8 юни, 19:00 часа, зала БИАД

Изпълнителската кариера на АТАНАС КАРАФЕЗЛИЕВ е богата на музикални събития, които могат да бъдат свързани със завоюваните награди от престижни национални и международни конкурси, с участия в най-авторитетни фестивали в България и чужбина, със солистични изяви с редица български и чуждестранни оркестри, както и с различни камерни формации. Наситената изпълнителска активност, включително и като водач на групата на тромбоните в Симфоничния оркестър на БНР, успешно се съчетава със звукозаписна и педагогическа дейност – проф. д-р Атанас Карафезлиев е ръководител катедра „Камерна музика и съпровод” на НМА „Проф. П. Владигеров”,  както и преподавател по тромбон в НМА и НМУ „Л. Пипков”. Много от произведенията за тромбон, както и камерна музика за медни духови от български композитори са създадени специално за Атанас Карафезлиев и посветени на него, а той е техен първи изпълнител. За първи път у нас представя и много чужди автори, чиито произведения с годините са станали репертоарни за българските изпълнители. Творческото сътрудничество с пианистката Анелия Господинова през последните години води след себе си много съвместни концертни изяви и звукозаписи за БНР.

АНЕЛИЯ ГОСПОДИНОВА завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по пиано на проф. д-р Атанас Куртев. Носител е на редица награди от национални и международни конкурси както за клавирен изпълнител, така и за собствени композиции. През 2019 г. защитава дисертационен труд, свързан със соловото клавирно творчество на композитора Филип Павлов. Изпълнителската дейност на Анелия Господинова е изпълнена с рецитални програми в разнообразни стилови направления, сред които могат да бъдат отбелязани по-рядко изпълнявани в клавирната практика  творби като: късните опуси на А. Скрябин, П. Владигеров; циклични произведения от А. Жоливе, Е. Денисов, Р. Клайн, Р. Кангро и др.; виртуозни транскрипции за соло пиано.

А. Господинова проявява изпълнителски интерес към българската клавирна и камерна музика и съвременно композиционно творчество. Предлага в свое изпълнение премиерно представяне на произведения от различни български и чуждестранни автори. Многократно осъществява концерти със значима част от соловото клавирно и камерно творчество на композитора Филип Павлов в София, Пловдив, Плевен, Благоевград. Солист е на симфонични оркестри, с които изпълнява клавирни концерти от Хайдн, Моцарт, Рахманинов, Чайковски. Пианистката реализира записи за БНР, има участия в национални радио и телевизионни програми. Камерното изпълнителство съвместно с проф. д-р Атанас Карафезлиев успешно позволява реализирането и записването на нови и неизпълнявани до момента произведения за тромбон и пиано.  В момента Господинова е асистент д-р към катедра "Пиано" в ТКДФ в НМА „Проф. П. Владигеров”.

ПРОГРАМА
Херман Амброзиус – Соната за тромбон и пиано
I.          Allegro moderato
II.        Allegretto giocoso
III.       Adagio
IV.       Rondo

Васил Казанджиев – Соната за тромбон и пиано
I.          Moderato
II.        Allegro marcato
III.       Lento e rubato
IV.       Allegretto scherzoso e capriccioso

Паул Хиндемит – Соната за тромбон и пиано
I.          Allegro moderato maestoso
II.        Allegretto grazioso
III.       Allegro pesante
IV.       Allegro moderato maestoso

Филип Павлов – Скерцо-Соната
Херман Амброзиус (1897 – 1983) е немски композитор и педагог, известен с творчеството си предимно в жанровете на камерната и вокално-сценичната музика. Неговата популярност нараства в музикалната култура на Германия от средата на 30-те години на 20. в. Авторът до момента е непознат за българската публика, като Сонатата за тромбон и пиано в настоящата програма е премиерно представена. Творбата носи влиянието на късния романтизъм, с тематични препратки, към  немския Lied, особено силно проявени в I и III ч. Лирична пасторалност, контрастираща с бързо сменящи се състояния на скерцозност и танцувалност, формират характерния облик на творбата.

Паул Хиндемит (1895 – 1963) се откроява сред немските композитори от своето поколение с новаторския си подход в използваните изразни средства и музикален език, своеобразни творчески търсения и достигане до собствена еволюция, превърнали го в музикален мислител, привързан към възвишени етични стойности. В Сонатата за тромбон и пиано, Хиндемит се обръща към старите барокови майстори, особено Бах, и оттук издига в култ изящната изработка в правилата на композиционната техника. Завръщането към миналото, ясно се долавя чрез вплитането в инструменталната музика  на популярни стари песни (като напр. „Песента на пианицата” в ІІІ ч.), грегориански мотиви и линеарно развитие, типично за бароковата музика. Особено интересна е реминисцентната връзка между двете крайни части на творбата (І и ІV), която утвърждава  тематичния център в своеобразна рамка. Сонатата е замислена като виртуозна и разтърсваща творба, предизвикваща контрасти и диалози между тромбона и пианото. Както самият автор казва: „Дори в най-необуздания вихър на звучностите смисълът и редът трябва да продължават да царуват”.

Академик Васил Казанджиев (1934) е изтъкнат български композитор, диригент и педагог. През 1957 г. завършва Българска държавна косерватория, учи композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент в Академията той завоюва лауреатско звание за „Симфониета” за голям оркестър на шестия Международен младежки фестивал в Москва (1957 г. като председател на журито е Дмитрий Шостакович). Започва кариерата си като диригент в Софийската опера (1957 – 64). През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски солисти” и работи като негов главен диригент до 1978 г. Под ръководството на Казанджиев съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и осъществява множество турнета в България и чужбина. Автор е на множество музикални произведения: пет симфонии, редица произведения за симфоничен оркестър, инструментални концерти, музика към филми и театрални постановки, хорови и камерни творби.

Сонатата за тромбон и пиано е написана през 2011 г. Посветена е на Атанас Карафезлиев, който е сред най-видните и утвърдени изпълнители не само на творчеството на Казанджиев, но и на всички български композитори, писали произведения за този инструмент. Вдъхновена от инструменталното майсторство и изпълнителски натюрел на Карафезлиев, сонатата разгръща до предела на възможното инструменталната изразност в тромбоновата партия. Дори излиза отвъд предела на очакванията, като надхвърля границите, навлизайки в една различна и необятна тонова вселена.

Филип Павлов (1949) завършва Държавна музикална академия „Панчо Владигеров” в София, където изучава композиция при проф. Александър Райчев и пиано при проф. Мара Петкова. По-късно специализира пиано в Париж. Професор е по пиано и музикална теория в Югозападния университет в Благоевград, НМА „проф. П. Владигеров”, ВТУ ”Св. Св. Кирил и Методий”, той води майсторски класове по композиция и интерпретация в Германия. Активно концертира и регистрира многобройни звукозаписи като солист и камерен изпълнител в България, Европа, САЩ, Канада. Автор е на: симфонична и камерна музика, хорови песни, мюзикъли, оратории, кантати и вокални цикли, театрална музика; детски песни, много от които са включени в учебници по музика. Негови произведения са записвани и изпълнявани с голям успех в много страни по света. Значима част от тях са издадени в Чехия, Русия, Италия, Германия. Филип Павлов е изтъкнат общественик, писател, публицист. Автор е на редица научни сборници, учебници, както и на няколко поетични книги.

Композиторът Филип Павлов създава редица произведения за тромбон в различни жанрове – от крупната форма на инструменталния концерт (2 концерта за тромбон и оркестър) до камерни ансамбли в разнообразни форми: Ноктюрно и скерцо, Скерцо за 4 тромбона, „Диалози за трима” – тромпет, тромбон и пиано, „Мъжки танц” за меден квинтет. От появата си на сцената Скерцо-соната (1994) заслужено спечелва мястото си на една от най-ефектните и изпълнявани творби за тромбон и пиано. Неин пръв изпълнител е Атанас Карафезлиев, като в негова интерпретация творбата е записана и издадена в първия компактдиск, обхващащ знакови творби за тромбон из българското композиционно творчество – „Българския тромбон” (2000). Подчинена на умело дозирани контрасти, творбата успешно съчетава своеобразен хибрид от две различни музикални форми, което е отличителна авторска находка. Характеризира се с жизнерадостен характер, на моменти с израз на театралност, дори гротеска, а средният дял Presto се изменя в причудливата метаморфоза на своеобразна танцувалност. За Скерцо-Соната Атанас Карафезлиев пише в своя дисертационен труд „Ракурси на тромбоновото изпълнителско изкуство в съвременното българско камерно творчество”: „Филип Павлов проявява ярък, интересен почерк в своето писане за камерен ансамбъл – пиано и тромбон, без да търси 12-тоновост и без да „прекрачва границата”  на жанровостта на сонатното и тоналната организация. Тромбонът е в сравнително висок – алтов регистър, и има много оригинални квартови реплики, в които може да се асоциира иронично обаждане. Тази образност е също типична за тромбона в музиката на ХХ век, напр. ролята му в симфоничното творчеството на Густав Малер. Тази творба е майсторска и съдържанието ѝ представя композиторът Филип Павлов като оригинален музикален художник, с характерен интелектуален почерк, със собствена интерпретация на идеята за „скерцо”, както и за особено оригинално и своеобразно интерпретиране на традициите от ХХ век, в едно органично и нестандартно изказано цяло.”