Назад

София обявява Ученически конкурс за „Незабравените лица на спасението“ на българските евреи

Литературен ученически конкурс за есе по повод Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста и личностите, допринесли за спасението на българските евреи, организират Столична община заедно с Организацията на евреите в България „Шалом“, Организацията на приятелите на Израел в България, „Американския еврейски комитет – офис България“, Сдружение „Маргиналия“ и на следните посолства в България: САЩ, Кралство Испания, Израел, Франция и Германия. Инициативата се осъществява и с подкрепата на Държавна агенция „Архиви“.

София носи духовното име на мъдростта, укрепила през вековете принципите на мира, толерантността и разбирателството. Никак не е случайно, че тук, в София, през паметната 1943 г. обществото издигна решително своя глас против изпращането на българските евреи в нацистките лагери.“ Това каза кметът на София Йорданка Фандъкова при обявяване на инициативата заедно с д-р Алек Оскар – председател на организацията на евреите „Шалом“, и посланиците: Н. Пр. Йорам Елрон – посланик на Държавата Израел, Н. Пр. Алехандро Поланко Мата – посланик на Кралство Испания в България, Н. Пр. Херо Мустафа – посланик на САЩ в България, които приветстваха провеждането на литературния конкурс в София.

Участие в срещата взеха и зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев, зам.-кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов, културното аташе на Посолството на Германия Розалина Шмих, както и 84-годишният г-н Аврам Папаро, който като дете е преживял събитията от 1943 г.

По думите на кмета Фандъкова „българският народ изпълни своя християнски дълг и записа в историята миг на доброто“.

„Съдбата на спасените и паметта за загиналите в годините на Холокоста трябва да се помни и почита. Особено важно е да помним спасителите – хората, които с огромен риск за себе си са помагали по един или друг начин доброто да възтържествува. Младите хора на София трябва да помнят спасителите и техните усилия, да вникнат в ценностите, движили тези достойни личности по пътеките на доброто. Като част от нашата традиционна кампания „София – град на мъдрост и толерантност“ и по повод Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста ще започнем конкурс за есе по теми, свързани с паметта за тези събития“ – посочи също кметът Фандъкова.

Литературният конкурс

С инициативата се дава началото на Литературен конкурс "Незабравените лица на спасението". Първата тема ще е посветена на испанския дипломат Хулио Паленсия, който с риск за собствения си живот успява да спаси стотици от изпращане в концлагерите на смъртта.

За възпоменание към делото на Паленция в София преди няколко години бе открита и градинка, носеща неговото име. Като посланик на Испания в България между 1940-та и август 1943-та той е осиновил две деца в България, за да ги спаси от влаковете на смъртта. Испанският дипломат издал стотици спасителни визи и спасил живота на стотици хора.

В конкурса могат да участват ученици от 9. до 12. клас от София.

Срок за изпращане на есетата е 28 март 2021 г.

Есетата трябва да се изпращат на имейл: obrazovanie_so@abv.bg

Предвижда се в дните около 24 май да бъдат наградени най-добрите есета, след разглеждането им от жури.

Целта на конкурса е да се насърчи интереса към темата за спасението, силата на доброто и човечността. Присъстващите се обединиха в разбирането, че личният пример на Паленция, дипломат от Испания, работил в София, е изключително силен, остава над времето, а това е важно да се знае от младите хора. А тези, които са спасени, са и благодарни и помнят доброто. Това е, което искат – доброто да се помни и предава на поколенията.

„Чрез образование е важно да насърчим познаването на добрия пример“ – посочи също кметът Фандъкова.

Д-р Александър Оскар каза, че наш дълг е да не допуснем езика на омразата днес. Децата трябва да познават историята и лицата, които са участвали в тези събития.

По идея на кмета Фандъкова ще бъдат организирани и срещи на столичните училища с г-н Аврам Папаро, който е свидетел на мрачните събития и може да запознае младите хора със случилото се в България.

Предвижда се осигуряването и на документални материали с помощта на Държавна агенция „Архиви“.