Целта на разработката, възложена от НАГ, е да бъде възстановена автентичността на градската структура в разглежданата територия, да бъдат анализирани подробните устройствени планове, които дават възможност за пристрояване и уплътняване на съществуващата градска структура, но най-вече да бъде върнат или предоставен статут на сгради като недвижими културни ценности.
Разработката включва териториалния обхват на уличните ансамбли в участъка между бул. “Патриарх Евтимий“, ул. “Г. С. Раковски“ и ул. “Граф Игнатиев“ (улиците “Преспа“, „6-ти септември“, “Хан Аспарух“, “Неофит Рилски“ и “Струмица“).
Арх. Здравков отбеляза, че в предложението 14 сгради са обявени като единични недвижими културни ценности (ЕНКЦ), 4 са декларираните като ЕНКЦ. Има 7 обекта, които са със свален статут на паметници на културата, а 9 сгради са били обект само на изучаване.
Зоната попада в сърцето на София в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност – “Жилищна зона "Център" (Ж-2), гр. 29” в гр. София. За обекта липсват определени режими за опазване. Територията, попадаща в обхвата на предложението, съдържа части от запазени ансамбли от началото на ХХ век – квартал от богати градски жилища, с озеленени дворове, с характерни елементи на сградите. Застрояването днес е предимно сключено, но все още има запазени имоти, в които са оформени своеобразни визуални пробиви. Запазени са и озеленени вътрешноквартални пространства със средно и едроразмерна растителност. Кварталът е оживен от заведения и търговия в партерните нива, като повечето заведения използват вътрешните дворове. Кръстовището на „Малките пет кьошета“ е устройствения и композиционен център на квартала. Като цяло кварталът има по‐интимен, неформален характер, благодарение на по‐тесните улици, ниската до средна етажност на сградите.
Предложените мерки за опазване на културните ценности на територията на СО включват запазване на съществуващите визуални пробиви и вътрешноквартални пространства и ограничаване на предвиденото застрояване, запазване визуалната връзка между улица и вътрешноквартално пространство, включващо ажурни огради с ниска плътна част, ажурни врати към улицата, както и ажурни огради по вътрешните граници на имотите. Други мерки, включени в предложението, са улично- и вътрешноквартално озеленяване (допълване, запазване и поддържане), настилки и елементи на градското обзавеждане (запазване на автентичните елементи и характер). По отношение на фасадите се ограничават рекламните елементи в рамките на витрините на търговските обекти, създават се общи стандарти за сенници и ограничаване на елементи на техническото оборудване на сградите по уличните фасади.
Предложенията за обявяване на сгради, вече декларирани като ЕНКЦ, но чиято процедура по обявяването им трябва да бъде завършена, са сградите, находящи се на ул. „6-ти септември“ № 34 и на ул. „Хан Крум“ № 20.
Обекти, на които е бил отнет статута „Недвижимо културно наследство“ (ЕНКЦ) във времето и сега са предложени същият да им бъде върнат, са сградите, намиращи се на ул. „Хан Крум“ № 23 и ул. „Цар Шишман“ № 36. По отношение сгради, които не са имали статут на ЕНКЦ и към момента са предложени за даване на такъв, са сградите на ул. „Хан Крум“ № 30, ул. „Граф Игнатиев“ № 46 и ул. „Цар Шишман“ № 45.
Рестриктивни и консервативни са мерките, които са предложени по отношение на изработването на нови подробни устройствени планове, като част от тях са да не се допуска промяна на осите и общата ширина на улиците. Допуска се реконструкция на улиците с цел създаване на споделено пространство с приоритет на пешеходното и велосипедното движение. Съществуващото основно застрояване се запазва с изключение на определеното в графичната част на предписанията. Допуска се подмяна на основното застрояване за сгради, които не са ЕНКЦ, в рамките на съществуващия обем, при запазване на застроителната линия и височината на застрояване до кота корниз. Новите покриви трябва да са скатни с наклон от 30 градуса, обобщени, без нарушаване на покривната равнина между стрехата и билото. Допускат се капандури с ширина до 3 м и табакери на разстояние най-малко 1 м от калканната стена. Не се допускат други архитектурно-художествени елементи над покривната равнина. За съществуващи сгради на основното застрояване не се допуска пристрояване към странична имотна граница с изключение на определеното в графичната част на предписанията. Допуска се пристрояване към дъно на имота само на комуникационни площи за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори). Не се допуска ново допълващо застрояване в имотите. При ново застрояване, пристрояване, надстрояване или промяна параметрите на съществуващото застрояване задължително се изработва работен устройствен план, който се съгласува и одобрява по реда на ЗКН и ЗУТ. Към заведения за обществено хранене в дворните пространства се допускат летни градини за разполагане на маси за консумация. Летните градини могат да се покриват само с подвижни гъвкави покрития, с конзолни тенти на централно разположена конструкция, завършващи на разстояние не по-малко от 1 м от фасадата. При необходимост от поставяне на ветробрани, те могат да са само стъклени с максимална височина до 185 см. Допустимите цветове на тентите са: зелено (S 6030-G), бордо (S 4050-R) и графитено сиво (S 8505-B20G). Разрешава се разполагане на декинги, без да се засяга съществуващата растителност, включително тревна покривка и храсти.
По отношение на фасадното оформление на новото застрояване и съществуващите пристройки и надстройки задължително се уеднаквява типологично с фасадното оформление на основното застрояване. Забранява се разполагането на рекламни елементи върху ажурни огради и по фасадите на сградите, включително по калканните стени, както и ажурни реклами по покривите. Допускат се и маркизи с фирмен надпис в рамките на прозорците или витрините на търговските обекти на първо ниво по индивидуален проект само в следните цветове: зелено (S 6030-G), бордо (S 4050-R) и графитено сиво (S 8505-B20G). Допуска се поставяне на фирмени надписи на търговски обекти на първо ниво на сградите, които могат да се разполагат само върху прозорци или витрини. Фирмените надписи могат да излизат само до 15 см пред равнината на фасадата, само ако представляват обемни букви. Не се допуска поставяне на кутиеобразни фирмени надписи. Забранява се поставянето на козирки, бордове, обшивки и др., с които се променя третирането на фасадата за оформяне на търговските обекти. Фирмените табели, обозначаващи дейности, извършвани в сградата (офиси, нотариуси, адвокати и др.), се изработват задължително по типов проект, одобрен от главния архитект на общината.
Предложението включва запазване автентичните гранитни улични настилки и бордюри. При подмяна на тротоарните настилки трябва да се използват правоъгълни или квадратни плочи в сив цвят от естествен камък или с посипка от естествен камък, изпълнени на суха фуга, с изключение на тактилните плочи. Забранява се подмяна на каменните бордюри с бетонови. При подмяна на капаците на шахтите на уличните проводи в уличното платно новите капаци трябва да са от чугун. Капаците на шахтите в тротоарите се изпълняват с вградена настилка от същия вид. При поставяне на ограничителни елементи по тротоарите трябва да се използват такива по прототип, съгласуван с НИНКН и одобрен от главния архитект на СО, боядисани с трайна боя в цвят 7022 по системата РАЛ.
За „Зелената система“ са предвидени характерни дървесни видове, които са характерни за стара София. Общите изисквания включват още картотекиране на всички дълготрайни декоративни дървета на възраст над 12 години, както и отделни редки и ценни дървета. Премахване, подмяна или преместване на съществуващите дървета се извършва след изготвена експертна оценка за състоянието им. При подмяна на улични дървета посадъчните легла се покриват с декоративни решетки. При подмяна на подземна инфраструктура да не се засяга съществуващата дървесна растителност. Изисква се запазване характера на уличното озеленяване, както и запазване и възстановяване симетрията на същото.
В обхвата на предложението са включени и изисквания по отношение на дворните пространства, като едно от условията е запазването на характера им. Изисква се при ново засаждане на растителност видовете да са от характерния за гр. София видов състав. Препоръчва се използването на следните дървесни и храстови видове: явор, ясен, липа, дъб, бреза, кестен, черница, смърч, люляк, черен бъз, птиче грозде, спирея, лоницера, чемшир, дрян, калина, филаделфус, лавровишна, винка, бръшлян. Изисква се премахване на самонастанената растителност от айлант и се допуска засаждане на катерлива и увивна растителност по свободните калкани на сградите.
Всички елементи на градската среда – пейки, лампи, информационни табла, спирки, телефонни кабини, рекламни колони, съдове за събиране на отпадъци и др. следва да бъдат изготвяни и разполагани по единен проект, съгласуван с НИНКН – МК и одобрен от главния архитект на Столична община.
Автентичните ажурни врати и огради, разположени на уличната регулационна линия, се запазват в автентичния им вид. Врати и огради, разположени на уличната регулационна линия, са задължително ажурни с височина до 1,9 м. Допуска се оградите, разположени на уличната регулационна линия, да имат плътна надземна част с височина до 1 м с облицовка и шапка от калибровани едроразмерни каменни плочи или хидрофобна мазилка. На проходите към вътрешните дворове се допускат нови ажурни врати и портали, изработени от вертикални метални елементи, боядисани трайно с цвят 7022 по системата РАЛ. Не се допуска поставяне на плътни елементи пред или зад ажурни елементи от огради и врати. По вътрешните регулационни линии се допускат само ажурни огради с плътна част до 30 см, мерено от по-високата теренна кота.
Надземните технически съоръжения (външни тела на климатични системи, антени, разпределителни касети, кутии и др.) по фасадите и покривите на сградите се поставят на места без визуална връзка с прилежащите улични пространства. Забранява се прокарване на въздушни кабелни мрежи в територията и монтаж на кабели по фасадите на сградите. Съществуващите такива се премахват в срок, определен от общинската администрация.
Разработката АКТУАЛИЗАЦИЯ НА НЕДВИЖИМИТЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ НА ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА е изпратена от НАГ в Националния институт за недвижимо културно наследство и очакваме издаване на заповед за приемането ѝ от министъра от културата.