За трети път кметът внесе за разглеждане от СОС предложението си за нова структура на Столичната община. Най-коментираният елемент от реформата е направление “Градско планиране и развитие”, което Васил Терзиев предвижда да се управлява от заместник-кмет. Целта е той да ръководи и координира градоустройствената политика на общината, да интегрира всички процеси и да носи политическа отговорност. Зам.-кметът ще разчита на главния архитект и неговата техническа експертиза, без да натоварва позицията му с политически очаквания - доказан принцип на взаимодействие в големите български градове.

След като СОС отхвърли реформата на 27 ноември, Столична община направи анализ на още шест града, за да изследва взаимодействието между политическите лица в лицето на заместник-кметовете по строителство или устройство на територията и ролята и отговорностите на главните архитекти. Резултатите показват, че планът, който се предлага за София, се доближава най-много до начина, по който работят всички други общини в България. Той ще даде и трайно решение на проблема с презастрояването, който се възпроизвежда при всяко управление на града, защото настоящата структура го допуска - напълно законно.

“Градът трябва да премине към изграждане на нов Общ устройствен план, към създаване на цялостни Подробни устройствени планове, към осигуряване на инструменти, с които да се финансира реализацията на тези планове и едва след това инвеститорите да реализират своите проекти”, каза кметът Терзиев.

“Когато се работи отзад напред, София се превръща в хаотична строителна площадка - и се чудим защо няма улици, канализация, детски градини. С тази структурна реформа целим да решим проблема и столицата ни да стане предвидима, зелена, дишаща, сигурна и удобна за живеене.”

Днес София отчита рекорден автомобилен трафик и невиждани нива на застрояване, които сериозно са изменили облика на столицата отпреди повече от 15 години, когато е въведена действащата административна структура. Приемането на реформата ще позволи на общината да служи на гражданите независимо от това кой работи в общинската администрация. 

Към момента градоустройството работи на парче. Одобряването на частични изменения в устройствени планове се е превърнало от изключение в практика, която отваря възможности за корупция. Докато едни инвеститори получават разрешителни веднага, други чакат с години. В някои части на града няма адекватна инфраструктура, а отчуждаването става по най-трудния и скъп възможен начин. 

Няколко примера за конкретни проблеми, които могат да се решат с новата структура на направление “Градско планиране и развитие”:

• Кипи строителство там, където документално вече е презастроено (например кварталите „Кръстова вада“ и „Витоша“). В същото време квартал “Младост”, където се концентрира най-голямо недоволство от строителството за сметка на зелени площи, детски площадки и др., на хартия все още има капацитет за застрояване.
• Масова практика във всички квартали е инвеститори да изграждат водопроводи, канали, улици, озеленяване и т.н. за своя сметка, които после да даряват на общината - отново на парче. Случва се при ремонт на така изградени улици, това, което се открива под земята, да не съответства на чертежите в общината - ако изобщо ги има. Неглижира се и критична инфраструктура.
• Действащата структура не осигурява ресурс за контрол върху честата практика задните дворове да се декларират като зелени площи, а след това да се ползват като паркинги. Схемата е известна - когато проверката от приемателната комисия приключи, специално поставеният за целта тревен килим и дърветата в кашпи се прибират и се преместват на следващия обект, който чака приемателна комисия. Докато расте броят на местата за паркиране, ще расте и броят на автомобилите в София. 
• Струпват се строежи в квартали без инфраструктура, (например “Манастирски ливади”), където лошият достъп до градски транспорт подтиква към ползването на автомобили.
• Възпроизвеждат се проблеми с обекти като жълтите павета. За тях нямаше пълноценен проект, нито тестово полагане, задължително за такъв знаков обект - но не и обезпечено в структурата на СО.
• Неефективна и кампанийна грижа за културното наследство на София. В общината има над 1400 обекта. Повече от половината от тях са декларирани като недвижими културни ценности - без проучване и статут. Ценни обекти не са в защитения списък - НДК, Резиденция Бояна, Зала Фестивална и други. За много обекти липсват данни, което пречи на общината да се намеси навреме при рушащи се сгради-паметници на културата.  
• Концентрирането на политическа и управленска власт в главния архитект на София, в разрез с техническата му и експертна функция по закон, доведе до това в продължение на над десетилетие да се появяват сгради, които отхапват от зеленината на Южния парк. Лоша практика показват и строежите около площад “Македония” - сгради, чиито проекти не бяха съгласувани с Националния институт за паметниците на културата, въпреки, че попадат в защитена зона на Историко-археологически резерват „Сердика-Средец" и в охранителна зона на Министерството на земеделието и храните - сграда с „национално значение".