​​​​​​Заместник -кметът на София инж. Николай Неделков и заместник-ректорът по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Стелиян Димитров подписаха официално Споразумение за сътрудничество за задълбочено научно изследване на ефекта на „градския топлинен остров“ (ГТО). Партньорството цели да осигури на града масив от прецизни емпирични данни, който ще послужи като фундамент за дългосрочното планиране на мерки за адаптация към климатичните промени.

Инициативата е в изпълнение на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община (ПДУЕК) и е пряко обвързана с международните ангажименти на София по Мисията на ЕС за 100 климатично неутрални и интелигентни града.

Споразумението е част от последователната политика на ръководството на Софийския университет начело с ректора проф. д-р Елиза Стефанова за по-активно ангажиране на научния потенциал на Университета с решаването на значими обществени проблеми и за разширяване на сътрудничеството с държавните и местните институции.

„Интегрирането на академичния потенциал в градското управление е ключова стъпка към прехода от работа "на парче" към разработване на работещи политики, базирани на факти и реални данни“, заяви инж. Неделков.  

„Договорът със Софийския университет няма да промени климата на града за един ден, но ще ни даде инструментите да планираме бъдещето на София с хирургическа точност. Нашата цел е всяка следваща инвестиция в градската среда – от избора на настилки до засаждането на нови дървета – да почива на научна експертиза, за да постигнем реални резултати и да защитим здравето на софиянци в дългосрочен план“, допълни Неделков.

„Като водеща академична институция в България Софийският университет винаги е поставял обществения интерес в центъра на своята научноизследователска дейност. Това споразумение е сред първите стъпки в политиката на ректора проф. д-р Елиза Стефанова за по-тясно обвързване на научните изследвания с реалните потребности на обществото и публичните институции. Убеден съм, че чрез това партньорство ще покажем как науката може да бъде реален инструмент за вземане на по-добри решения в интерес на гражданите“, заяви заместник-ректорът по научноизследователската дейност проф. д-р Стелиян Димитров.

Проектът, който ще се изпълнява от Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, е фокусиран върху натрупването на нови емпирични данни  и прецизното картографиране на термалния стрес в урбанизираната територия. Чрез използването на въздушна термална фотограметрия, лазерно сканиране и алгоритми с изкуствен интелект (GeoAI) ще бъде изготвено локално климатично зониране с висока разделителна способност (клетка 100x100 метра). Тези данни ще позволят на администрацията да идентифицира критичните точки и да симулира различни сценарии за развитие, преди да пристъпи към реални инфраструктурни промени.

„Една от основните мисии на Софийския университет е научните знания да намират реално приложение в решаването на обществено значими проблеми. Това партньорство със Столичната община показва как академичната експертиза може да се превърне в инструмент за по-добро управление, а разработените от нашите учени методи и технологии да подпомагат изграждането на по-устойчив, по-здравословен и по-адаптивен град“, допълни проф. Димитров.

Ключов етап от 12-месечното Споразумение е създаването на цифрови геопространствени двойници, т.нар. “дигитални двойници”, на големите софийски паркове – "Борисова градина", Южен, Западен и Северен парк. Тези модели ще дадат възможност за количествена оценка на реалния охлаждащ ефект на растителността, което е от критично значение за правилната поддръжка и разширяване на „зелената система“ на София в условията на зачестяващи горещи вълни.

В съответствие с най-добрите международни практики, проектът се реализира при пълна прозрачност. Всички събрани първични данни, геобази и климатични проекции ще бъдат публикувани с отворен достъп в платформата Zenodo.org. Това ще позволи на научната общност, бизнеса и гражданското общество да използват ресурсите за свои проекти и изследвания, утвърждавайки принципите на „отворената наука“.