Повод да се снабди и София с герб бе Всемирното изложение в Париж през лятото на 1900 г., в което взе участие и България. Екзекутивният комитет при това изложение поиска и от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да постави в тамошната тържествена зала ... Тогава кмет на града бе г. Хр. Попов. Набързо той повика господин Мърквичка, директор на Рисувалното училище, господин Добруски, директор на Народния музей, и мен. Събрахме материал във връзка с историята на града и са възложи на мен да изработя герба. Установих формата на щита, разделих го на четири полета ('ecartel 'е – geviert), като запазих горните две (шефското място) за тези сюжети, които биха изказали името на града, а долните две – за другите сюжети, характерни за града. В горното дясно поле (в гербовете страните са лява и дясна като у човека) поставих образа ULPIA SERDICA – зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София – Сердика; в горното ляво поле поставих църквата  „Света София ", от която столицата е добила сегашното си име; в долното дясно поле – Витоша, вековният свидетел на исторически събития; в долното ляво – златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus – като персонификация на минералните извори във и около София. И този сюжет е от една антична монета. По това време, когато работех герба, г. Добруски ми показа едно медальонче, намерено при разкопките на Трапезица, В. Търново. На него бе изобразен един лъв в скачащо положение и едно малко лъвче под него – върху червен емайл. Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средата на общия щит – в сърцевината (dans I'abime), както се изразяват хералдиците. Този мотив служи и да подчертае, че София е приемница на старата столица В. Търново. Над щита поставих зидова корона – couronne murale – Wandkrone, каквато имат право да носят само градските гербове. Княз Фердинанд –  голям познавач на хералдическото изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж;..." – Хараламби Тачев, За герба на София. – „Развигор", бр. 8/21. III. 1937.    

 


1900 г. – Първи герб на София след Освобождението

1911 г. – Хараламби Тачев прибавя девиза „Расте, но не старее"

1928 г. – Хараламби Тачев дооформя герба с лента с девиза и лаврови клонки

1974 г. – Иван Радев добавя петолъчка и по-силно стилизира герба

1991 г. – възстановява се гербът във вида му от варианта на Хараламби Тачев от 1928 г.

 

С Решение № 743 от 19.12.2013 година на Столичен общински съвет са утвърдени пет изображения на герба на София.

контур

черно-бял

цветен

хералдичен код

Отзвук от миналото на Сердика в столичния герб

Лявата горна страна на разпределения на пет части щит на столичния герб е заета от един женски образ със сгънати на кок коси. Те са прикрити от богато надиплен воал, чиито краища в леки гънки обграждат лицето и се спускат свободно към раменете. На главата пред кока, във вид на корона са представени крепостни стени, фланкирани от кули със зъбери. Това изображение пресъздава основните иконографски белези на един познат тип, представен върху монети на най-значителните градски центрове в Тракия през римската епоха: Сердика (София), Пауталия (Кюстендил), Филипопол (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора) и Хадрианопол (Одрин).

Около този тип, определян поради присъствието на крепостната корона като изображение на градска богиня, е изписан кръгов надпис на гръцки език, съдържащ името на съответната градска управа. Лицевата страна на бронзовите монети е заета от един и същ портретен образ — на властолюбивата римска императрица Юлия Домна — съпруга на Септимий Север и майка на Каракала и Гета.

Всестранното изследване на споменатите бронзови монети ни довежда до установяването на две интересни иконографски зависимости. От една страна, налице е близостта между портретния образ на Юлия Домна, заемащ лицевата страна на монетите, и този, представен върху обратната страна на същите монетни емисии. От друга страна, налице е близост между изображенията на същата градска богиня, възпроизведена върху монетите на петте градски управи. Във всички случаи, независимо от художествените умения на гравьорите на отделните монетни матрици, налице са едни и същи особености: правилен гръцки нос, вълнисти, сгънати на кок коси и малка остра брадичка, които са характерни портретни черти на Юлия Домна.

Съпоставянето на тези наблюдения показва, че в някои от най-значителните центрове в Тракия, на фона на конкретни политически събития, култът към всемогъщата Юлия Домна се е слял с този на съответните градски богини. Използването на един и същ необичаен монетен тип, възхваляващ по особено художествен начин славолюбието на Юлия Домна като покровителка на градовете, е явно във връзка със събития от политически характер, засегнали с еднаква сила споменатите градски центрове в Тракия.

Изброяването на техните имена хвърля светлина върху един интересен, обединяващ фактор, свързан с тяхното географско положение. Три от тях – Сердика, Филипопол и Хадрианопол, са главни станции на един от най-важните стратегически пътища, свързващ столицата с източните римски провинции. Този път прекосявал Тракия в посока от северозапад към югоизток. Останалите два града – Пауталия и Августа Траяна, без да бъдат непосредствено станции на споменатия път, са владеели съседни на него територии. Имената на тези пет града са засега единствените, засвидетелствани в пътните колони от Тракия. От надписите върху тях е установено отдавна, че пътните колони са всъщност почетни паметници, издигани в чест на преминаването на съответния император и неговата свита през Тракия. Придвижването на императора от столицата към далечните римски провинции или обратно, което при тогавашното състояние на пътищата и транспорта е продължавало няколко месеца, е било събитие от изключителна важност за областите и градовете, през които той е преминавал.

Римският историк Дион Касий (155 – 235), живял по време на династията на Северите, дава редица интересни и любопитни сведения за организацията на тези пътувания, подготвяни твърде грижливо от императорската администрация. Всички управители на провинции били уведомявани предварително за пътя на императора с цел да се предприемат необходимите мерки за неговото възстановяване. Градовете, посочени като места за временна отмора на владетеля, правили огромни разходи, за да отговорят достойно на направената им чест. Техните управи организирали игри, издигали статуи, поставяли пътни колони. Отсичани били медальони с възпоменателна цел. В обръщение били пускани специални монетни емисии.

В светлината на всичко това с основание можем да приемем, че поводът за отсичане на монети с изображението на Юлия Домна е едно пътуване на императрицата през Тракия. В историческите сведения, с които разполагаме, името на Юлия Домна като съпруга на Септимий Север, а по-късно и като майка на император Каракала, е свързано с две придвижвания на императора и на неговата свита през римските провинции на Балканския полуостров. Първото от тях е станало през 202 г., когато след дългото си триумфално пътуване в Африка и Мала Азия, Септимий Север, придружен от своето семейство – съпругата и двете си деца, пристигнал в Бизантион (Истанбул), една от крепостите на неговия неотдавнашен съперник Песцений Нигер. Оттук, според сведенията на римските автори, „той посетил много други градове в Тракия". Кои са тези градове, можем да разберем от съдържанието на издигнатите в чест на Септимий Север пътни колони. Една от тях е намерена на територията на Сердика, а друга – в тази на Августа Траяна.

Съпоставянето на данните на старите автори с тези от епиграфските паметници и с анализа на нумизматичния материал показва, че между градовете в Тракия, посетени дори пътьом от Септимий Север и Юлия Домна, са били Хадрианопол, Филипопол и Сердика, главни станции в стратегическия път, известен в римските итинерарии (пътеводители) под названието „71 път". През 214 г. за втори път, вече в качеството си на майка на младия император Каракала, Юлия Домна преминава през римските провинции на Балканския полуостров на път за Мала Азия. Според изворите, императорската свита следвала пътя покрай Дунавския лимес до черноморския бряг, откъдето по известния понтийски път тя се спуснала към Бизантион. Така встрани от пътя на императора и неговата майка останали едни от най-големите градски центрове в Тракия. Между тях е бил и Филипопол, чиято управа, по думите на Дион Касий, изразходвала напразно огромни средства за организираните в чест на Каракала Александрийски игри. Явно е, че заедно с Филипопол настрана от пътя на императора и на неговата свита са останали през 214 г. и другите две главни станции по „71 път". Това са Сердика и Хадрианопол, както и разположените в съседство до пътя територии на Пауталия и Августа Траяна.

Всичко това показва, че представянето на Юлия Домна като градска богиня върху монетите на Сердика, Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и Хадрианопол е свързано с първото пътуване на императрицата в Тракия през 202 г. Тракия тогава е била един от последните етапи в дългото и изморително пътуване на Септимий Север и Юлия Домна. Ето защо, възможно е те да са се задържали по-дълго време от предвиденото в някои от тракийските градове. Между тях е била Сердика, чието живописно разположение, богата растителност и предимно известните й лековити минерални извори я превръщали в пленително място за лечение и отмора.

Пребиваването на Септимий Север и на Юлия Домна в Сердика, чиято продължителност сега с точност не може да бъде установена, е намерило израз както в издигнатите в чест на императора колони, така и в отсичането на многобройни монетни емисии. Сердикийската управа изразила по своеобразен художествен начин своите чувства на признателност към императорското семейство за престоя му в града, считан за израз на особено благоволение и чест. Към тези чисто морални чувства е прибавено и материалното задоволство на значителна част от сердикийските граждани, които са печелили допълнителни доходи от пребиваването на огромната императорска свита.

За да поласкае самолюбието на императорската двойка, която навсякъде по време на пътуването си в източните римски провинции е почитана като най-тачените местни божества, Сердика сляла императорския култ към Юлия Домна с този към своята градска богиня. Същият процес се проследява и върху монетите на Пауталия, Филипопол, Августа Траяна и Хадрианопол.

Внимателно изследване на изображенията на Юлия Домна като градска богиня при монетите на отделните градски центрове показва някои други нови и интересни иконографски особености в представянето на нейния отличителен белег – крепостната корона. На пръв поглед във всички случаи тя е с еднаква форма, т.е. съставена от крепостни стени, фланкирани от кули, увенчани със зъбери. При монетите на Пауталия и на Сердика обаче двете странични кули са с по три зъбера. Крепостната стена, която ги свързва, е ниска, изградена от големи, профилирани каменни блокове, чиито очертания, въпреки миниатюрния размер на изображенията, ясно се забелязват. Неголямата височина на стените при Пауталия е компенсирана от острите зъбери, с които завършва горната площадка – т. нар. „бойна пътека".

При монетите на Филипопол страничните кули са вече не с три, а с пет зъбера. Стените са високи и също завършват със зъбери. Отбелязаните различия във формата на градските стени и кули при еднотипните монети на Пауталия, Сердика и Филипопол навеждат на мисълта, че навсякъде крепостните стени в короната на Юлия Домна като градска богиня – покровителка на съответния град, представят не лишен от индивидуалност обичаен тип, а различни отбранителни съоръжения. Възпроизвеждането им е целяло да свърже анонимната градска богиня, охарактеризирана с портретните черти на Юлия Домна, с познатия на съответното население декор на града. Така, по художествен път, човек е получавал представа за една своя богиня, свързана със защитата на „домашните" градски стени и кули.

Подобно на монетите на Пауталия и на Филипопол, и сердикийските монети не възпроизвеждат като самостоятелен монетен тип изображенията на укрепителни съоръжения, осигурявали спокойното съществуване на проспериращия град. Изгледът на дебелите сердикийски стени, изградени от едри каменни блокове, фланкирани от масивни кръгли кули със зъбери, е запазен само в малката крепостна корона, увенчаваща един загадъчен женски образ, този на Юлия Домна, като градска богиня на Сердика. Изминалите столетия са покрили със забрава портретните черти на отдавна живялата владетелка. Нейният вечно млад, пленителен женски образ, увенчан от крепостните стени на антична Сердика, е вплетен в композицията на столичния герб. Монетното изображение на крепостни стени, фланкирани от кръгли кули със зъбери, пресъздава укрепленията на антична Сердика, които в тяхната цялост достигат до нас единствено чрез крепостната корона на Юлия Домна като Сердикийска богиня покровителка.