От 10 до 24 май в Галерия на открито в Градската градина

Откриване – 10 май (понеделник), 17:30 ч.

Изложбата ще представят доц. д-р Марко Скарпа – ръководител на проекта, проф. д-р Бойка Мирчева – директор на  Кирило-Методиевския научен център към Българска академия на науките и гл. ас. д-р Тотка Григорова от авторския екип на изложбата. Откриването ще се излъчва на живо на facebook страницата на КМНЦ (https://www.facebook.com/KiriloMetodievskiNaucenCentrPriBan).

 

      Изложбата „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV – XVI век“ е част от едноименния двустранен научен проект на Кирило-Методиевския научен център към Българска академия на науките, Московски държавен университет и Руската академия на науките, Отделение историко-филологических наук, научный совет „Роль религии в историй“. Тя е подготвена и осъществена благодарение на съвместната работа на учени от България и Русия, с финансовата подкрепа от българска страна на Фонд научни изследвания.

      Водеща идея на изложбата е популяризирането сред широка публика на проблема, поставен в основата на изследователския интерес на проекта – как възниква, как се осъществява и как се разгръща процесът на обмен и разпространение на информация и идеи в християнската общност през ΧΙV – XVI в. Във фокуса на внимание е поставено средновековното българско и славянско духовно наследство, съхранено най-вече в запазените манастирски библиотечни сбирки, които играят важна роля във взаимоотношенията между писмените култури на православните славяни в Югоизточна Европа и руските земи.

      Изложбата „Манастирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV – XVI в.“ се състои от 27 пана с размери 120/120 см, които тематично са разделени на три части. Основна цел  на експозицията е да запознае зрителите със сложния и дълъг процес от създаване на книжно тяло до неговата употреба и съхранение. В таблата чрез изобразителен материал и кратки текстове са показани технологията, процесът на създаване на ръкописи и начините на тяхното използване, разпространение и съхранението им в манастирските библиотеки.

      Първата част на изложбата започва с уводно табло, на него освен въвеждащ в темата текст, е поместена карта, на която са посочени част от манастирите, чиито библиотеки са били водещи книжовни центрове в посочения период.

     Таблата от тази част са озаглавени „Създаване на ръкописи“, в тях е представена книжовната дейност, нейната специфика, материали, инструменти и технология. Към всяко от таблата с кратък текст са описани особеностите на съответния процес.

      Втората част на изложбата развива темата за типовете ръкописи, използвани в манастирския богослужебен цикъл. В нея са показани в 8 табла различни видове църковна литература, която е била съхранявана, превеждана, създавана и използвана в манастирите. Освен документални кадри на съответните ръкописи, които са датирани от края на XIII до края на XVI в., в таблата са включени и снимки от съвременното богослужение и манастирския живот.

      В третата част от изложбата са показани някои от православните манастири, които са били водещи книжовни центрове през XIV – XVI в. от България, Русия, Света гора на Атон и Сърбия. Снимковият материал е придружен с кратка историческа информация за манастирите и техните библиотеки. Във всеки един от включените манастири и до днес се съхраняват в богати библиотечни фондове отделни ръкописи, Четвероевангелия, псалтири и други църковни книги, а в някои от тях своята дейност са развивали изтъкнати книжовници.