Лешник намира своя човек в лицето на Тодор преди около два месеца. Срещат се в приюта, заедно с доброволците, няколко пъти – достатъчно, за да стане ясно, че това не е случайна среща.

„Знаех още от първия момент, че Лешник е “човекът” за нашето семейство”, казва Тодор.

Лешник е на няколко години – дали са три или шест, остава на заден план. За Тодор това няма значение. Важно е друго – връзката, която се усеща веднага и не се променя с времето.

Той идва с мисълта да даде шанс на едно куче, но всъщност се оказва, че този шанс е двустранен.

Днес Лешник е част от семейството – не с нещо шумно или драматично, а с онова спокойно присъствие, което просто си е на мястото. „Даде шанс на цялото ни семейство да обичаме някой без причина, да го гушкаме просто, защото съществува. Не знам дали ме е променил, но знам, че даде шанс отново да бъдем завършени като семейство.“

Историята на Лешник и семейството му е част от инициативата “Вече съм вкъщи” на дирекция "Спорт и младежки дейности", ОП "Екоравновесие" със съдействието на сдружение “Бандата на 1500-те”, в рамките на кампанията "БезДОМен или ДОМашен. Ключът е в теб!"