На 3 март отбелязваме 144 години от Освобождението на България от турско робство. На тази историческа дата през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с което се слага началото на Третата българска държава.

Българските революционери, дали живота си за Освобождението, са оставили думи, изпълнени с непоколебима смелост, жертвоготовност и любов към родината.

Посветили се на една свята цел – Освобождението на България, с живота си те изкупиха нашата свобода.

Ето няколко от най-силните и запомнящи се думи, които са ни завещали:

 

Васил Левски

“Аз съм се посветил на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.”

„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

 

Христо Ботев

“Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата."

 

Георги С. Раковски

"Любовта към отечеството превъзхожда всичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за човека на този свят. Когато тя стане в него едно постоянно начало, тя го прави да презре всичко друго, що има на света, и го кара да се впуска драговолно в най-големите и най-опасните предприятия."

 

Тодор Каблешков (Из „Кървавото писмо“)

“…Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…”

 

Стихотворението „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов е своеобразно преклонение и прослава на всички, загинали геройски за свободата на България:

„И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!“

 

Стихове на Дамян Дамянов за 3 март и България

„О, най-щастлив и най-очакван ден!

От чаканото слънце ослепен,

Един народ, пет века в мрак изстрадал,

Набожно е застанал като в храм

И в радостта си не разбира сам

Дали е коленичил или паднал.“

/“3 март“/

 

„Българио на живи и на мъртви,

Българио с безброй Баташки църкви,

Със гробища и с паметници светли,

Със този жертвен въздух, който свети

Над тебе вечно, като вече огън,

Аз искам да те събера във стих! Не мога!

Аз искам цялата да те прегърна —

Ръцете ми не стигат! Как да върна

Това, което ти си ми дарила?“

/“Българио“/

 

Гражданите могат да поднесат своите цветя – в знак на преклонение и признателност към загиналите за свободата на България – на Паметника на незнайния войн в София, на паметника „Цар Освободител“ и паметника „Български опълченец“.

 

Фотограф: Аделина Ангелова