На 11 юли 2026 г. (събота) от 18 часа на пл. "Славейков", пред Библиотеката на София, за първи път в България ще изнесе свое представление корейската театрална трупа Hahoe byeolsingut Talnori Mask Dance в партньорство с Корейския кът на Столичната библиотека. Корейският ритуален танц с маски, въз основа на който е изграден спектакъла на артистите от Корея, е обявен за национално нематериално културно наследство през 1980 г. и регистриран в недвижимото културно наследство на ЮНЕСКО през 2022 г. Със своите над 4500 представления досега и над 3,5 млн. зрители в страната и чужбина трупата се радва на изключителна популярност. Ръководител на 40-членния ансамбъл е господин Ким О-джун. Историята на ансамбъла започва с основаването на Изследователското дружество за театър с маски Hahoe в Андон през 1973 г. и последвалото проучване на материали, свързани с този вид представления и възстановяване на древната традиция. Първите си представления трупата изнася в периода 1976 – 1977 г. и оттогава участва на най-значимите културни форуми в Азия, в програмата на Олимпийските игри в Сеул през 1988, Световното първенство по футбол в Корея и Япония през 2002 г. и пред личности като президент Дж. Буш и кралица Елизабет II, генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентите на Р Корея Но Му-хьон и Мун Дже-ин.

Фолклорните игри отразяват социалната обстановка на своето време. „Хахое Бьолсингут Талнори“ драматично изразява отношенията между управляващия слой янбан и подчинения народ чрез разобличаването на лицемерието на висшата класа като същевременно критикува упадъка на будизма и религията и чрез сатира показва трудностите в живота на обикновените хора.

„Бьолшингут Талнори“ е своеобразен социален отдушник и свободен израз на потиснатите си емоции за обикновените корейци. Предвид строгата обществена йерархия в миналото и забраната да се критикуват висшестоящите касти на аристокрацията, учените и военните, представленията на талнори са били възможни само с мълчаливото съгласие и финансовата подкрепа на самите янбани, тъй като последните виждат в народните театрални изяви не само начин да се уталожат конфликтите и да се поддържа хармония, но и да се укрепи социалната структура.

„Хахое Бьолшингут Талнори“ възниква в средата на династията Корьо (ок. 1200 г. н.е.) и се провежда за благословия на селото и богата реколта, но, за разлика от ежегодния фестивал, имал определена периодичност (на всеки 10 или 5 години или при предсказание). Жителите на селото също участвали в танца с маски. Представлението се състояло от общо десет действия, а за публиката са били предназначени следните шест:

I действие – Мудонт маданг (Танц на шамана) Невестата, почитана като въплъщение на божество, което пази селото, се появява яздейки върху шамана и след това напуска. Вярва се, че този танц умилостивява и забавлява божеството, пазител на селото, като по този начин предпазва селото и му носи добра реколта и благоденствие. Танцът на духа – пазител на селото върху раменете на шамана е израз на искрената вяра в божеството.

II действие – Джуджи маданг – (Танц на лъва) На сцената излиза двойка монаси с червени кърпи върху главите, започват да се борят и се превъплъщават в лъв и лъвица – символ на плодородието. Червеният цвят на кърпите отблъсква злите сили и има пречистващи функции.

III действие – Бакьонг маданг – (Танц на месаря) На сцената се появява месар с брадва и нож, за да заколи крава. След енергичен танц и със силно впечатляващо изражение месарят изважда сърцето на кравата като междувременно се шегува с публиката. Сцената е сатира на представата за авторитет на управляващата класа.

IV действие – Халми маданг (Танц на бабата) – На сцената се появява възрастна жена с вързана на кръста торбичка, която маха с парче лен и пее тъжна песен за радостите и тегобите на бедните хора. Сцената предава на публиката истинските чувства на обикновени хора в традиционното общество.