●    Нов ресор “Градско планиране и развитие” за по-качествена политика по градоустройството
●    По-ефективна администрация без увеличаване на числеността – пренареждане на отговорностите и процесите без раздуване на щата
●    Устойчив и предвидим модел на управление

Столичният общински съвет одобри предложението на кмета Васил Терзиев за нова структура на администрацията на Столична община на днешното си заседание, след два неуспешни опита. С решението Общината прави ключова стъпка към по-ясен, отговорен и модерен модел на управление, насочен към актуалните проблеми на София - презастрояване, трафик и натрупани с години дефицити в планирането.

„Внасям това предложение за трети път, защото вярвам, че само чрез структурни и системни промени можем да постигнем реално подобрение за София. Начинът, по който работи администрацията, се отразява пряко върху ежедневието на хората в град с рекорден трафик и рекордно застрояване“, заяви кметът Васил Терзиев.

Нов модел за управлението на града

Новата структура е изградена около разбирането, че градските проблеми не са случайни, а са резултат от остарял модел на работа „на парче“, който възпроизвежда едни и същи дефицити независимо от това кой е кмет. Формално законосъобразни, но несвързани помежду си решения водят до натрупвания, които хората усещат като презастрояване, липса на зелени площи, недостиг на тротоари, детски градини, канализация и адекватна инфраструктура.
Макар и всичко да е законосъобразно, стотици дребни решения, вземани без поглед към голямата картина, създават усещане за хаос, непредвидимост, неравно третиране и поставят под въпрос целесъобразността на решенията. 

„Градско планиране и развитие“ – сърцевината на реформата 

Най-съществената и най-коментираната промяна е създаването на ново направление „Градско планиране и развитие“, ръководено от заместник-кмет. Именно в този ресор се концентрира общественото недоволство от усещането, че градът и кварталите „се задъхват“ от презастрояване.

Новото направление цели да въведе цялостен подход към планирането на мястото на досегашната практика на частични изменения без анализ на кумулативния ефект. То създава административен капацитет за повече общи планове, за системен мониторинг и за подготовка на задание за изменение на Общия устройствен план, така че София да спре да изглежда като строителна площадка за сметка на качеството на живот.

Реформата дава възможност и за по-равномерно планиране на строителството, така че инвестиционният натиск да не се концентрира в квартали без изградена инфраструктура и адекватен градски транспорт – проблем, който директно допринася за рекордния автомобилен трафик. София вече е сред най-задръстените от автомобили градове в Европа, а новата структура създава условия Общината да упражнява по-ефективен контрол и да планира развитието си с хоризонт, който не е обвързан от политически цикли и не свършва от преписка до преписка.

Разпределение на отговорностите между политика и експертност

С приетата структура се въвежда институционално разграничение между политическото управление и експертните функции в сферата на градоустройството. Направлението „Градско планиране и развитие“ ще се ръководи от заместник-кмет, който задава и изпълнява визията за развитието на града и носи политическа отговорност.

Същевременно ролята на главния архитект се връща в рамките, предвидени от закона – като независим, професионален и експертен административен орган по Закона за устройство на територията. Главният архитект ще издава административни актове и становища в рамките на своите правомощия и ще се подпомага от специализираната администрация, без да бъде натоварван с политически функции и очаквания. Новата структура слага край на създадената в София практика на свръховластяване на фигурата на главния архитект.

Културното наследство вече става част от градското планиране

Реформата поставя силен акцент и върху културното наследство като част от градското планиране. В момента Общината разполага с над 1400 недвижими културни ценности, за голяма част от които липсват пълни, актуални и дигитални данни. Това води до закъснели реакции, рушащи се сгради и загуба на историческа памет и идентичност.
Новата структура създава условия за пълна, дигитална и публична база данни, за по-навременна намеса и за активна политика по опазване на наследството. С обединяването в едно направление „Култура и туризъм“ на две досегашни структурни единици София ще използва по-целенасочено културния си потенциал както за развитие на града, така и за привличане на повече посетители и международно внимание.

Как ще работи новото направление „Сигурност“

С приетата структура се създава направление „Сигурност“ с ресорен заместник-кмет, чрез което кметът поема управленската отговорност за сигурността и безопасността в града. София е център на масови протести, големи културни и спортни събития и висока гражданска активност, но досега Общината разполагаше с ограничени инструменти за навременна, самостоятелна реакция.
Новото направление въвежда хоризонтална координация между общинските направления, районните кметове и общинските предприятия, както и оперативно взаимодействие с държавните институции – МВР, СДВР, „Пожарна безопасност и защита на населението“, РЗИ, НСО и други. Целта е сигурността на гражданите да не зависи от междуинституционално прехвърляне на отговорност, а да бъде управлявана и координирана по начин, подхождащ на мащабите и населеността на толкова голям град като София.
Досега дейностите по сигурност и превенция бяха разпокъсани между дирекциите „Сигурност“ и „Аварийна помощ и превенция“, без единен управленски център. Това затрудняваше работата при протести и масови събития и ограничаваше възможностите на Общината да подкрепя ефективно действията на изпълнителната власт. С новата структура този дефицит се преодолява, а отговорността става ясна и проследима.

Същият брой служители, по-ефективна администрация
Приетата структура включва и съществени промени в организацията на ресорите, насочени към по-логично разпределение на функциите и по-добра координация между звената. Финансите и здравеопазването се разделят като управленски ресори, като дейностите по здравеопазване се интегрират в направление „Социални дейности и здравеопазване“. Целта е по-тясна връзка между социалните услуги, грижата за уязвими групи и здравните политики на общината. Финансовият ресор остава фокусиран върху бюджет, приходи, общинска собственост и финансов контрол, без да се размива с несвойствени функции.

Новата структура не предвижда увеличаване на числеността на администрацията. Общият брой служители се запазва, като ефектът се търси чрез пренареждане на процесите, премахване на дублиращи се функции и по-ясно разпределение на отговорностите между дирекции и направления. Усилва се координацията между отделните звена, включително между централната и районните администрации, така че решенията да се подготвят и изпълняват по-бързо, а административните услуги към гражданите да бъдат по-предвидими и по-ефективни. 
Очаква се промените да влязат в сила от 1 февруари 2026 г.