По повод бележитата годишнина от избухването на Априлското въстание Столичната библиотека представя фотодокументална изложба „И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!“. Експозицията с постери разкрива знакови ключови моменти, както и по-неизвестни факти от подготовката, избухването и потушаването на въстанието през 1876 г. В изложбата са включени и оригинални архивни документи, фотоси, факсимилета и ценни книги от Фонда на библиотеката. Акцент е поставен върху дейността на революционните комитети, ролята на отделните въстанически окръзи, както и върху съдбата на населението в засегнатите райони. Особен интерес представлява международният отзвук, който въстанието предизвиква и допринася за историческия поврат в нагласите на общественото мнение в Европа и света спрямо т.нар. „български въпрос“. Чрез съчетание на оригинален текст и ярко визуално съдържание експозицията цели да представи историческия контекст и значението на Априлското въстание като повратна точка в българските националноосвободителни борби. 

Сред колекцията от ценни книги, представени в изложбата, се открояват творбите на Захари Стоянов: първото издание на „Записки по българските въстания“ (1884) с автограф от автора и посвещение на д-р Константин Стоилов, „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата“ (1885), „Захари Стоянов, Христо Ботйов: Опит за биография“ (1888) с личен печат на Захари Стоянов. Интерес представляват „Жален спомен за лютите рани на България“ от Илия Блъсков (1878), едно от най-ранните свидетелства за трагедията; спомените на Константин Величков „В тъмница“(1899 г.), както и ранни исторически очерци и свидетелства за събитията в Батак, Панагюрище, Перущица и други въстанически центрове.

Особено място заемат и книгите, разкриващи международния отзвук от Априлското въстание – сред тях са публикациите на британския държавник Уилям Гладстон „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1881) и репортажите на журналиста Джанюариъс Макгахан „Зверства в България“(1877). Историческата картина се допълва от по-късни изследвания, като тритомната „История на Априлското въстание“ от Димитър Страшимиров (1907) – един от първите опити за цялостно научно осмисляне на събитията. Книгите от фонд „Краезнание“ добавят още един важен пласт – участието на дейци от Софийския край и връзката на въстанието с революционната мрежа на Васил Левски.

В експозицията са представени ценни албуми от фонд „Изкуство“ като „Летописци на Априлското въстание“, включващ рисунки на Христо Коев и Танчо Шабанов – самоуки художници – участници в събитията, оставили едни от най-ранните визуални свидетелства за въстанието; „Знаменосецът“ на Панайот Дражев; илюстрации на историческите композиции на Димитър Гюдженов, Калина Тасева и Златю Бояджиев, които придават на събитията силно емоционално измерение.

Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов“ допълват изложбата с редки автентични материали – портрети на водачите на въстанието, снимки, ръкопис на речта на Иван Вазов, посветена на 45-тата годишнина от Априлското въстание. Сред експонатите е и макетът на „Черешовото топче“, превърнало се в най-емблематичния „запазен знак“ на Априлското въстание. Особено място заемат изданията на над двадесет езика на романа „Под игото“, които свиделстват, как българската история и духовен код преминават далеч зад границите на страната и се превръщат в част от световното културно наследство.

Изложбата ще бъде открита на 29 април от 11:00 ч. в Мраморното фоайе на Столичната библиотека с кратко въвеждащо слово за паметните събития от 1876 г. от доц. д-р Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ "Климент Охридски".

Експозицията „И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!“, разположена в Мраморното фоайе на партера и 1. етаж и в галерия "София", ще може да бъде разгледана до 9 май т.г.