Назад

Две изложби на Любомир Далчев откриха в общински художествени галерии

В присъствието на кмета на София Йорданка Фандъкова и председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев откриха две изложби на изключителния български скулптор Любомир Далчев в годината, в която се навършват 120 години от рождението му. Любителите на творчеството на този бележит скулптор могат да видят творбите му в залите на Софийската градска художествена галерия и в Галерия „Васка Емануилова“.

София пази и Галерия на открито с творби на Любомир Далчев. Те могат да се видят в пространството между двете галерии и по средата на пътя в пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, може да бъде посетена и единствената скулптурна галерия на открито в България, която съществува от 1974 г. Съставена е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в "Княжеската градина", градината до Художествената академия и на други места.

Рден през 1902 г. в Солун, преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“,  „Блудният син“,  „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата дързост и автономност, дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.