Историята на Кайра започва от едно решение, което идва съвсем естествено. След разговори с брат си, Мартин започва да гледа на кучетата в приютите по различен начин – не като на изоставени, а като на такива, които просто чакат своя човек. “Осъзнах, че всяко едно от тях заслужава любов, грижа и втори шанс.” - споделя той.

Вижда Кайра през страниците на сдружение „Бандата на 1500-те“. Отива в приют Горни Богров. Тя е в клетка с други кучета, но веднага се откроява – единствената, която започва да скача по мрежата, сякаш вече го познава. Още тогава Мартин усеща, че това е неговото куче.

Следват няколко седмици на срещи и опознаване. Връща се отново и отново, за да я вижда в различни ситуации. Решението не се променя – само се затвърждава. И на 28 септември миналата година си тръгват заедно.

Кайра е на около 4 години – с изграден характер и своето минало. Но и с нужда от нов шанс. Появява се в момент, в който животът на Мартин също започва отначало – нова работа, нов дом, нов ритъм. И някак си си пасват.

Мартин го казва най-добре: „Кайра внесе в живота ми радост, спокойствие и истинска, чиста любов. Тя ме научи на търпение, разбиране и грижа. Благодарение на нея станах по-осъзнат и по-добър човек.“

Историята на Кайра и Мартин е част от инициативата “Вече съм вкъщи” на дирекция "Спорт и младежки дейности", ОП "Екоравновесие" със съдействието на сдружение “Бандата на 1500-те”, в рамките на кампанията "БезДОМен или ДОМашен. Ключът е в теб!"