Историята на Бишкота започва от нещо съвсем естествено – време, прекарано в приюта. Ана и Мартин са редовни доброволци в приютите Сеславци и Горни Богров, разхождат кучета, познават ги, връщат се отново и отново.

След като губят своето куче Гордън, си дават време. Не бързат. Но в един момент усещат празнината в ежедневието си и решават, че са готови отново.

Разглеждат профилите на кучетата и си харесват Бишкота – тогава Флейки – и сестра ѝ. Срещат се няколко пъти, опознават се. При Мартин всичко е ясно още от началото. Ана се колебае, но след още няколко срещи усеща, че именно Бишкота е тяхното куче.

С помощта на екипа на „Бандата на 1500-те“ и с много разговори помежду им, решението идва спокойно. През септември миналата година се прибират заедно.

Началото не е съвсем лесно. Бишкота е била на 9 месеца, уплашена, несигурна. И до днес продължават да работят с нея, с постоянство и разбиране. Но тя им дава нещо друго. Казват, че са станали по-търпеливи – към нея, един към друг и към себе си. Че са се върнали към малките неща – разходките, времето навън, срещите с хора като тях.

Историята на Бишкота, Ана и Мартин е част от инициативата “Вече съм вкъщи” на дирекция "Спорт и младежки дейности", ОП "Екоравновесие" със съдействието на сдружение “Бандата на 1500-те”, в рамките на кампанията "БезДОМен или ДОМашен. Ключът е в теб!"