TITLE TITLE
СОФИЯ Е ЗЕЛЕНА - 47% ОТ ПЛОЩТА НА ГРАДА Е ПОКРИТА ОТ ПАРКОВЕ, ГРАДИНИ И ГОРИ
Концепцията за хармонично интегрирани в градската среда зелени системи датира от 1938 г., когато е утвърден планът Мусман за общия градоустройствен план на Столичната Община. Планът предвижда изграждането на зелена система както в историческата централна градска част, така и в обособените нови квартали, и е изцяло в унисон на модерната тогава теория за "градове-градини".
Планът на проф. Мусман, който надминава и най-смелите представи за бъдещето на българската столица не се осъществява заради началото на Втората Световна война. Въпреки това, част от идеите му за специфични зелени площи, които заобикалят плътно и правят връзка между старите и нови части на града се реализират и днес 47% от площта на Столична Община е зелена. От 1300 км2 обща площ, 245.5 km2 са урбанизирани, докато над 500 km2 са земеделски и над 460 km2 горска земя. Въпреки това процентът на гражданите, живеещи на 300 метра от зелените градски зони, все още е доста нисък, което изисква по-голям фокус върху разширяването и свързването на зелената мрежа, особено в гъсто застроените квартали.
Понастоящем София има няколко големи парка, които се явяват „бели дробове“ на града, наред с редица по-малки. В допълнение, през града минават и 23 реки с обща дължина 550 км. Създадени са проекти и са предприети действия, с които да се подобри качеството на тези площи с мерки, включващи засаждане на дървета, цветя, развиване на парковата инфраструктура, осигуряване на съоръжения за отдих и спорт. В тази връзка се разработва нов електронен регистър на озеленените площи на територията на Столична община. В него се събира информация за обектите, видовото разнообразие, растителността, състоянието, наред с дейностите по поддръжка и изразходвания бюджет.
Предложените от Столична Община проекти за развитие на зелените площи, които ще подкрепят кандидатурата на града за Зелена столица, интегрират визията и стремежа на Европейската комисия за повишаване качеството на живот, психическото и физическо здраве на гражданите, намаляване на климатичните промени и активно гражданско участие в планирането и обновяването на градовете. Тези цели, наред с по-добрата пешеходна и велосипедна свързаност и единната мрежа от зелени пространства като основен гръбнак на града, са водещи и в списъка на дейности и проекти, който съгласуван с главния архитект на Столична община и ОП „Софияплан“ и одобрен от Столичен общински съвет във връзка с кандидатурата:
- Зеленият Ринг на София – проект за отсечката бул. „Тодор Каблешков“ - гара „Пионер“ - бул. Шипченски проход“- ЖП ареал „Христо Смирненски“ и реализация на първи участък от трасето: гара „Пионер“ – бул. „Шипченски проход“;
- Речен парк Манастирски ливади Изток – в проектна готовност; предстоят административни процедури по прилагане на ПУП;
- Парк „Лозенец“ – нова концепция за реализиране на паркова среда върху частни терени чрез създаване на икономически интерес за собствениците — започната работа по проекта;
- Реките на София – проект за вело и пешеходни коридори по деретата на реките Владайска и Перловска;
- Пешеходни пасарелки:
- СОП – Южна дъга, които да осъществят връзка между зелените клинове и жилищните територии от двете страни на пътната връзка. В момента има проектна готовност за 2 бр. с единична стойност от ~1,5 млн. лв.
- гара Пионер – връзка с Ловен парк и като продължение на Зеления Ринг (част от проекта);
- Южен парк – над ул. Бяла Черква, връзка с двете части над парка;
- Топлоцентрала – връзка над бул. България между Южен парк и парка около НДК;
- Борисова градина – над бул. Драган Цанков, непосредствено след кръгово кръстовище с бул. Алея Яворов в посока бул. Евлоги и Христо Георгиеви (включена в проекта на ПУП);
- Пътен възел бул. Ал. Малинов и СОП – пешеходни връзки и велоалея до последна станция на метрото;
- Озеленяване на училищни дворове и превръщане в споделени паркове в зоните без достъп до публична зеленина – разработване на ПУП/проекти и пилотна реализация на няколко обекта;
- Велосипедни връзки на кварталите с центъра – има разработен проект и концепции за трите големи квартала „Младост“, „Дружба“ и „Люлин“.
Очакваните резултати от реализацията на тези проекти биха довели до по-добри климатични условия, понижаване на температурите през лятото, прокарване на въздушни течения от околните планини, намаляване на топлинните острови и подобряване на качеството въздуха. Пълният списък с мерките и проектите за зелена трансформация на София, които ще подкрепят участието на града на финала за Зелена столица на Европа през 2023, можете да откриете ТУК.
На 7 септември 2021 г. в Кино Кабана в София екипът на Зелена София и Столична община кани всички организации и граждани на официално представяне на кандидатурата преди финала във Финландия. Събитието е с вход свободен за всички граждани и експерти, които имат участие и заслуга за успешното класиране на града ни на финала на конкурса и интерес към устойчивото развитие на града ни. Можете да заявите присъствие в събитието на info@sofiagreen.bg. Следете информация за кандидатурата на София за Зелена столица на Европа през 2023 на green.sofia.bg.

