Галерия "Лоранъ" представя изложбата "Един самотник в пейзажа. Здравко Александров (1911 – 1998)" с финансовата подкрепа на Столична програма "Култура"
6 ‒ 29 юни 2024 г.
Откриване: 6 юни, четвъртък, 18:30 часа
Съюз на българските художници, ул. "Шипка" № 6, етаж 2
Изложбата се представя с финансовата подкрепа на Столичната община – подкрепата на Столичната програма "Култура"
Куратор – Марияна Аврамова
Дизайн – Светла Георгиева-Монхард
След три години подготовка галерия "Лоранъ" организира голяма ретроспективна изложба на художника Здравко Александров в партньорство със Съюза на българските художници и с финансовата подкрепа на Програма "Култура" на Столичната община.
Експозицията включва над 100 творби от държавни и частни сбирки, сред които: Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Музей на Национална художествена академия, Художествена галерия – Смолян, Художествена галерия – Добрич, Художествена галерия "Кирил Петров" – Монтана, Исторически музей – Лом, Художествена галерия – Русе, Градска художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, Художествена галерия "Димитър Добрович" – Сливен, Художествена галерия "Станислав Доспевски" – Пазарджик, Художествена галерия "Елена Карамихайлова" – Шумен, Художествена галерия "Академик Илия Петров" – Разград, Художествена галерия "Жорж Папазов" – Ямбол, Художествена галерия "Иван Фунев" – Враца, Художествена галерия – Перник, Художествена галерия "Бенчо Обрешков" – Карнобат, Градска художествена галерия "Отец Паисий" – Берковица, Художествена галерия – Казанлък, Галерия "Лоранъ", Галерия "Джуркови", Галерия "Димитър Георгиев", Галерия "Филипополис", Колекция на Тома Николов, Колекция на д-р Колю Бянов и други частни колекции.
Изложбата се реализира в залите на СБХ на ул. "Шипка 6" – етаж 2., от 6 до 29 юни 2024 г., и се фокусира върху цялостното творчество на художника. По време на изложбата ще бъде представено и монографично издание, което има за цел да популяризира и утвърди името на живописеца като значим майстор на българския пейзаж.
Здравко Александров завършва Декоративния отдел на Държавната художествена академия през 1935 г. и още с първите си изяви привлича вниманието на публика и специалисти. Участията му в общи изложби и самостоятелните му представяния са коментирани в текстове на водещи критици. През 1942 г. той е сред 35-те художници, избрани да представят България във Венецианското биенале. Произведенията му, независимо дали са в рамките на моделите, в които го поставя времето, или носят духа на модерното, очертават облика на художник, разнолик в пластичния си изказ. Още в началото демонстрира отдадеността си към пейзажа. Пътува неуморно из цяла България – Смолян, Девин, Мелник, Балчик, Златоград, Клисура, Бояна, Долен, Осеново, Герман, Княжево, Пасарел, Велико Търново, Самоков и др. Рисува сред природата. Голяма част от творбите му са вдъхновени от българските планини – Родопите, Витоша, Стара планина, Рила. Изобразява върхове и скали, дефилета и падини, приютени в гънките на планината къщи. Особено пристрастен е към родопския пейзаж – тема, многократно разработвана от автори като Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Кавалджиев, Найден Петков, Александър Петров и др. Немалка част в творчеството му заемат градските пейзажи с оживени пазари, улици, заводи и промишлени предприятия, рибари.
Живописец с внушително по обем творчество, Здравко Александров организира десет самостоятелни изложби и е активен участник в общи, колективни и групови изложби в България, в изложби на българското изкуство в Англия, Германия, Гърция, Дания, Индия, Италия, Куба, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Франция, Турция, Швейцария и др. Три пъти е носител на наградата на София (1967 г., 1969 г., 1971 г.), получава награда за живопис от СБХ, удостоен е с ордени и медали, между които орден "Св. св. Кирил и Методий" (1961 г., 1963 г.), "Народна Република България" – І степен и др.
Името на Здравко Александров за мнозина днес е непознато, но безспорно той е един от онези творци, чието респектиращо творчество е неотменна част от сложната и пъстра картина на българското изкуство от средата на ХХ век.
