17.09.2018 г., стр. XI

Българската банка за развитие припомня приноса на чеха

Мила Манолова

Антонин Калар, който е първия главен архитект на София, още в първите години след Освобождението искат градът да е европейски.

Градът няма търпение да хвърли ориенталските си одежди, конакът да се превърне в княжески дворец, кривите и кални сокаци да се изправят в широки павирани булеварди, а на мястото на кирпичените съборетини да израснат красиви сгради. И този порив на новоосвободения град е обясним. Когато в края на 1877 г. руската войска влиза в града, София наброява към 11 000 жители. Три хиляди къщи са сбутани в българска, турска, еврейска и арменска махали, липсват канализация, водопровод и осветление, има над 20 джамии и десетина хана.

Преценявайки, че градът бързо трябва да промени облика си и да се превърне в европейска столица, през май 1878 г. княз Дондуков-Корсаков назначава 37-годишния чех Антонин Вацлав Колар за първия градски архитект със задача да прочисти града и изработи градоустройствения му план.

Безценният му принос е изваден от забвението едва днес - 140 години след встъпването му в длъжност. С подкрепата на Българската банка за развитие (ББР), чиято собственост е сградата до хотел „България", в регионалния исторически музей на София (бивша Баня) до 3 октомври може да бъде разгледана изложбата „Първият главен архитект на столицата Антонин Колар". В експозицията се представят на едно място всички сгради и обществени пространства, дело на Антонин Колар, превърнал София в европейска столица.

Посетителите могат да видят реставриран експонат от царската чакалня на Софийската гара, проектирана от Колар, която за времето си е била най-внушителната не само в България, но и на Балканите, както и документален филм, посветен на първия градостроител на столицата.

Чешкият инженер архитект бил опитен и организиран човек, знаел и много за историята на града-например къде е бил римският водопровод в антична Сердика. Посветил се изцяло на устройството на новата българска столица, работи неуморно повече от две десетилетия.

Веднага след градоустройствения план през лятото на 1878 г. на Колар е възложен друг знаков проект - паметникът на Васил Левски, първият паметник в новоосвободеното княжество. Идеята за паметника е на Иржи Прошек, чешки инженер и предприемач, верен партньор на архитект Колар във всички техни общи начинания. Градският съвет решава паметникът да бъде издигнат за 20 дни, но изпълнението му се проточва цели 17 години.

В новоосвободения град обаче всичко трябва да се създаде отначало. Както си спомня Вазов тези първи години след Освобождението: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше - това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви."

Бъдещият дворец на княза е все още турски конак, не е вдигната още и сградата на Народното събрание, липсват места за провеждане на обществени събития.

Следващата задача на чешкия архитект е да създаде градска градина и мястото е определено: „Пред входа на конака се намира един малък площад, през който тече вадичка и върху който има няколко дървета. Отстрани се намира една малка градинка с кьошк (беседка), а поливането й става с помощта на дървено колело" - така го описва по-рано френският учен и пътешественик Ами Буе.

Антонин Колар проектира и първите обществени сгради на София: Военното министерство и Военното училище, Софийската гара, Офицерския клуб... Срещу Княжеския дворец, редом с градската градина в периода 1882-1885 г. по негов проект е построена и сградата на Гранд хотел „България" - първия луксозен хотел в София. Колар залага на строгите ренесансови форми с разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти, което превръща хотела в радваща окото на ценителя гледка. Безброй истории за своите обитатели помни стария грандхотел.

Сред тях са на политици и авантюристи, пътешественици и търговци, писатели, музиканти, кинозвезди, журналисти. Може би най-значимата фигура сред тях или поне човекът, дал най-голям принос, за да научи светът повече за новата българска държава, е журналистът Джеймс Баучер, който живее в хотела до края на дните си.

С приноса на архитект инженер Антонин Колар започва историята на европейска София. Само за няколко десетилетия благодарение на неговия труд, заедно с плеяда европейски, а по-късно и български архитекти и инженери, тя напълно се променя. Плодът на усилията им е видим и както отбелязва граф Робер дьо Бурбулон, пристигнал със свитата на Фердинанд: „Страната се променя, София се превръща в хубав град... Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета... Гарата е великолепна, княжеската чакалня е бижу... София е неузнаваема, обхваната от строителна и разширителна треска."

Въпреки отдадеността на делото си, чешкият архитект става жертва на политическия конфликт между русофили и русофоби и изпада в немилост. Лишен от работа при управлението на Ст. Стамболов, Антонин Колар решава да се прибере в родината си. Скоро обаче отново се връща в София и ръководи строителството на храм-паметника „Св. Ал. Невски". Умира в София през декември 1900 г. на 59-годи-шна възраст, напълно забравен.

Кончината му не е отбелязана по достойнство в пресата и дори в професионалните издания. Днес никой не знае къде е погребан.