Фотографската изложба "Споделено пътуване" ще бъде представена от 7 до 27 юли в Галерия на открито на Столичната община в парка пред НДК (алеята до кино "Кабана"). Официалното й откриване е на 7 юли в 10.00 ч.
Изложбата е повод да се говори за хора, принудени да напуснат домовете си в търсене на спасение. Историите на Кайс, Мария, Олена, Фатима, Омар, Карина, Людмила, Хиджратула, Свитлана, Виктория, Шахид и Самир излизат от анонимната дума "бежанец", за да разкрият неповторимите им човешки съдби. Те застават с имената и лицата си, за да споделят своя път – от болката на раздялата с родина, дом и семейство, до смелостта да изградят нов живот днес, тук, в България.
С изложбата "Споделено пътуване" вниманието се насочва към човечността към хора, които живеят сред нас, наши съседи, колеги, приятели, съграждани. Тази трета изложба, представена от Съвета на жените бежанки в България, има за цел да ги направи видими, да заяви тяхното място в българското общество и да покаже, че мирът е споделена ценност, която градим заедно всеки ден. Разказите на тези хора за устойчивост и надежда оживяват през чувствителния обектив на фотографа Иван Шишиев ("Етюд-и-те на София"), а изложбата е осъществена с подкрепата на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България и Столичната община.
"Казвам се Кайс Ахмад, на 35 години, от Афганистан. Вярвах, че ще остана в Афганистан завинаги. Със семейството си, с приятелите, с плановете за бъдещето… Ала понякога животът те повежда другаде – не по избор, а от нужда. Понякога едно действие променя целия ни път. Станах преводач за силите на НАТО и това преобрази живота ми. Когато талибаните напреднаха към моя град, трябваше да напусна. За да стигна до България, пътят беше дълъг – през Иран, Турция, месеци в неизвестност. Девет дни бях в гора без храна. Беше ужасно, но трябваше да бъда смел. През цялото време трябваше да се държа за надеждата, че ще стигна до място, където мога да започна отначало.
В България ме посрещнаха с човешка топлина. Тук думите "любов", "мир" и "щастие" отново придобиха смисъл и сега те са неизменна част от мен. Сега имам дом, работа и нови приятели. Най-важното, което открих тук, е гостоприемство, усещането да не се чувствам чужд. Афганистан ми остава в сърцето – с неговите улици, гласовете от детството ми и езика на майка ми. Но България е мястото, където днес искам да бъда. Пътят ме промени, но не ме пречупи. Научи ме, че мога да съм по-силен, отколкото съм имал представа. И че думите – дори най-простите – могат да отворят врати и сърца."