Кметът на София награди писателя Захари Карабашлиев за отличието „Писател на годината – автор на най-четената книга“ на Столичната библиотека
"Огромна е ролята на книгите, те ни помагат да бъдем по-внимателни с думите, които използваме. В днешно време това е дефицит" – каза кметът на София Йорданка Фандъкова, която награди писателя Захари Карабашлиев на церемонията на Осмите годишни награди на Столичната библиотека за най-четени съвременни български автори и за най-активни читатели.
"Гордея се със Столичната библиотека, чиито читатели се увеличават ежегодно. 63% от читателите на библиотеката са млади хора. Политиката ни за насърчаване на четенето в града през последните години дава резултат. Показателно е, че филиалът на Столичната библиотека в „Овча купел“, който открихме през миналата година, вече има 1200 читатели само за няколко месеца" – каза също кметът Фандъкова.
Кметът на София поздрави екипа на библиотеката и г-жа Юлия Цинзова за постигнатите резултати на най-старата културна институция в града.
„Благодаря на вас, съвременните писатели, поети и интелектуалци, за участието в различни инициативи на Столичната община и на Столичната библиотека, с които увеличавате обичта към четенето. За читателя няма нищо по-вълнуващо от това да види и чуе на живо своя любим писател“ – посочи също кметът Йорданка Фандъкова.
Тя поздрави най-младия читател – осемгодишния Виктор, който получи Първата награда и му пожела здраве и много успехи. „Пожелаваме си повече деца като Виктор, защото това е гаранция за развитието ни като нация“ – каза още кметът Фандъкова.
Захари Карабашлиев получи отличието за автор на най-четената книга за романа му „Опашката“.
Осмите годишни награди на Столична библиотека за най-четени съвременни български автори и за най-активни читатели бяха връчени на церемония сред книгите в Библиотеката на София.
Изборът на най-четените съвременни автори на българска литература беше направен от читателската аудитория на Столичната библиотека въз основа на статистика от електронния каталог.
Захари Карабашлиев получи наградата в категория „Писател на годината – автор на най-четена книга“ за романа си „Опашката“
„Макар днес да съм поканен в ролята на пишещ, ще си позволя да кажа нещо като четящ, защото преди всичко аз съм такъв. Голямата благодарност за Столична библиотека за това, което прави за нашата общност – общността на четящите, от чието име си позволявам да говоря сега.
Изглежда, дошли са времена, в които ние – четящите – сякаш се чувстваме не на мястото си в този залят от информация свят, в тази потопена във визуални дразнители реалност…Понякога се чувстваме неловко сред гледащи, ние, които споделяме онзи таен език на книгите, ние, които предпочитаме страниците пред дисплеите, ние, които градим образи и герои в съзнанието си, а не ги консумираме наготово, направо от екраните. Ние, четящите, понякога се чувстваме като чужденци, дори бих могъл да кажа – като бежанци, в този доминиран от образи свят. В тази наша конкретна държавност, която сякаш е доминирана от безкнижници. Италианският писател Примо Леви казва: „Пиша, за да се върна отново в общността на човечеството“. Аз бих казал: „Чета, за да се върна в истинската си родина, да се върна у дома“. Та думата ми, приятели, е – радвам се, че тази хубава сграда на библиотеката, разположена в самото сърце на София, се явява като едно консулство на Републиката на четящите, към която, надявам се, ние принадлежим. Нещо повече от консулство – тя е дом! Знам, че това консулство, този дом, има нужда от подкрепа. Нашата подкрепа – на читателите – я имате. Нашата подкрепа – на писателите – също я имате. Нужна е и подкрепата на политическото съсловие, защото само то може да пише, да отстоява законите, предпазващи грамотността, образованието, книгите…
Мисля, че Бродски за пръв път в една известна лекция споменава, че съществуват престъпления срещу литературата, не само срещу хората. Като „най-тежките са не цензурните ограничения, нито пък изгарянето на книги. Има и по-тежки престъпления – пренебрежението към книгите. За това престъпление човек заплаща цял живот, а ако пък го извърши нация, то тя заплаща за това с историята си.
Грозната война, която Русия води на територията на Украйна, която е по-скоро война срещу всички нас – четящи, мислещи, свободомислещи хора, е доказателство, че големият руски мислител и писател е бил прав. Ужасяващо прав! Ето затова е важно да изградим друго, фундаментално различно отношение към книгите. За да не се налага да заплащаме с историята си, както се е случвало на България преди, или с бъдещето си, както внезапно може да ни се случи, както в романа „Опашката“ – каза Захари Карабашлиев.
Заместник-кметът на София Мирослав Боршош връчи наградата на Георги Господинов за „Писател на годината“.
„Винаги е истинско удоволствие, когато награждавам Георги Господинов. Но преди да говорим за него, нека кажа нещо за Столична библиотека. През 2022 година открихме в нея „Украински книжен кът“. Моля ви да си представите очите на малките украински деца, които отново срещнаха книжките на родния си език! Колко е важна тази подкрепа! Представете си сега на Виктор да му се наложи да напусне страната си внезапно и да не може да вземе книга от любимия си Валери Петров. (Виктор Попов на 8 години получи наградата „Читател на годината (дете)" на Столична библиотека за 2022 година. Любимият му български автор е Валери Петров.) Поздравявам екипа на библиотеката и на Столична община за това, което направихме за украинците в България.
Имаше още една инициатива – „Четем за свободата!“. В Деня на народните будители ние четохме откъси от големи световни и български писатели в подкрепа на украинците. Сред отзовалите се отново беше Георги Господинов. Тази награда е не само, защото е най-четеният автор, а и защото е човек със силна обществена позиция!“ – каза Боршош.
Георги Господинов прие награда си пред притихналата аудитория: „Каква хубава тишина! Защото това е тишина, идваща от четящи хора. Затова и искам да се обърна към вас със „Здравейте, четящи хора!“. За мен това е титла! Говорил съм много през годините за четящия човек. Четящият човек е красив, смислен. Четенето произвежда смисъл и затова се радвам толкова много, когато виждаме тук това общество от четящи хора, събрано от книги, събрано от хората, които работят в тази библиотека. Първото поздравление е за г-жа Цинзова и всички, които правят това събитие. Защото четящият човек чете сам в един следобед, в една книга. Той не е обществено животно. Той чете в самота, но всъщност той чете в най-голямото общество, което можем да си представим – обществото на тези герои, които са в книгата, в света който се отваря от книгата. Затова е хубаво четящият човек да излезе един ден от следобеда си и да се събере тук, да има празник. Четящият човек заслужава тези празници!
Стана дума за войната. Всяка война започва много преди да гръмнат първите танкове. Всяка война започва с една дълга война на думи. И никоя война не свършва с последния изстрел. Ще последва още една дълга война на думи след последния изстрел. Затова четенето не е просто забавление, не е убиване на време – за убиване на времето в последните десетилетия измислиха други медии. Четенето е преди всички тези медии, четенето е векове, векове, векове преди фейсбук, телефони, социални мрежи. Четенето е първата социална мрежа. И затова ми се струва – искам да го кажа с оптимизъм – когато в един народ има критична маса четящи хора, не всичко е изгубено! Събуждайте книги, събуждайте вкус! Благодаря ви!“
Мирослав Боршош връчи и наградата на предаването „Тази сутрин“ на bTV за активна медийна подкрепа на кампаниите за насърчаване на детското четене и популяризиране бранда на Столична библиотека сред младежката аудитория. „Знаете с какво ни будят медиите – понякога граничи с ужаси. И се радвам, че намират време за култура – да отразят този свят и в неговата духовна тъкан. Знам как засиява лицето на Златимир и се чувства добре, когато след разговор с някой политик, започва да говори в студиото за култура“, каза Боршош.
„Имам удоволствието да имам за гости четящи хора, за мен те са одухотворяващи, мен лично те ме развиват. Аз самият съм четящ човек. И ако към празниците на четящите и пишещите хора трябва да добавим питащите хора, аз вярвам, че питащите хора трябва да са и четящи хора! Има една прекрасна мисъл на проф. Крикор Азарян. Той казва: „Никога не излизай на сцената, ако нямаш какво да кажеш!“ Аз се старая никога да не излизам в телевизионно предаване, в телевизионен ефир, ако не съм подготвен. Подготовката на един водещ е четенето. Опитвам се всеки един ден да чета и се радвам, че имаме прекрасни съвременни автори, които да четем. Някои от тях още утре ще бъдат мои гости… Обичам те да са мои гости, очите ми действително сияят, за мен това е празник, за мен това е време, в което си почивам от много тежката понякога злободневност. Благодаря ви, че ви има! Нека има и повече деца като Виктор! Виктор получи наградата си и отвори книгата веднага. Да си пожелаем повече подобни на Виктор деца! Защото вярвам, че днешните читатели са утрешните лидери, които вълнуват сърцата и умовете ни!“ – каза водещият Златимир Йочев, който прие отличието.
Сред отличените бяха още най-четените автори на художествена литература – Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров и Здравка Евтимова; за „Най-четен поет“ – Иван Ланджев, проф. Амелия Личева и доц. Йордан Ефтимов; проф. д-р Петър Стоянович за „Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература“ и подгласниците му Тони Николов и проф. Вили Лилков.
„Награда за най-четен автор на биографични книги“ взе Катя Зографова, за „Най-четен автор на детска литература“ – Катя Антонова и подгласниците ѝ Цвета Брестничка и Слави Стоев. Специалната награда на директора на Столична библиотека получи проф. Кирил Топалов.
„Читател на годината (дете)“ е 8-годишният Виктор Попов, „Читател на годината (ученици)“ е 15-годишната Александра Петрова, „Читател на годината“ е Станимира Дойчинова, „Най-четящо семейство“ са Екатерина Добрева и нейните дъщери Ева и Нора.
Сред отличените медии, най-атрактивно представящи арт инициативите и кампаниите за насърчаване на четенето, книжовното наследство и дигиталните ресурси на Столична библиотека, бяха БНТ, Нова Телевизия, БНР – Радио „София“ и журналистката Силвия Недкова от сайта „Площад "Славейков“.
Днес читателската аудитория на Столичната библиотека – най-старата културна институция на София и най-голямата публична библиотека в България – наброява 81 хиляди човека. Читателите на библиотеката на София през 2022 г. са се увеличили с нови 18 600. Заетите книги за дома от софиянци са рекордните 530 хиляди, близо 1 400 са посещенията дневно в библиотеката, а младите хора до 28 години са вече 63% от читателската аудитория. През март 2022 г. беше открит нов филиал на библиотеката в район „Овча купел“ (третата нова локация за последните 6 години). За 9 месеца филиалът има 1 200 читатели и над 12 000 заети книги. През 2022 г. е създадена нова комфортна читателска зона за четене, учене, работа и рекреация – Коуъркинг зона, реновирана е голямата зала в Детския център, обновени бяха библиотечни пространства в секторите за художествена и нонфикшън литература. През октомври 2022 г. бе открита музейна зала „Личната библиотека на Симеон Радев“, която ще бъде част от бъдещия музеен литературен комплекс „Бележити българи“ с уникалните лични библиотеки на големи личности на България.
През 2022 г. Столична библиотека предложи на читателите си близо 21 000 нови заглавия на книги, като 25% от тях са на български класици и съвременни автори. През последните години е засилено търсенето на съвременна българска художествена литература, на изданията, свързани с актуални проблеми на съвремието, приложна психология, медицина и здраве, политически науки, история, езотерика, книги за самопознание, екология, спорт и пътешествия. И през 2022 г. на особена популярност се радват мемоаристиката, биографиите и автобиографиите на наши известни обществени личности и популярни артзвезди.
