Назад

Проф. Кирил Топалов: "Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба най-високото нравствено поле"

"Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба най-високото нравствено поле – полето, в което бродят немили-недраги и с изранени нозе и души водят народа си към заветното спасение апостолите на пробудата и на свободата." Това каза проф. Кирил Топалов по време на тържественото отбелязване на  184-та година от рождението на Васил Левски в София.

„И ако по думите на народния поет след Паисий “българският род история има и става народ, то Левски се опита да осъществи следващата цивилизационно- съзидателна крачка – да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му посочи пътя към изграждане на своя държавна институционалност" – отбеляза в своето слово проф. Топалов.

„По този път Левски постави и първите, най-важните указателни знаци, които вече век и половина оттогава не само че не губят своето значение, а напротив – все по-често и все по-силно ни доказват своята непреходна мъдрост. А именно: Че ако иска да бъде истински независим и уважаващ себе си народ, той трябва да се освободи, или поне да направи достоен опит да се освободи сам. Защото: „Който ни освободи, той ще иска да ни зароби“. Пред олтара на тази нееднократно и трагично доказвана в българската история истина той по апостолски положи и своята саможертва. Също – че истински независим и уважаващ себе си народ може да живее само в държава, изградена на принципите на свободната народна воля.  Също – че "чистата и свята република" се изгражда само с чисти и святи  съвести, едно от най-задължителните проявления на които е безкористната и чиста сметка с народния имот и благо – до последния народен грош, похарчен от народните водачи по народните дела.

Още много други знаци постави Апостолът в мъченическия път на своя народ към бъдещето му. Разбира се, и на него, както и на другите великани на нашето Възраждане, като че беше по-лесно да поставят знаците и първи да вградят в основите на този път своята саможертва, отколкото да убедят съотечествениците си да тръгнат по него. Голямата, великанската, нечовешката им болка се пораждаше  от обстоятелството, че както отделните хора, така и народите като цяло най- трудно прескачат границата между уюта на робското съществуване, когато друг мисли и поема отговорности вместо теб, и предизвикателствата на непознатата и затова често плашеща свобода.

Ако се научим да разчитаме знаците на Апостола както трябва и се огледаме още пò както трябва, ще успеем и да разчетем какво ни казват онези въпросителни след последната дума в тефтерчето на Великия, след последната написана дума от него дума там: Народе ????“ – завърши словото си проф. Топалов.

В програмата участваха актьорите Василка Сугарева и Христо Чешмеджиев, мъжки камерен хор „България” с ръководител Валентин Бобевски и Гвардейският представителен духов оркестър. На събитието присъства зам.-кметът Генчо Керезов, общественици  родолюбиви граждани.

Церемонията бе организирана от Столичната община и се проведе пред бюст-паметника на Апостола на свободата в "Борисовата градина".