Галерия "Васка Емануилова"
Програма "Място за срещи"
"След образа" 
Самостоятелна изложба на Йоана Тужарова
Куратор – Ренета Георгиева
14 юли – 13 септември 2026 г.
Откриване: 14 юли, вторник, 18:00 ч.

Какво остава, когато образът се разпадне? Когато формата престане да бъде представяне и се превърне в енергия, в перцепция, в светлинна следа, в напрежение между тяло и пространство?
"След образа" предлага скулптурата като състояние отвъд видимата завършеност. Тук обектът не е финален резултат, а момент в процес – временна конфигурация на материя, електричество и възприятие. Светлинната инсталация и неонът не функционират като ефект или декорация, а като носители на структура. Те изграждат, прекрояват и дематериализират архитектурата, превръщайки пространството в активно поле.

В работите на Йоана Тужарова светлината чертае граници, които едновременно изграждат и разтварят обема. Неоновата линия е едновременно рисунка и конструкция – тя създава контур без маса, форма без тежест. Скулптурата не стои в пространството, а го активира и затопля. Тялото на зрителя става част от този процес: движението променя възприятието, а възприятието завършва формата.

В този смисъл работите на Йоана Тужарова могат да бъдат разгледани през понятието за "атмосфера", развито от Гернот Бьоме, според когото пространството не се възприема единствено като архитектурна даденост, а като сетивно поле, изградено чрез светлина, материалност и телесно присъствие. За Бьоме атмосферата е междинна зона между обекта и зрителя, нещо, което не принадлежи изцяло нито на формата, нито на възприятието, а възниква в тяхното взаимодействие.

Именно в тази нестабилна зона се ситуира и практиката на Тужарова: между архитектурната строгост, концептуалната яснота и емоционалната уязвимост. Нейните намеси не налагат образ, а създават условия за възникването му в съзнанието на зрителя. Светлината не осветява скулптурата – тя е самата скулптура.

Контекстът на Галерията носи особена тежест тук. Паметта за Васка Емануилова, с нейното усещане за пластическа концентрация и вътрешна енергия, създава напрежение между плътното и ефимерното. Ако модерната пластика утвърждава масата като носител на смисъл, "След образа" предлага светлината като нова плът – електрическа, променлива, времева.

Архитектурата тук не е фон, а активна система. Ъглите, височините и празните обеми се превръщат в резонатори на светлината. Пространството започва да функционира като мембрана, в която всяко трептене се усеща телесно от зрителя. Скулптурата се случва не пред нас, а около нас.

"След образа" не означава край на формата, а нейна трансформация. След образа остава следата – линия, пулсация, сияние. В тази следа скулптурата се освобождава от тежестта на масата и се превръща в събитие: временно съвпадение на тяло, пространство и светлина.

Йоана Тужарова (р. 1986, Русе, България) е визуален артист, който живее и работи в Kьолн, Германия. Част от практиката ѝ се развива в полето на живописта, обекта и пространствената инсталация като изследва взаимодействието между светлина, материя и архитектурна среда. В работата ѝ централно място заемат процесите на трансформация, възприятието и напрежението между видимо и невидимо, материално и нематериално.

Между 2013 и 2018 г. следва свободни изкуства в Художествената академия в Мюнстер (DE), където през 2017 г. е отличена като Meisterschülerin. Преди това завършва бакалавърска степен по изобразително изкуство, специалност "Стенопис", във Велико Търново (BG), както и Националното училище по изкуствата в Русе (BG), специалност "Живопис".

Нейни самостоятелни изложби са представяни в Берлин, Кьолн, Мюнстер, Хам и други градове в Германия. Сред институциите, с които е работила, са музеи и художествени пространства, фокусирани върху съвременното изкуство, като Zentrum für Internationale Lichtkunst (DE), Stiftung Insel Hombroich (DE), и Goethe-Institut Villa Kamogawa (JP). Участва в множество групови изложби в Германия, както и в България, Италия, Япония и Китай.

Тужарова е носител на наградата за изкуство на GWK (2022) и на отличия и стипендии, сред които Stiftung Kunstfonds (DE). Номинирана е за интернационални художествени награди в Германия, като STRABAG Kunstpreis (2025) и MO Kunstpreis (2026).

Нейни творби са част от публични и институционални колекции в Германия, както и са реализирани като постоянни произведения в публичното пространство. Работата ѝ е документирана в самостоятелни издания и каталози, публикувани от немски издателства като Kettler (DE).

Практиката ѝ се отличава с чувствителност към пространството и светлината, както и с концептуален подход към материала, който превръща изложбената среда в активен участник в художествения процес.