Официалната платформа на „Бъдеще за "Княжеска градина“ е отворена за мнения и предложения, а през септември започват експертните и публичните дискусии

От днес всеки може да се включи в разговора за бъдещето на "Княжеска градина" чрез официалната платформа knyazheska.sofia.bg. В нея гражданите могат да попълнят анкета и да споделят своите мнения и идеи за едно от най-значимите и едновременно с това най-сложни обществени пространства в центъра на София.

Платформата няма да бъде просто място за допитване. Тя ще събира историята на "Княжеска градина", информацията и резултатите от дискусиите и събитията, интервюта с експерти и общественици, художествените намеси и всички етапи на проекта. В края на процеса там ще бъде публикуван и резултатът от него – концепцията, която ще послужи за изработване на заданието за бъдещия Международен архитектурен конкурс.

„Иска ми се да вземем предвид различните съществувания на този парк. Той си има своя история, идентичност в различните периоди и във всеки един от тях е запазвал място в сърцето на столичани“, каза пред Радио София на БНР Миглена Герасимова – урбанист и доктор по социология, управител на „Компонента“ и част от екипа на проекта.

Разговорът не е само за мястото на Паметника на Съветската армия
Една от основните задачи на „Бъдеще за "Княжеска градина“ е разговорът да обхване парка в неговата цялост и в почти 150-годишната му история.

Началото на градината е поставено през 1882 г. През различните периоди тук се развиват Дворцова и Ботаническа градина, Зоологическа градина и Царска детска градина. През 50-те години е изграден Паметникът на Съветската армия, а след 90-те години паркът придобива нови функции като място за срещи, спорт, скейтборд и младежки общности.

„Смятам, че това е и основният подход – да мислим този парк в неговата цялост. И тук нямам предвид само монумента, а цялостната градска тъкан, с която градината е свързана“, посочи Миглена Герасимова.

Сред важните теми в предстоящите разговори ще бъдат биоразнообразието, историческата памет и различните пластове на времето, активностите в парка и връзката му със съседните градски пространства.

Особено значение има връзката между "Княжеска" и "Борисовата градина" – както като зелен коридор за биоразнообразието, така и като връзка между хората и различните части на града.

От място на разделение отново към жив градски парк
„Важно за нас е това пространство отново да стане живо, а не да се използва просто като транзитна точка. Княжеска градина трябва да си бъде сърце в центъра на града, каквато е била някога“, каза още Миглена Герасимова.

Една от големите цели на процеса е да бъдат намерени пресечните точки между различните, а понякога и противоположни очаквания към парка.

Идеята не е всички да мислят еднакво, а да бъде намерена общата основа за живо обществено пространство, което различните групи могат да използват, без да си пречат една на друга.

Именно затова този път процесът е обърнат.
Вместо първо да бъде проведен архитектурен конкурс и след това обществото да бъде попитано какво мисли за резултата, първо ще бъде създадена споделена концепция за това какво искаме от "Княжеската градина". Едва след това тези принципи, функции и приоритети ще бъдат превърнати в задание към архитектите.

„Създаването на концепцията трябва да бъде преди проекта. Това е единственият път, който дава устойчив във времето резултат“, подчерта Герасимова.

През септември започват дискусиите
Процесът вече стъпва върху представително социологическо проучване за нагласите на жителите на Столичната община към "Княжеска градина", което предстои да бъде огласено. С отварянето на платформата започва и онлайн анкета, в която може да участва всеки желаещ.

Първите експертни дискусии са планирани за 16 и 18 септември, а на 24 септември от 17:30 ч. ще се проведе първата публична дискусия на мястото на бившия монумент.

Предстоят още работилници за деца, градски разходки, интервюта с архитекти, урбанисти, инженери, изкуствоведи, артисти, общественици и представители на политическия живот, както и съпътстваща художествена програма. В публичните формати се включват Неда Соколовска и „Vox Populi“.

Екипът проучва и международния опит на градове и държави, преминали през трансформацията на конфликтни пространства и наследство от социалистическия период. Сред тях са Германия и Полша, а разговорите с международни експерти ще продължат и през ноември.

Широк експертен екип зад процеса
Възложител на проекта е Столичната община чрез направление „Градско планиране и развитие“, а главен изпълнител е „Компонента“ – компания за градски политики, медиация и анализи.
В широкия експертен екип участват урбанисти и специалисти по градска среда, Владия Михайлова – куратор и културолог с опит в съвременното изкуство, публичното пространство и общностните проекти, и Виктория Драганова – куратор, изследовател и културен мениджър, работещ в областта на съвременното изкуство, публичното пространство и градското развитие. Crunchy Oyster разработва визуалната идентичност на проекта, 8pm отговаря за публичната комуникация и връзките с медиите, а Global Metrics провежда социологическите изследвания и допитвания.

Столичната община и район „Средец“ осигуряват институционалната подкрепа на процеса.

Каква "Княжеска градина" иска София?
Отговорът няма да бъде даден от един човек или един експертен екип. Целта е той да бъде създаден в разговор между хората, които използват парка, експертите, институциите и различните общности на града.
Мнения и предложения могат да бъдат споделяни на knyazheska.sofia.bg.