Институт за съвременно изкуство – София и Фондация „Едмонд Демирджиян“
съвместно със:
Фондация за гражданско общество, Ню Йорк
Международната мрежа Награди за млади художници
и с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“
представят
за Наградата за съвременно изкуство БАЗА 2021:
Мич Брезунек, Марина Генова, Марта Джурина, Александър Лазарков,
Митко Митков, Силвия Попова, Мартиан Табаков
27 юли – 29 август 2021
откриване 27 юли, вторник, 18:00 ч.
Международната мрежа Награди за млади художници (YVAA) е основана през 1990 г. и е една от най-устойчивите програми за културен обмен между САЩ и Централна и Източна Европа.
Наградата БАЗА в България се ръководи от Института за съвременно изкуство – София и Фондация "Едмонд Демирджиян", партньор е Софийската градска художествена галерия. Конкурсът е ежегоден. В него могат да участват художници до 35 г., които кандидатстват с портфолио. Жури с двегодишен мандат номинира между четири и осем участници. Изложбата на номинираните автори се провежда в СГХГ. Победителят се обявява по време на откриването. Наградата е двумесечно пребиваване на един художник от България в Ню Йорк. Носителите на Наградата БАЗА имат възможност да се представят със самостоятелна изложба в галерията на Института за съвременно изкуство – София.
Носители на Наградата БАЗА досега са: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020).
Членовете на журито на БАЗА за 2021 г. са: Ани Васева (режисьор), Миряна Тодорова (художник), Красимир Терзиев (художник), Мартин Пенев (художник) и Радослав Механджийски (куратор).
Победителят по традиция се обявява след решение на журито по време на откриването на изложбата.
Работите на Мич Брезунек (р. 1992) се основават на стереотипите на хората, които замърсяват без никаква свян и които се гордеят с поведението си, но също така изследва и поведението на еколозите – екстремисти, които имат целия набор от решения, но които не само не ги прилагат в действие, но и заемат позицията на морализатори. Две крайности, които никога не поставят под въпрос собственото си поведение.
Инсталацията на Марина Генова (р. 1989) съчетава исторически събития и събития в реално време, разгръщайки се като постоянно мутираща, хибридна хореография. За да се отворим към бъдещето, е необходимо да се разровим в гънките на миналото, да му придадем дълбочина и да го разширим: това, което се случва тук, има последствия другаде. Това, което се случи вчера, все още е тук днес.
Проектът на Марта Джурина (р. 1991) запечатва поредица от срещи, проведени през месеците юни и юли в инсценирана среда във фотостудио. Серията улавя електрически разряд, получен от изпратен импулс чрез метода на Кирлиановата фотография, при допира на пръст с фотохартия. Този момент е запечатан като изображение, което визуално представя физическия контакт между участниците и светлочувствителния материал.
Според Александър Лазарков (р. 1999) след определената липса на естествена социализация през последната година са се пречупили и затвърдили някои от принципите, действията и отношенията в нашето общуване. Авторът използва елементи от Природната натуралност, за да покаже нашите отношения, принадлежащи към новата Социална натуралност.
Митко Митков (р. 1989) се занимава с трансфера между изображението и въображението. Шест широкоформатни фотографии, монтирани на стената, показват кратки моменти на преход. Шест табуретки срещу тях предлагат на посетителя възможността да съзерцава и интернализира за секунда в собственото си ДНК тези моменти на преход. Обекти, рисунките, фотографии и пространство са свързани помежду си чрез текст, филтриращ изображенията през намеците на съзнанието.
Силвия Попова (р. 1986) разглежда промените, настъпващи в нашата пространствена и темпорална ориентация, сливането на виртуални и физически домейни, черпейки от визуалния език на източници като Google Maps, Google Street View, Lidar и фотограметрично заснемане. Показва симптомите на тази трансформация през погледа на традиционната живопис като превод на оптичните възприятия, получени в дигитална среда.
Според Мартиан Табаков (р. 1992 ) тялото се преобразява спрямо заобикалящата го среда. Идеята за тяло, която авторът представя, носи човешки черти, но не се характеризира изцяло с тях. То е опит за съвкупност от такива както от животински, растителни, така и тези на естествени образувания. В опит да се отскубне от земята под него и да се задвижи в някаква посока, това тяло стъпва с всичките си крайници на нея.
