На 3 април 2026 г. празнуваме 147 години от обявяването на София за столица на България. Документални изложби, концерти, ателиета и пешеходни турове за деца, вход свободен в СГХГ и Регионален исторически музей – София, маршрут в централни сгради на Столичната община са сред инициативите в празничния ден, които ще ни разходят из историята на столицата. Повече вижте тук.
Експозицията "Храни и напитки на българите от ориенталската трапеза до столовата" може да бъде разгледана от 2 до 16 април в Галерия на открито в Градската градина. Организирана от Държавна агенция „Архиви“ съвместно със Столичната община, изложбата разказва историята на храните и напитките като част от развитието на България и нейната столица от Освобождението до 90-те години на XX век. Как са се произвеждали и продавали, кои са били горещите ресторанти и барове, какви са били любимите храни на популярните личности, къде са ходели изисканите компании за избистряне на съзнанието след бал – ще разберем от изложбата… Официалното откриване е на 3 април от 17:00 ч.
Куратор на изложбата е Адриана Попова, главен експерт в ДА "Архиви", дизайнер – Стоян Бунджулов.
Непосредствено след Освобождението в България и новата ѝ столица тече кулинарна революция. В началото маниерите са фриволни. На първия придворен бал през януари 1880 г. „гостите ометоха буфета с баснословна бързина“, свидетелства в мемоарите си Константин Иречек. На втория бал пред очите му политикът Балабанов изяжда сам цяла щука. Но банкетната култура бързо се издига и дори провинциалното чиновничество започва да дава изискани обеди и вечери. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие „чига майонеза“. Банкетните питиета са водка, коняк, вино и сифон (газирана вода).
В големите градове идват много чужденци – австрийци, чехи, италианци, които донасят със себе си европейски маниери в сервирането. В заведенията между масите прелитат „стиловани келнери по професия“. Обслужването и менюто в най-реномираните от тях в столицата са виенски тип: това са славните „Панах“, „България“, бирария „Червен рак“, Градското казино. Сервира се гулаш, бифтеци, турнедо. Наред с българските вина, наричани според произхода им (черно кюстендилско, карабунарско, станимашка малага и др.) се появяват и вносни френски, токайски и мозелски вина. В ресторантите се предлага истинско шампанско, включително знаменитото розово Oeil de Perdrix („Око на яребица“). В сладкарниците се пие кафе капуцинер с каймак, поръчват се виенски кифли, щрудел, пасти, сладоледи, ликьори.
В домашната кухня на богатите семейства също навлизат европейски рецепти и сервиране. Редом със самоварите, дошли с руските офицери и училите в Русия българи, се появяват бохемски кристал, майсенски порцелан, лъскат се английски сребърни прибори.
По времето на Фердинанд I на мода са изобилните маси. Менюто за официалната дворцова вечеря от 20 ноември 1898 г. включва 11 стъпки, между които сьомгова пъстърва по венециански, филе от млади пуйчета по тулузки и фазани с трюфели. При цар Борис III официалните вечери са сведени до минимум, постите се спазват строго.
Столичната бохема смята за супер шик след бал да изтрезнява в шкембеджийница „Дамарче“ на ул. „В. Левски“. Към 4 сутринта заведението се пълни с дами с дълги рокли и мъже във фракове и смокинги. Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница „Цар Освободител“ пред Руската черква – истински клуб на знаменитостите от литературната, художествена и научна сцена. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето ѝ през 1947 г. в нея прочутото „кафе синджирлия“ пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков и др. Сградата ѝ е окончателно разрушена през 1977 г.
Времето на социализма идва със свои специфики: дефицитни стоки, които се продават „под щанда“ или само по Нова година като банани и портокали. Кафето е виетнамско и с лош дъх, който се бори със следната методика: зърната се заливат с български „коняк“ и се препичат повторно. Опашките пред магазините и дългото чакане за поръчка в ресторантите са обичайни, но същевременно се създава мощна хранително-вкусова промишленост, в която България се специализира в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ. Изпреварваме всички социалистически страни в Източния блок, когато през 1965 г. първи започваме производството на „Кока-кола“, осем години преди Гърция.
Изложбата разказва и уникални истории, като тази на основателя на някогашната шоколадова фабрика „Щастие“ Стефан Тодоров. След национализацията тя е преименувана на „Малчика“, а през 1994 г. я купува „Нестле Швейцария“.
Изложбата поставя и въпроса за археологията на сетивата. Не знаем какъв вкус е имал шоколадът през 1930 г. или станимашката малага, чиято рецепта е изгубена със смъртта на производителя ѝ Аристидис Чорбаджака… Но всеки сам, на базата на собствения си опит и въображение, може да направи реконструкция на ароматите, вкусовете и текстурите на ястията – интерактивността е заложена в над 130-те уникални фотографии, идващи от 29-те държавни архива в страната. Заглавието на изложбата е вдъхновено от браншовия съюз на производителите на храни и напитки към Българския занаятчийски съюз в Третото българско царство, който се е наричал „Храни и пития“.
През 2025 г. изложбата е представена премиерно в зала „Архиви” на ДА "Архиви" с помощта на „Нестле България“ АД и „Кока-Кола България“.