| ХАНДБАЛЪТ – ИГРА НА СЕКУНДИ, РЕШЕНИЯ И РЕАКЦИИ |
Хандбалът е отборен спорт, в който два отбора от по седем играчи (шест играчи и вратар) си подават топката с ръце с цел да я хвърлят във вратата на противниковия отбор. Стандартният мач се състои от два периода от по 30 минути, a отборът, който отбележи повече голове, печели.
Исторически се смята, че игри, наподобяващи хандбал, са практикувани още в Древна Гърция. В информационните масиви за историята на хандбала често се среща изображение на амфора, която датира от около 500 г. пр.н.е., показваща хора, практикуващи форма на игра, наподобяваща хандбал. В древността подобни дейности със спортен и социален елемент са изобразявани върху съдове и посредством стенни каменни резби.
Съвременният набор от правила е публикуван през 1917 г. от Карл Шеленц, Макс Хайзер и Ерих Кониг, на 29 октомври в Берлин, което се счита за датата на раждане на спорта. Първият официален мач по хандбал се играе през 1917 г. в Германия. Карл Шеленц променя правилата през 1919 г.
Хандбалът започва да се играе масово през 1920 г., а през 1936 г. става олимпийски спорт на Олимпийските игри в Берлин. Първият шампион е Германия, сребърните медали взима Австрия, а бронзовите – Швейцария. Женският хандбал е добавен на Летните олимпийски игри през 1976 година.
През 1926 г. Конгресът по световна атлетика (тогава известен като Международна аматьорска атлетическа федерация) номинира комитет, който да изготви международни правила за хандбал на трева. Международната аматьорска федерация по хандбал е създадена през 1928 г., а по-късно през 1946 г. е създадена Международната федерация по хандбал.
Съвременният хандбал се играе на игрище с размери 40 на 20 метра. Вратите са заобиколени от 6-метрова зона, разрешена само за вратаря на защитата; головете трябва да се отбелязват чрез хвърляне на топката от външната страна на зоната или чрез „гмуркане“ в нея. Спортът обикновено се играе на закрито, но съществуват и варианти на открито под формата на полеви хандбал, чешки хандбал (които са били по-често срещани в миналото) и плажен хандбал. Играта е бърза и с много точки: професионалните отбори сега обикновено отбелязват между 20 и 35 гола, въпреки че по-ниските резултати не бяха необичайни допреди няколко десетилетия. Телесен контакт е разрешен за защитниците, които се опитват да спрат нападателите да се приближат до вратата.
Към 2016 г. има 197 федерации – членки. Спортът е най-популярен в Европа, а европейските страни са печелили всички медали с изключение на един на Световните първенства за мъже от 1938 г. насам. В Световните първенства за жени само две неевропейски страни са печелили титлата: Южна Корея и Бразилия. Играта се радва на популярност и в Източна Азия, Северна Африка и части от Южна Америка.
Хандбалът винаги е бил спорт, доминиран от европейските нации. В годините на формиране като игра на открито Германия, Австрия и Дания владеят успехите в този спорт.
Играта на закрито сега е по-популярна от двата вида хандбал. Разновидността на открито рядко се играе в наши дни – главно за специални поводи.
Днес хандбалът е един от най-популярните и финансирани спортове в Дания, Норвегия, Швеция Германия и Франция. Международният спортен календар е наситен, като ежегодно се провеждат Световни или Европейски първенства за мъже и жени (на две години).
През последните години набира популярност и нова версия на открито, наречена плажен хандбал, която се играе – естествено – на пясъка на плажа. Тази разновидност вече е призната от IHF и има официални правила.
🏐 ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ХАНДБАЛА
🤾♂️ Хандбалът първоначално се е играл на открито с 11 играчи, подобно на футбола. Този вариант постепенно изчезва и е заменен от съвременния 7-играчов формат.
🏟️ На Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин хандбалът се играе пред над 100 000 зрители – нещо рядко за този спорт днес.
🧤 Вратарите в хандбала често играят без ръкавици, за разлика от футболните вратари.
🔄 Играчите могат да правят неограничен брой смени, което прави играта много динамична и тактически разнообразна.
🌍 Международната федерация по хандбал организира Световни първенства както за мъже, така и за жени, както и за младежки категории.
🇫🇷 Франция е една от най-успешните нации в историята на хандбала, особено при мъжете, с множество Олимпийски и Световни титли. Националният отбор на Франция е сред най-успешните в историята, като често бива наричан „Експертите“.
🤕 Контактът е позволен, но само в определени граници – хандбалът е физически спорт, но има строги правила за безопасност.
⏱️ Един мач се състои от две полувремена по 30 минути, като при равен резултат в елиминации се играят продължения.
🎯 Играчите могат да направят максимум 3 крачки без дрибъл, което прави техниката и координацията изключително важни.
🤾♀️ Женският хандбал става Олимпийски спорт през 1976 г. на игрите в Монреал.
🌐 Хандбалът е особено популярен в Европа, но набира скорост и в страни от Азия и Африка.
😄 „ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ…?“ ФАКТИ
🤾♂️ Знаеш ли, че хандбалистите често скачат и стрелят във въздуха, защото нямат право да стъпват в наказателното поле? Това прави играта много атрактивна.
🌀 Знаеш ли, че някои играчи могат да въртят топката със скорост, която затруднява дори опитни вратари да преценят посоката?
😲 Знаеш ли, че в хандбала има три вида наказания – жълт картон, 2-минутно отстраняване и червен картон?
🧠 Знаеш ли, че хандбалът се нарича още „шах с топка“, защото изисква много бързо мислене и тактика?
🔥 Знаеш ли, че понякога в последните секунди от мача вратарят се заменя с полеви играч, за да има отборът повече атака?
😲 Вратарите често използват цялото си тяло, включително краката, за да спасяват удари.
👟 Играчите носят специални обувки за зала, които им помагат да спират рязко и да сменят посоката, а в зависимост игровите постове има разработени и различни обувки.
🏆 РЕКОРДИ И ИНТЕРЕСНИ ПОСТИЖЕНИЯ
🌟 Един от най-великите хандбалисти в историята е Микел Хансен, който е печелил многократно наградата за най-добър играч в света.
🚀 Най-бързите удари в хандбала могат да надхвърлят 120 км/ч при професионалните играчи.
🎯 В един мач един играч може да отбележи над 10 гола, което е много висока резултатност в сравнение с други спортове.
🔄 Темпото на играта е толкова бързо, че отборите могат да направят над 50 атаки в един мач.
| ХАНДБАЛЪТ В БЪЛГАРИЯ |
Пътят на хандбала в България: От „хазена“ до модерната игра
Макар хандбалът да навлиза у нас малко по-късно от останалата част на Европа, неговата история в България е изпълнена с любопитни моменти. Всичко започва през 1923 г., когато спортът, тогава наричан „хазена“, става част от Българската национална спортна федерация.
Официалното му раждане е на 24 май 1926 г. Тогава софийските „Хокей клуб“ и „Славия“ изиграват първите демонстративни мачове, а вестник „Спорт“ възторжено обявява появата на тази нова дисциплина. През 30-те години се появяват и първите правилници, а хандбалът (или „ръчната топка“) си пробива път към училищата и спортните наръчници.
Истинският разцвет настъпва след 1947 г., когато играта влиза в Спортната академия, макар в началото да се преподава само за 20 часа като част от футбола. През 1958 г. е създадена Републиканската секция по ръчна топка, а спортът става любим на младежите и студентите.
На 10 октомври 1958 година с решение на БСФС се учредява Републиканска секция по ръчна топка (РСРТ).
Хандбалът става особено популярен сред учащата се младеж. През 1958 година той е включен в редовната учебна програма по физическо възпитание в средния и горния курс на училищата. Това дава своето отражение и за ранното популяризиране на хандбала сред студентите, като още през 1960 година те организират първото неофициално свое първенство в София. В периода се изграждат десетки хандбални игрища. Поставя се началото на спортно-състезателна дейност.
В периода 1960 – 1963 година у нас се практикува и другата разновидност на играта – „голям хандбал“ с 11 състезатели на футболно игрище. В първия турнир, проведен 1960 година в град София, класирането е: 1. София, 2. Свищов, 3. Бургас.
В Плевен през 1961 година се провежда първото официално републиканско първенство за мъже по хандбал 11:11. Първо място заема ВИФ „Георги Димитров“, второ – „Д. Канев“ (Хасково) и трето – „Ботев“ (Бургас). През 1962 година в Пазарджик и през 1963 година в Пловдив се провеждат I и III Републикански първенства. Отново шампион е отборът на ВИФ.
След спечелването на шампионската титла на първото Републиканско първенство за мъже и жени през 1961 г. по инициатива на студентите, Купата се връчва на тогавашния ректор – проф. д-р Драгомир Матеев. Тяхното желание и настоятелна молба е да се разкрие специалност „Хандбал”, за да получат необходимия ценз и да работят след завършването на института като треньори по хандбал. Специалността хандбал е включена в „Учебния план” на ВИФ от 1962 година.
От 1964 година датират турнирите за Купа България. Първи нейни носители също стават отборите на ВИФ.
Официалното признаване на хандбала в България фактически става с приемането на Българска федерация по хандбал за член на Международната федерация на конгрес в Будапеща през 1964 година.
През 1965 година се провеждат първите Републикански първенства за пионери и пионерки. Шампиони стават отборите на „Ботев“ (Бургас) и на с. Полски Тръмбеш.
През 1964 година мъжкият национален отбор регистрира първа международна проява – участие на турнира за Дунавската купа.
През 1966 година женският национален отбор провежда първите си международни мачове с отбора на Австрия. Във Виена губи първата среща с 5:9, а втората (под имената София – Грац) печели с 11:6.
През 1974 година – мъжкият национален отбор се класира на 11-то място на Световното първенство в Германия. Тези, които първи записаха името на България в летописа на световния хандбал, са: Сл. Георгиев, В. Лазаров, братя Ангелови, Ат. Христов, О. Аладжов, С. Дойчинов, В. Стефанов, С. Блажев, Х. Ковачев, Г. Георгиев, Й. Аспарухов, П. Дженев с треньор С. Пишманов.
На Световното първенство в Германия Огнян Аладжов, въпреки че по тактически съображения не взема участие в първия мач срещу Югославия, заема третото място в листата на реализаторите.
На следващото световно първенство в Дания през 1978 година България се класира на 13 – 16 място, с треньори В. Пенчев, С. Милев).
Много висока стойност има успехът на „Локомотив“ (София) в Европейското железничарско първенство (УСИК), изкачил се два пъти на върха (треньор Ал. Керекенчев).
През 1977 година е поставено началото на международен женски турнир „Варна“. Първи победител е отборът на Унгария.
Женският национален отбор, след поделените победи през 1966 година в първите срещи с отбора на Австрия, дълго време търси пътя към световния елит. Това му се отдава през 1982 година в Унгария, когато, след успешно преодоляване на група „Б“, заема 10-то място в света. Постигнатият връх от българските хандбалистки се дължи на системната и всеотдайна работа на националните треньори Н. Илиев и В. Даскалов, на активната помощ на клубните треньори Т. Вълчев, Л. Терзийски, К. Бочев, Р. Иванчев, Н. Гъгнев, Х. Джабарски и безспорно на труда и себеотрицанието на състезателките М. Николова, Р. Борисова, Г. Бешкова, К. Каракашева, Т. Ватева, Р. Пешева, С. Тончева, П. Христова и др.
Възходът на българския хандбал в тези години се потвърждава и от успешното представяне на девойките, които още в първото си участие на Световно първенство през 1983 година във Франция завоюват призовото пето място. Треньори са Л. Терзийски, Р. Иванчев.
Успешните изяви продължават със спечелването на турнир „Дружба'97“ от девойките със старши треньор И. Накова и треньор П. Палазов. Този тим заема трето място на Световното първенство в Нигерия през 1989 година. Силни изяви имат състезателките Е. Атанасова, Д. Методиева, С. Запрянова, В. Лазева, А. Русева, Д. Генчева, В. Милчева, Н. Кочева, В. Панталеева.
Във възрастовата група девойки до 20 години върхово постижение постига тимът воден от Й. Стоянов и Г. Минков – вицесветовна титла през 1993 година в Габрово. За този успех най-голяма заслуга имат състезателките М. Дайлиева, Д. Гаръбска, Н. Милчева, Д. Лебедева, А. Бакалова, Б. Василева, М. Радева, Г. Павлова, В. Велчева, Д. Обретенова, Я. Петева, И. Рачева.
Съществена роля за повишаване на ръста на спортно-техническото и тактическото майсторство на българските хандбалисти/ки има решението на БФХ от 1977/1978 година срещите от „А“ РХГ да се провеждат в зала, както и въвеждането на кръговата система за разменено гостуване в двата полусезона (есен и пролет).
В момента хандбалната карта на България е разделена на четири ключови зони – Мизия, Тракия, Черно море и Витоша, чиято основна мисия е администрирането и развитието на детско-юношеския спорт.
В българския хандбал най-титулуваните отбори се определят по броя на спечелените държавни титли в „А“ Републиканска хандбална група (РХГ) при мъжете и жените.
При мъжете историческият лидер е Локомотив (Варна), който държи рекорда за най-много шампионски титли. През последните години Шумен 61 се утвърди като доминираща сила.
- Локомотив (Варна): Най-титулуваният мъжки клуб в България с общо 12 титли.
- Шумен 61: Актуалният водещ отбор, който спечели няколко поредни титли през последните години (включително 2021, 2022 и 2023 г.) и се определя като „най-добрият мъжки отбор в България“ в този период.
- ЦСКА: Един от историческите грандове с множество титли и успехи през 70-те и 80-те години.
- Локомотив (Горна Оряховица): През 2025 г. те спечелиха своята втора титла и Купата на България, затвърждавайки се като основен претендент.
При жените конкуренцията е изключително силна, като през последното десетилетие се открояват няколко клуба.
- Етър-64 (Велико Търново): Исторически един от най-успешните женски клубове с 10 шампионски титли и множество национални купи.
- Бяла (ХК Бяла): Новият доминант в женския хандбал, който през май 2025 г. спечели своята четвърта поредна титла на България.
След период на затишие, българският хандбал преживява истинско възраждане благодарение на едно изключително талантливо и целеустремено младо поколение.
Доказателство за този прогрес бе силният завършек на 2025 г., когато девойките до 17 и до 19 години триумфираха на Европейското първенство (диг. 2) в Косово и спечелиха зоналния турнир IHF Trophy. Тези успехи проправиха пътя им към световната сцена, а през април 2026 г. нашите момичета затвърдиха класата си, извоювайки престижното второ място за Купата на IHF във Велико Търново.
| ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАНИМАНИЯ ПО ХАНДБАЛ |