Джудото е бойно изкуство,  създадено от Кано Дзигоро (Jigoro Kano, 1860‑1938) през 1882 г. в Токио, Япония.

Базирано на джиу джицу, джудото се фокусира върху няколко основни принципа: 

• Seiryoku Zen’yō – максимална ефективност с минимални усилия
• Jita Kyōei – взаимна изгода и облагодетелстване, взаимопомощ. 
• Голямо внимание се отделя на безопасността, правилното падане и контролирана подготовка (randori) преди реални състезателни сблъсъци.

Интересен факт е, че Кано не е гледал на джудото само като на бойно изкуство, а като възпитателна система. Целта му е била не просто да се научат техники, а чрез практиката — изгради  характер, дисциплина, уважение и морални ценности.

Той е въвел обучение по правилно падане (ukemi), защото без това рискът от наранявания е много голям. Характерна черта е, че при хвърляния, този който хвърля (tori) контролира разместването и помага на отсрещния (uke) да падне по безопасен начин.

През 1889 г. Джигоро Кано пътува в Европа, за да популяризира джудото. Така джудото става първото японско бойно изкуство, достигнало до Запада.

Джудото става олимпийски спорт: за първи път мъже участват през игрите в Токио 1964, а жените са официално добавени на олимпийско ниво през 1992 г.

Знаете ли, че: 

• Френският полицай Микаел Късън (Mikinosuke Kawaishi) въвежда през 1930-те цветните колани — за да мотивира учениците и направи системата по-разбираема за европейците. В Япония първоначално имало само бели и черни колани.
• Джудото е първото японско бойно изкуство, което става олимпийски спорт - годината е 1964 г. на игрите в Токио. Любопитно е, че домакините японци очаквали пълно господство, но Холандия печели злато (Антон Гесинк в тежка категория) — огромна изненада!
• Женското джудо влиза официално в Олимпийската програма едва през 1992 г. в Барселона, въпреки че жените практикуват от десетилетия. 
• Първите клубове по джудо в България се появяват в края на 50-те години, а първото държавно първенство е проведено през 1962 г.
• В джудото има над 100 официално признати хвърляния (nage-waza) и 68 техники за контрол (katame-waza) — но майсторството не е да ги знаеш всичките, а да приложиш правилната в точния момент.
• Джигоро Кано е първият японец, който става член на Международния олимпийски комитет (МОК) — той е смятан за „бащата на японския спорт“.
• Високият ранг 10-ти дан (червен колан) е изключително рядък — официално са го получили само няколко души в историята, включително ученици на самия Кано.