| ШОРТТРЕК – АДРЕНАЛИН НА 111 МЕТРА |
Шорттрекът буквално означава „къса писта“. Това е сравнително млад спорт, възникнал като вариация на дългопистовото кънки бягане.
За първи път спортът се практикува в Северна Америка (предимно в Канада), в началото на XX век, като вариант на кънките на закрито.
Провежда се на 111-метрова кръгла писта (колкото игрище за хокей на лед), докато класическата ледена писта за бързо пързаляне с кънки е 400 метра. За по-голяма стабилност при високата скорост на завоите състезателят има право да се опира с ръка на леда. Участниците се съревновават в групи, прилагайки различни стратегии за изпреварване, което го прави в същността си изключително динамичен спорт.
Интересна част от състезанието са различните тактики, които се прилагат от спортистите. Борбата за първото място налага различни стратегии – забавяне, забързване, изпреварване. Победителите се определят след поредица от състезателни серии, в които само класиралите се на челните места продължават в надпреварата. При индивидуалните състезания във всяка серия се надпреварват от 4 до 8 състезатели, като при по-късите дистанции те са по-малко, а при дългите – повече.
Поради липсата на сходни спортове и атрактивния си характер Международният съюз по кънки (ISU) признава шорттрека през 1967 г., като първите официални състезания на ISU се провеждат през 1976 г., а световните първенства започват през 1981 г. Дебютира като демонстрационен спорт на Олимпийските игри в Калгари през 1988 г. и става пълноправен олимпийски спорт през 1992 г. в Албервил, като се разраства бързо и до 2022 г. добавя събития, като например смесената щафета.
Днес шорттрекът е изключително популярен в Азия, особено в Китай, Южна Корея и Япония, които постигат и най-големи успехи. Състезателите достигат скорости от над 50 км/час на писта с дължина едва 111 метра. В тази връзка водещо при практикуване на спорта е безопасността.
Тя предполага следната екипировка:
- Каска: Твърда пластмасова каска със закопчалка под брадичката;
- Ръкавици: Специални устойчиви на срязване ръкавици, които предпазват ръцете от остриетата на другите състезатели. Върховете на пръстите на лявата ръкавица имат малки твърди дискове (често от епоксидна смола), които помагат на състезателите да се плъзгат по леда за баланс в завоите.
- Предпазител за врата: Яка или вграден в костюма предпазител, направен от устойчив на срязване материал (като кевлар), който защитава гърлото от порязвания.
- Наколенки и предпазители за пищялите: Носят се под костюма за допълнителна защита на краката.
- Очила: Въпреки че не са задължителни на всички нива, много състезатели носят защитни спортни очила, за да предпазят очите си от вятъра и ледените стружки.
- Защита на глезените: Носят се и предпазители за глезените, изработени от устойчив материал, или се използват чорапи със същата функция.
Интересни факти:
- Победителят се определя от кънката: В шорттрека финалът не се печели с навеждане на тялото напред (както в леката атлетика), а от момента, в който острието на кънката пресече линията. Победителят се следи чрез електронен чип, поставен близо до глезена на състезателя.
- Най-титулуваната жена: Италианката Ариана Фонтана държи рекорда за най-много олимпийски медали в историята на шорттрека – общо 11 отличия (2 златни, 4 сребърни и 5 бронзови). На предстоящите игри в Милано-Кортина 2026 тя ще се състезава пред родна публика на 35-годишна възраст.
- За непрофесионалистите шорттрекът и спийд скейтинг (кънки бягане) се приличат, те има и много различия:
- История – Бързо пързаляне с кънки е един от най-старите зимни спортове, основан през 1892 година, но навлязъл в програмата на Олимпиадата през 1924 г.
- Дължина на пистата за спийд скейтинг е 400-метрова, докато за шарттрек – 111 метра.
- По отношение на правилата също има разлики – Състезателите по шорттрек се надпреварват в група на малка писта и разчитат на маневреност и тактика, при бързото пързаляне с кънки състезателите се състезават по двойки за време, като единият бяга от вътрешната страна, а другият от вътрешната страна на овала. Всички докосвания с противника или преминаване в чуждото поле се наказват с директна дисквалификация, като се прави изключение само след последния завой в дистанцията. Тогава състезателите могат да навлязат в полето на противника си, с условието да не му се пречкат.
- Кънки за шорттрек са моделирани по специфичен начин, за да могат състезателите да поддържат високата скорост и да осъществяват добър контрол на завоите. Не са високи и твърди, имат по-голям овал и са изместени наляво, тъй като бяганията се провеждат по посока, обратна на часовниковата стрелка. Така състезателите могат по-лесно и ефективно да лягат на завоите и да се оттласкват без да подпират обувките в леда. При бързото пързаляне кънките са с механизъм "клап" (clap skate) с панта при пръстите; почти права повърхност за максимално плъзгане. Ниски и гъвкави в глезена, подобни на обувка за колоездене, позволяваща по-голямо разгъване на глезена и по-дълъг оттласкване. Острието е фиксирано по средата на обувката.
| ШОРТТРЕКЪТ В БЪЛГАРИЯ |
Макар кънки бягането в България да има корени още от 1929 г., съвременният шорттрек започва да се развива по-активно в края на XX век.
За първи път през 1985 руската треньорка Надежда Петрова провежда занимания с деца на стадион „Юнак“. По-късно треньорът по лека атлетика Иван Пандов възобновява заниманията по шорттрек на ледения стадион в „Дружба“.
Българската федерация по кънки, която управлява шорттрека, става член на Международния кънки съюз (ISU) през 1967 г. През 1985 г. Федерацията се отделя като самостоятелна единица.
През пролетта на 1986 година БФК създава Комисия по бързо пързаляне на къса писта за шорттрек, а през 1987 се провежда и първото Градско първенство в София и първото Републиканско първенство. В него вземат участие състезатели от водещите дружества – "Левски Спартак", ЦСКА, "Славия", "Академик", "Металург".
В началото българските състезатели по шорттрек са тренирали с кънки за фигурно пързаляне и хокей. В началото на 90-те получават дарение от Италианската федерация, като това спомага за специализирана подготовка.
Шорттрекът като спорт в България започва да се развива по-сериозно през 90-те години. Сред първите успехи на българските състезатели са 2-ро и 3-то място на 500 м, съответно на Евгения Раданова и Анна Кръстева на Европейските младежки олимпийски, проведени през 1993 г. в Аоста – Италия.
България участва за първи път на Зимни олимпийски игри в Лилехамер през 1994 г. Там дебютират Евгения Раданова и Даниела Влаева, отбелязвайки първите български стъпки в шорттрека на олимпийско ниво.
Евгения Раданова е най-изявеният спортист и ключова фигура в историята на българския шорттрек, носеща най-големите успехи. Печели сребърен медал на 500 м в Солт Лейк Сити 2002 г. и още един сребърен медал на 500 м в Торино 2006 г., както и бронз на 1500 м през 2002 г. Става световна шампионка на 500 м (2000 г.) и 1000 м (2003 г.). Многократна абсолютна европейска шампионка (седем титли) с общо 47 медала от европейски първенства, включително 37 златни. Държала е световния рекорд на 500 м в периода 2001 – 2008 година. Тя е единствената българка, участвала и на Зимни (шорттрек) и на Летни (колоездене на писта) Олимпийски игри.
Освен Раданова, България е представена на световно ниво и от други спортисти.
Даниела Влаева, която е участничка на Олимпийски игри и дългогодишен национален състезател; Марина Георгиева-Николова – участничка в Олимпийските игри през 2002, 2006 и 2010 г.
Последните значими успехи на български спортисти се свързват с името на Катрин Маноилова: спечели бронзов медал на 500 м на Младежките олимпийски игри в Лилехамер през 2016 г.
Любомир Калчев и Николас Тосков: Представят страната на Младежките олимпийски игри през 2020 и 2024 г.
Днес шорттрекът се развива в няколко клуба в страната, основно в София, като усилията са насочени към подобряване на инфраструктурата и привличане на повече млади състезатели.
Благодарение на успехите на Раданова, шорттрекът е зимният спорт, донесъл най-много медали за България на Олимпийски игри.
Източник: Иванова, Д. и Андонов, Хр. (2025).
Възникване и развитие на спорта шорттрек в света и в България, Научно-методическо списание „Спорт и наука“.