Александър започва да ходи до приюта в Горни Богров без да бърза – просто иска да опознае кучетата и да усети кое е неговото. В продължение на почти два месеца се връща отново и отново.

В един от тези дни вижда Данте – в обща клетка, сред останалите, но някак си веднага го забелязва. “Той сякаш блестеше”, казва Алекс. Данте е на около 3 години. През ноември си тръгват заедно.

Александър казва, че е търсил промяна – повече движение, повече време навън, по-различен ритъм на деня. И постепенно това се случва. Разходките стават част от ежедневието, появяват се нови маршрути, нови хора, нови разговори.

„Дълги разходки всеки ден, откриване на нови улици и места в квартала, срещи с други собственици на кучета… и усещането, че съм част от една общност.“

Историята на Данте и Александър е част от инициативата “Вече съм вкъщи” на дирекция "Спорт и младежки дейности", ОП "Екоравновесие" със съдействието на сдружение “Бандата на 1500-те”, в рамките на кампанията "БезДОМен или ДОМашен. Ключът е в теб!"