Младата столица на възстановилата се българска държавност бърза да порастне и смае европейския континент.

ЛЪВОВ МОСТ

Построен е на мястото на така наречения “Шарен мост” през 1889 – 1890 г. по проект на чешкия инженер Вацлав Прошек. Намиращ се в края на тогавашния град, от него започвали извънградските пътища в посока към Лом.

Името му идва от поставените в четирите му края лъвски бронзови фигури, изработени през 1891 г. във виенската фирма “Вагнер”. Парапетите на моста са от масивен гранит.

През 2014 г. мостът е основно ремонтиран и реставриран, за да се укрепи и възвърне автентичния си лъвски дух. Мостът е един от знаковите символи на София и е архитектурен и художествен паметник на културата.

 

ПЛОЩАД "БАНСКИ"

Площадът е изграден в началото на XX век в непосредствена близост до горещите минерални извори в центъра на София, около които в VI – V хилядолетие преди Христа траките създават светилище (нимфеум) и праисторическо селище, което по-късно римляните наричат Сердика, т.е. град на сердите.

Под площада и района около него се намират и множество археологически останки от римския период на София. Около I век изворът е каптиран от римляните и около него са изградени терми (римски бани) и храм, посветен на боговете на медицината Асклепий, Аполон и Хигия.

Освобождението заварва София с няколко бански постройки, изградени през средните векове, разположени на площта, която днес се заема от площада и близките улици.

При реконструкцията на площада през 2004 г. е възстановен красивия фонтан (дело на скулптора Г. Бакърджиев) и историческото озеленяване. Една от атракциите на площада е експонираната малка средновековна турска баня в северозападния му край. Площад “Бански” има статут на историческа градина и паметник на културата.

От изграждането си до днес площадът е едно от най-знаковите и важни средищни места за софиянци и гостите на столицата. Термалният извор и сградите на Централна минерална баня – днес Музей за история на София, джамията “Баня Баши” и Централни хали, намиращи се в непосредствена близост усилват неповторимия му облик.

 

ЦЕНТРАЛНА МИНЕРАЛНА БАНЯ

Първите обществени бани, използващи топлия минерален извор в центъра на София, датират още от периода на римско присъствие по тези земи. Освобождението заварва града с няколко бански постройки, изградени през средните векове, разположени на площта, която днес се заема от градинката при Минералната баня.

През 1905 г. започва изграждането на новата Общинска баня, която да замести старите бански сгради от турско време и да задоволи хигиенните нужди на разрастващия се столичен град. Сградата на Централна минерална баня е построена по проект на архитектите Петко Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите постижения на българската архитектура от началото на XX век. Впечатляваща е майоликовата украса на фасадата, съчетаваща многоцветни растителни и геометрични мотиви, образите на богинята покровителка на градовете – Тюхе и богът на здравето – Аполон.

Банята е отворена за посещения на 1.5.1913 г. и за времето си е обзаведена с най-модерни съвременни съоръжения и апаратури за водолечение. Функционира като централна градска баня до 1988 г. През 1998 г. с решение на Столичен общински съвет сградата става дом на Музей за история на София.

Сградата на Общинската минерална баня в центъра на столицата е най-яркия представител на националноромантичното направление в българската архитектура от началото на миналия век и с пълно основание е обявена за паметник на културата.

 

ЦЕНТРАЛНИ ХАЛИ

Решение за изграждането на покрит пазар за продажбата на месни и млечни продукти, птици, риба, зеленчуци и плодове в центъра на София е взето още края на XIX век. Първоначално пазарът се помещава в обширна дървена сграда в центъра на града. С разрастването и благоустрояването на града, в първите години на XIX век, се взима решение за изграждането на специална нова сграда. Проектирането започва през 1907 г.

Сградата на Централните хали, построена в периода 19091911 година по проект на архитект Наум Торбов, е сред най-функционалните и красиви български архитектурни образци от началото на XX век. Фасадите са много богати на каменна пластика и други елементи на архитектурно-художествен синтез. Над главния вход, в засводено поле е изобразен пластично столичния герб на художника Хараламби Тачев. Над него в аркирана куличка е монтиран часовник с троен циферблат.

В края на XX век сградата на Халите е основно ремонтирана, реставрирана и реконструирана, и през 2001 г. отвори повторно врати за гражданите на София. В рамките на извършения ремонт, в сутерена, бяха разкрити и експонирани археологически останки от римския период на София.


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

В края на 19. век известните български търговци и дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят солидната за времето си сума от 6 милиона лв. за построяването на модерна университетска сграда.

Сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е строена на три етапа в продължение на почти половин век.

Първоначалната сграда, т. нар. ”Ректорат” е по проект на архитектите Бреасон, Н. Лазаров, Г. Ненов и Й. Миланов и обхваща периода 1907 – 1920 г.

През 1906 г. е проведен международен конкурс за нейното проектиране. В нея трябва да се приютят ректората и съществуващите по това време факултети на Софийския университет. Конкурсът е спечелен от френския архитект Анри Бреансон. За съжаление неблагоприятната обществено-политическа и икономическа обстановка по време на войните в периода 1912 – 1918 г., както и последвалите национални катастрофи осуетяват реализирането на проекта.

През 1920 г. архитект Йордан Миланов създава нов проект за Университета, строежът на който започва през 1924 г. и завършва през 1934 г. Разширяването на сградата продължава през 1941 – 1952 г. и 1972 – 1985 г.

Строителството на южното крило се реализира през 1940 –1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972 –1985 г.

В интериора и по фасадите сградата е богата на архитектурно-художествен синтез. В него съжителствуват ренесансови, барокови и класически форми. Във външното и вътрешното архитектурно оформление на СУ вземат участие изтъкнатите български творци: скулпторът Кирил Шиваров, автор на седящите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви, скулпторите Михаил Парашчук, Иван Фунев и Любен Димитров – на пластичната украса на фасадата и крилата, художниците Иван Пенков и Хараламби Тачев – на стъклописите в централния корпус,Ректората.

Сградата на Софийски университет е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение.

 


НАРОДНА БИБЛИОТЕКА “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Строителството на библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” започва през 1942 г. по проект на архитектите Д. Васильов и Ив. Цолов.

Сградата е завършена след войната през 1954 г.

Монументалната сграда е изградена в духа на неокласиката и е дело на едни от най-талантливите български архитекти, оставили трайни следи в историята на архитектурата.

Библиотеката е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.

 

КНЯЖЕСКИ ДВОРЕЦ

Сградата е изградена през 1873 г. като турски конак.
Веднага след Освобождението 1878 г. започва неговото преустройство, като разширенията на сградата целят създаването на представителен княжески дворец, изграден по най-добрите образци на европейската архитектура.

Сградата става резиденция на княз Батенберг през 1879 г. През 1880 –1882 г. е преустроена по негова заповед от архитектите Майерберг, Румпелмайер и Колар. През 1893 –1895 г. по план на австрийския арх. Фр. Грюнангер е разширена с Източното крило.

Сградата съдържа елементи на Ренесанс и Виенски барок. Интериорите са изключително богати на архитектурно-художествен синтез. Гипсовите декорации и орнаменти на двореца са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс по образци от двореца Версай. Парапетите и металните декорации са дело на виенската фирма "Валериан Гилар".

През 50-те години на ХХ век сградата на двореца се ползва съвместно от Националната художествена галерия и Националния етнографски институт с музей при БАН. През 1978 г. сградата е обявена за паметник на културата от национално значение.


СОФИЙСКА ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

През 1928 г. по повод честванията на половинвековния юбилей от Освобождението на София и 1000-годишнината от Златния век на българската книжнина тогавашният кмет на града генерал Владимир Вазов издава заповед за учредяване на специална комисия, която да посочи начините и средствата за изграждане на Столичен общински музей. Новият музей е с три отдела – музей, библиотека и архив, а основната му цел е да „събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София”. Така се поставя начало на събиране на материални свидетелства за историята, културата и изкуството на София – книги, документи, снимки, карти, планове, археологически находки, предмети от бита, скулптури, живописни платна, графики. Обособяването на „картинна галерия” е важна част от дейността на музея.

През 1948 г. част от фонда на галерията е прехвърлен в новообразуваната Национална художествена галерия. Като самостоятелна институция СГХГ се обособява през 1952 г. През 1973 г. й е предоставена сградата на бившето градско казино. Официалното откриване на експозицията е през 1977 г.

Сграда, в която е разположена СГХГ, е архитектурен паметник на културата и е строена през 1908 г. по проект на арх. Н. Торбов за градско казино. Разширявана е през 1940 г. и възстановяната след бомбардировките от войната отново през 1948 г.

СГХГ е важен културен център в живота на столицата.
Днес музеят разполага с четири отдела: живопис, скулптура, графика , съвременно изкуство и фотография, а колекцията наброява над 8 000 произведения на български художници от края на 19. век до наши дни. Част от скулптурните й творби са подредени на открито в Градската градина.

 

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност като Българско Книжовно Дружество в гр. Браила.

На 29 септември 1869 г. е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.
Настоятелство: Николай Ценов – председател, Василаки Михаилиди, Петраки Симов, Костаки Попович, Стефан Берон. Действителни членове: Марин Дринов (1838 – 1906) – председател, Васил Друмев (1840 – 1901) – член, Васил Д. Стоянов (1839 – 1910) – деловодител. На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

След Освобождението, на 25 – 28 октомври 1878 г., главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

На 7 юни 1882 г. БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството. На 5 октомври 1890 г. се полага основният камък на първата сграда на БКД.

На 6 март 1911 г. БКД се преобразува в Българска академия на науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

На 25 май 1925 г. по проект на архитектите Овчаров и Йорданов започва строителството на новата сграда на БАН, която познаваме и днес като централна сградата на Българска академия на науките.

На 24 юни 1928 г. се провежда първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес в почти автентичния си вид.

Сградата има първостепенно градоустройствено местоположение като формира северната рамка на площад “Народно събрание“. Главният вход към площада е акцентиран от скулптурна група със символите на науката и изкуството, създадена от скулптора Шиваров. Сградата на БАН е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.


СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Сградата на върховния законодателен орган на България – Народното събрание е изградена в периода от 1882 до 1927 г. на три етапа.

През първия от тях е построен централният корпус с главния вход от пл. "Народно събрание". Той е проектиран от архитект Константин Йованович – българин, живял и работил в Австрия и Сърбия от преди Освобождението.

Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 г. в присъствието на княз Батемберг, патриарх Климент и министър-председателя Стамболов.

В първите години след построяването си освен за парламентарни заседание тя е използвана за чествания на някои важни обществени събития, концерти и изложби.

По-късно през 1896 –1899 г. арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило.

През 1925 г. арх. П. Койчев започва изграждането на триетажното крило, в което се помещават кулоарите, служебните помещения за народните представители, архивът и библиотеката на Народното събрание. С това се завършва и оформя окончателно сградата и от към площад “Свети Александър Невски”.

Интериорно сградата на Народното събрание е много богата на архитектурно-художествен синтез. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени навремето от Австро-Унгария. Сградата има важно значение в композицията на площад “Народно събрание”. Многократно са била извършвани архитектурно-строителна и консервационно-реставрационни работи както по фасадите, така и по интериора на сградата. Тя е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.


БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

Сградата на БНБ е построена в периода 1934 – 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Счита се за един от шедьоврите на българската архитектура от годините преди Втората световна война в центъра на столицата. С балансирания си обем, изчистените си фасади, широкото парадно стълбище, завършващо с четвъртити колони, тя внушава чувство на уравновесеност и монолитност. Уникално е и съчетаването в ансамбъл на банкова сграда с една от най-старите софийски постройки от XV – XVI век – Голямата джамия, в която днес се помещава Археологическият музей. Това е едно от значителните архитектурни постижения и сполучливо решение за хармонично съседство между два исторически периода в градоустройствения облик на София.

Интересен детайл в силуета на сградата е часовниковата куличка, увенчаваща банката. Пластичните елементи отвън са малко и внимателно подбрани. Двете антични глави от страни на главния вход, фигуралната композиция с бога на търговията – Хермес, разположена над корниза откъм ул. "Съборна" и ъгловата колона с фигурата на Свети Никола – покровител на търговците и банкерите.

Интериорът на банката е богат на архитектурно-художествен синтез от мраморни облицовки, полиран гранит, дърворезби, скулптурни фигури, цветни стъклописи, месингови декоративни решетки и пр., което създава впечатление за стабилност, красота и сигурност. Авторите на стенописите са Ив. Пенков и Д. Узунов. Сградата БНБ е архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.


"КНЯЗ-БОРИСОВА ГРАДИНА"

"Борисовата градина" е един от трите големи парка на територията на София.

Тя е паметник на градинското и парково изкуство от национално значение и е едно от най-значимите достижения в тази посока през първите годините след Освобождението на България.

През 1882 г. столичният кмет Иван Хаджиенов довежда от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф. През пролетта на 1882 г. той изработва първия план на градината и организира разсадник. През 1884 г. Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог. През 1885 г. Пипиниерата, както са я наричали тогава, вече е оформена като градина, а през 1886 г. е имала площ от 30 хектара с четири основни алеи.

През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той преустройва парка въз основа на изработения от него втори план, доразвиващ идеята на Д. Неф.

От 1934 г. за управител на службата „Градини и паркове" в София е назначен българският специалист – градинар Георги Духтев. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. "Княз-Борисовата градина" е планирана и в голямата си част реализирана по схеми, заимствани от образци на Австро-германския парков барок. Яснотата на нейната композиция, съвършенството на пропорциите на пространствата, прецизно избраният и композиран растителен материал я правят образец и паметник на българското градинско и парково изкуство, обявен през 1986 г.

На територията на парка се намират мемориални бюстове паметници на видни български исторически личности, които също имат статут на паметници на културата.

 

"ДОКТОРСКА ГРАДИНА" И ПАМЕТНИК

В градинката между софийските улици: "Оборище", "Сан Стефано", "Шипка" и "Димитър Полянов" е издигнат паметникът, посветен на  медицинските кадри, участвали и загинали в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 година).

"Докторският паметник" е строен  през 1882 –1884 година от италианския майстор Фарабоско по проект на арх. А. Томишко. Паметникът представлява пресечена пирамида, изградена от неправилни блокове от бял пясъчник, увенчана с гранитен саркофаг.

От четирите страни на монумента са изрязани имената на 531 медицински чинове – лекари и санитари, загинали във войната. Върху саркофага са изписани имената на селищата Плевен, Шипка, Мечка и Пловдив, където са се състояли едни от най-ожесточените сражения и са дадени много руски и други жертви. В средата на западната страна е вградена древната емблема – символ на лечителя: “Змия, увита около чаша”. Отдолу, в основата на паметника, с големи метални букви е изписано: “Медицинскимъ чинамъ погибшимъ въ турецкую войну 1877 – 1878”.

Красивата градина около "Докторския паметник" е оформена по-късно, около 1930 година, като дендрариум – от множество дървесни и храстовидни видове. Алеите на “Докторската градина” се събират край паметника. В североизточната й част е организиран лапидариум – експонирана археология от римския период на Сердика.


КАТЕДРАЛЕН ХРАМ “СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”

Храм-паметник “Св. Александър Невски” е строен в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев.

Решение за неговото изграждане е взето от Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. като израз на всенародната признателност към освободителното дело, довело до възстановяването на българската държавност.

Строежът на паметника започва едва през 1904 г. след набавянето чрез държавни субсидии и доброволни дарения на необходимите средства за осъществяването на това грандиозно за страната начинание. Въпреки мащабността и сложността на строежа той е извършен за рекордно краткия срок от осем години.

Вътрешното пространство на храма е впечатляващо с майсторското си изпълнение на колоните, арките, капителите, фризовете и пр. архитектурни елементи, и използваните за тяхното оформление ценни и редки видове строителни материали. То се допълва и от високохудожествените стенописи, икони и други живописни жанрове, дело на 20 руски и 30 български художници, едни от най-добрите творци на двете страни по това време. Храмът е осветен през 1924 г.

По неговото изграждане участват изтъкнати български и руски архитекти П. Момчилов, Ю. Младенов, Я. Шамарджиев, Г. Лазаров. Декоративната и стенописна украса е дело на художниците В. Васнецов, В. Савински, А. Митов, Ст. Иванов, А. Белковски и др.

В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. Храм-паметникът е архитектурен, мемориален и художествен паметник на културата от национално значение.

 

ЦЪРКВА “СВЕТА СОФИЯ”

Църквата “Света София” е една от малкото запазени късно християнски базилики по българските земи.

Тя е строена през VI в. на мястото на по-ранни църкви от IV и V в. В края на XIV в. е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 г.

Наред с църквата “Свети Георги” тя е една от най-старите и ценни исторически обекти на София от римския й период.

Разположена е в центъра на най-святото място на многовековния град – т.н. “Сердикийски некропол”. Под цялата църква се намира нейното археологическо ниво, състоящо се от антични гробници. Църквата “Света София” е археологически и архитектурен паметник на културата от национално значение.


БОЯНСКА ЦЪРКВА

Боянската църква е единственият паметник на културата за Столична община, който от 1979 г. е вписан в Световната листа на културното наследство.

Боянската църква има изключително висока културно-историческа стойност по отношение на стенописната си украса в интериора. Църквата е датирана към XI – XII в. и има три строителни периода през вековете, като е била пристроявана и разширявана през XIV, XVI, XIX в.

Висока й значимост се дължи на запазените и реставрирани уникални стенописи от XI, XII, XIII, XV и XIX в. Счита се, че най-ранните стенописи в църквата предхождат по датиране и художествени качества постиженията на ранния Италиански ренесанс.

Боянската църква понастоящем е филиал на Националния исторически музей и след реставрация от 2007 г. отново отвори врати за софиянци и гости на столицата. Тя е архитектурен и художествен паметник от световно значение.


ЦЪРКВА “СВЕТА НЕДЕЛЯ”

Сегашната църква “Света Неделя” е построена през 1930 г. по проект от архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов. На нейното място е имало две по-стари църкви от XVIII и XIX в. През 1856 г. е построена нова по-голяма църква с училище и две кули, която съществува до историческия атентат през 1925 г. При новия проект са запазени размерите на възрожденската църква с известно разширение на изток.

В северната нартика на сегашната църква е гробът на софийския митрополит Партений, а в южната – на екзарх Йосиф I.

Църквата е стенописвана в периода 1971 –1973 г. от художниците К. Йорданов, Г. Георгиев, Д. Балкански, Н. Ростовцев и др. Иконостасът след 1925 г. е изработен от Ив. Травницки. Интериорът на църквата е много богат на архитектурно-художествен синтез.

Под църквата се намират археологически останки от голяма обществена сграда (преториум) от римския период на София. Църквата е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от местно значение.


ЦЪРКВА “СВЕТИ ГЕОРГИ” (РОТОНДА)

Църквата е най-старият запазен и експониран паметник на културата в София.

Сградата многократно е сменяла своята функция. Първоначално е била построена за мавзолей (мартириум), през III – IV в. По време на Възраждането служи за православен храм и има силно променен външен вид.

Интериорът на църквата е изключително богат на архитектурно-художествен синтез. Интерес представляват реставрираните стенописи от XVI, XVII и XIX в. Църквата е архитектурен, археологически и художествен паметник на културата от национално значение.

 

СГРАДАТА НА ВОЕННИЯ КЛУБ

Военният клуб в София е изграден между 1895 и 1900 г. Проектант на сградата е чешкият архитект Адолф Колар, но е завършена с активната дейност на известния български архитект Никола Лазаров.

Сградата е оформена в стил Ренесанс с богата вътрешна декорация, включваща пластични орнаменти, копринени тапети, кристални полилеи,  огледала и др.

Сградата на Военния клуб е измежду първите представителни постройки с обществени функции от края на 19. и началото на 20. век. Тя заема значително място в културния живот на столицата от това време, както и по-късно. Тя е най-представителният столичен салон през тези години и предоставя възможност за провеждането на тържествени събрания от различен характер, литературни четения, музикални прояви, новогодишни и пролетни балове и др.

 

СГРАДАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ"

Сградата на Народния театър в София е завършена през 1907 година. Построена е по проект на виенските архитекти Ф. Фелнер и Х. Хелмер върху мястото, заемано през 80-те години на 19. век от дъсчената постройка на театър "Основа". Театърът носи името на класика  поет и писател Иван Вазов.

За изграждането на новия театър Народното събрание гласува закон за набирането на парични средства, а Столичната община предоставя място за строежа.

Сградата е проектирана от виенските архитекти Фелнер и Хелмер, които са автори на още няколко десетки театрални сгради в много от европейските столици и други градове.

Впечатляваща е фасадата в неокласически стил с шест колони, поддържащи триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуствата.

През 1923 г. сградата става жертва на пожар, след който оцелява само централната фасада, тя е възстановена през 1929 г. от немския архитект Мартин Дюлфер. По-късно през 1974 – 1976 г. е извършена мащабна реконструкция на първоначалния облик на Народния театър, както и съществени промени в неговия интериор. Сградата е възстановена в първоначалния си вид през 1976 година.

Народен театър "Иван Вазов" е най-големият театър в България и един от архитектурните символи на София.

 

ПЪРВИТЕ СОФИЙСКИ ТРАМВАИ

Електрическият трамваен транспорт в София започва своя път на 1.01.1901 г. Първата мотриса потегля по линията "Гарата – ул. "Граф Игнатиев".

Населението на София се нуждае от известно време, докато свикне с новия начин на предвижване, въпреки големия интерес към непознатото превозно средство. Затова отначало спирките за качване и слизане не са фиксирани, а са по желание на пътуващите.

За кратко време са прекарани 23 км единични трамвайни линии и са закупени двадесет и пет мотриси – белгийско производство, които да обслужват изградените шест маршрута.

Двупосочното движение на мотрисите се осъществява чрез управление от откритите платформи, разположени в двата им края.

След Първата световна война трамвайният транспорт в София се модернизира, откриват се нови маршрути, удвоява се релсовият път, доставят се нови мотриси.

 

ОРЛОВ МОСТ

Орлов мост е построен през 1890 – 1891 г. по проект на инж. Прошек.

Той е завършек на централното историческо направление бул. “Цар Освободител” и фланкира входа на "Борисовата градина". Орлов мост е един от първите монолитни мостове, строени в София след Освобождението.

Върху масивни каменни колони по четирите му страни са поставени четири орела с разперени криле. Парапетите на моста са с богато орнаментирани чугунени решетки.

През 1970 г. във връзка с разширението на бул. “Цариградско шосе” мостът е разширен.