Янис Фарлендер от швейцарското радио SRF разказва как работи корупционният модел в България и защо София е под постоянен натиск да се впише в него
 

„Правилата трябва да важат за всички. Иначе няма държава – има зависимости.“ Това заявява кметът на София Васил Терзиев в интервю за SRF. В него той говори за натиска върху Столичната община и за отказа ѝ да участва в добре познатия в България модел на зависимости между политика, бизнес и институции. По думите му, когато една администрация откаже да играе по тези правила, системата реагира – чрез блокиране, саботаж и опити да бъде представена като некомпетентна.

Репортажът на журналиста от SRF Янис Фарлендер поставя този разговор в по-широкия контекст на политическата ситуация в страната – след масови протести срещу корупцията и на прага на предсрочни парламентарни избори. София е показана като ключов пример за сблъсъка между опит за нов тип управление и дългогодишно изграждана система на контрол.

„Винаги можеш да кажеш „не“ – дори на тези, които с години са свикнали да получават „да“ от политиката,“ казва Терзиев пред Фарлендер.

В репортажа се проследява как в продължение на над 20 години управлението на ГЕРБ създава среда, в която достъпът до публичен ресурс и институционални решения често зависи не от правила, а от политическа близост. 

В този модел контролът върху общините е ключов, защото именно там се разпределят ресурси, възлагат се обществени поръчки и се изгражда политическо влияние.

Когато една институция започне да отказва участие в установения модел, натискът срещу нея нараства. Васил Терзиев показва, че въпреки това съществува алтернатива – управление, което поставя граници, обобщава Фарлендер.

Като конкретен пример за натиск е посочено разпределението на държавното финансиране, при което София получава символичен ресурс (по време на кабинета “Желязков” – бел. а.) на фона на значително по-големи средства за по-малки общини. Според Терзиев това не е просто дисбаланс, а инструмент за политическо въздействие.

Репортажът засяга и темата за съдебната система като отбелязва случаи на арести на опозиционни политици, определяни от експерти като слабо аргументирани. Според множество наблюдатели това създава усещане за избирателно правосъдие и използване на институции за сплашване на неудобни фигури.

Особено показателен е казусът със сметосъбирането в София, описан като пример за директен сблъсък със съмнителни икономически интереси. В репортажа се посочва, че участници с по-ниски оферти са били отстранявани, компании са били подложени на натиск и в крайна сметка се е стигнало до саботиране на услугата. 

Отговорът на общината – да поеме дейността със собствен ресурс – е представен като отказ да се отстъпи пред натиска.

Материалът обръща внимание и на по-широката роля на икономико-политически кръгове, включително фигури като Делян Пеевски, посочвани от международни и местни източници като влиятелни в съдебната и политическата система.

Кметът на София подчертава, че ще продължи да работи с всяко законно избрано правителство, но без да прави компромис с обществения интерес: „Правилата трябва да важат за всички. Иначе няма държава – има зависимости.“