„Художествената ни галерия „Дечко Узунов“ стартира изложбения сезон с първа експозиция от новата си Програма „Срещи отвъд времето“. Васил Абаджиев е първият артист, който прие поканата и предизвикателството да създаде специално свои картини, вдъхновени от конкретни произведения на гениалния Дечко Узунов“ – анонсира заместник-кметът Мирослав Боршош.
В изложбата „Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети“ (19 октомври 2022 г. – февруари 2023 г.) ще видим и оригиналните творби, дело на Дечко Узунов, с които влиза в диалог художникът, сценограф и фотограф Васил Абаджиев. Те са част от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“ и Софийската градска художествена галерия.
„В съзнанието ми дълбока следа е оставил един от автопортретите на Дечко Узунов, който видях на неговата изложба през 1985-а година в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ № 6. Преживяването на сетивно ниво потъва надолу в дълбините на подсъзнанието и там се превръща във впечатление (самскара). Тези силни емоционални преживявания, които формират светогледа и вкуса, се връщат подсъзнателно през целия наш живот.“ Това съпреживяване и размисли на Васил Абаджиев са в основата на изложбата. Диалогът отвъд времето между двамата художници от различни поколения дава възможност на публиката да „надникне“ в съзнанието на един творец, когато общува с наследството на друг творец. Неслучайно Васил Абаджиев е избрал ключови и добре познати на публиката произведения, създадени от Дечко Узунов, като „Автопортрет със светци“, „Портрет (Автопортрет)“, „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, както и поредица от автопортрети рисунки. Те са вдъхновението за създадените специално нови автопортрети. За тях и отношението към сътворяването на собствения си облик Васил Абаджиев споделя: „Автопортретът като опит да останеш сам със себе си е мъчителен процес, който може да се сравни с опит да се измъкнеш от затворено пространство. Това е възможност не само да останеш сам със себе си, но и да се срещнеш със себе си и да си зададеш въпроси за своята същност. Ако човек не е наясно със себе си/кой е, в такива моменти има усещане за пустота“. Изразена така, спецификата на неговата чувствителност помага не само да погледнем „през очите на художник“, но и да вникнем в дълбините на творческата душевност, където по сложен начин си взаимодействат емоция, знание, логика и сетивност. Именно това съчетание, примесено с впечатленията от създаденото през годините от Дечко Узунов, води Васил Абаджиев към създаването на автопортрети като „Мракът на пустотата“, „Безсъница“, триптиха „Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път“, „Аз бях тук“ и др.
