ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО?

Божидар Бояджиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Зафиркова, Надежда Олег Ляхова, Любомир Минковски, Иван Мудов, Милко Павлов, Любен Петров, Боряна Росса, Севда Семер, Недко Солаков, Сашо Стоицов, Георги Тодоров, Стефан Янев 

Куратори: Даниела Радева, Лъчезар Бояджиев 

27 февруари – 5 април 2020, откриване 27 февруари, четвъртък, 18:00 ч.

В историята на изкуството изразът „без дата“ означава, че липсва информация за точната датировка и времето, в което е създадена творбата. В такива случаи най-често става дума за произведения, създадени отдавна. „ИЗКУСТВО без/със ВРЕМЕТО?“  обаче показва произведения на съвременното изкуство, които са „годни“ и да отпращат назад във времето, и да гледат към бъдещето. Изложбата е изследване на свойството на някои художествени образи и творби да остават „съ-временни“, или иначе казано „СЪС-времето”, години след датата на създаването си; такива, които с течение на времето успяват да синхронизират своята актуалност и с променящия се свят, и с представите за съвременност.

Избраните произведения са създадени между 1979 и… 2027 г. – нарочно разширен  времеви отрязък, който не съвпада с установените принципи за периодизация на художествените процеси. Без да цели историчност, йерархичност или хронологическа последователност, изложбата се ангажира с идеята за „устойчивостта“ на определени теми, идеи, критерии за качество, стилови или езикови аспекти в изкуството. Включени са живописни творби от 80-те години на 20-ти век, в които умелата направа върви заедно със склонността към концептуализиране. Тенденцията не е доминираща за онова десетилетие, но предвестява духа от началото на прехода, като се вписва изключително адекватно и в днешните процеси. Други произведения, които считаме за „съвременни“, по съдържание препращат към Античността или Средновековието – със съдържанието, с образния си език или с езиковите си похвати. Актуални и съвременни с пълна сила, те са много повече от документ за времето, в което са създадени или показани за първи път. Това е така, защото авторите им са избегнали преходната актуалност. А част от творбите в изложбата се опитват да предвидят какво ще се случи по-нататък в изкуството и в живота.

Самото определение „съвременно“ винаги е било проблематично за визуалното изкуство – и защото няма единомислие по въпроса кога е започнало, и защото самата наша представа за съвременност се променя. Далеч и от теоретизирането, и от коментара на термини и определения, изложбата се конфигурира в пространството като създава връзки между творбите, следвайки интуитивния маниер за куриране, познат от последните десетилетия.