Назад

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Сградата на върховния законодателен орган на България – Народното събрание – е изградена в периода от 1882 до 1927 г. на три етапа.

През първия от тях е построен централният корпус с главния вход от пл. "Народно събрание". Той е проектиран от архитект Константин Йованович – българин, живял и работил в Австрия и Сърбия от преди Освобождението.

Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 г. в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и министър-председателя Стамболов.

В първите години след построяването си освен за парламентарни заседание тя е използвана за чествания на някои важни обществени събития, концерти и изложби.

По-късно през 1896 – 1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило.

През 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на триетажното крило, в което се помещават кулоарите, служебните помещения за народните представители, архивът и библиотеката на Народното събрание. С това се завършва и оформя окончателно сградата и от към площад “Свети Александър Невски”.

Интериорно сградата на Народното събрание е много богата на архитектурно-художествен синтез. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени навремето от Австро-Унгария. Сградата има важно значение в композицията на площад “Народно събрание”. Многократно са била извършвани архитектурно-строителни и консервационно-реставрационни работи както по фасадите, така и по интериора на сградата. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.