„Градовете са сърцата на демокрацията. Когато демократично избрани кметове биват задържани или подлагани на институционален натиск, на прицел не са просто отделни личности, а самата местна демокрация.“ С тези думи кметът на София Васил Терзиев се обърна към делегатите на срещата на върха ZAGREB B40 SUMMIT 2026, която се провежда под мотото: „Градовете като двигатели на устойчивото развитие“.

Събитието бележи края на едногодишното българско председателство на мрежата на балканските градове B40, което София предава на Загреб. В рамките на форума Васил Терзиев направи отчет за постигнатото през изминалата година, като акцентира върху това, че бъдещето е в ръцете на местните власти, които често са по-близо до проблемите на хората от националните правителства.

Обща съдба и защита на демокрацията

В речта си кметът на София подчерта, че балканските градове споделят не само общи възможности, но и сходни заплахи – от ерозия на доверието в институциите до опити за подчиняване на местната власт. Терзиев направи директен паралел между ситуацията в България и Турция. Той приветства приемането на Варна в мрежата B40, като изтъкна, че случаят на  кмета на морската столица Благомир Коцев е ярък пример за демонстрация на институционален произвол – сценарий, който напомня на репресиите и съдебните атаки срещу кмета на Истанбул и основател на B40 Екрем Имамоглу.
„Този натиск е предупреждение към всеки, който дръзне да управлява независимо. Но това не е повод за самосъжаление, а за още по-силна решимост. B40 доказа, че принципите, които ни обединяват, са по-силни от предизвикателствата“, заяви Терзиев.

Резултати от председателството на София: Четири ключови приоритетни области

По време на своето лидерство София насочи усилията на мрежата в четири стратегически работни групи, постигайки конкретни резултати в рамките на зададените цели, но и успешно изпълнявайки собствени проекти в сходни направления:

1. Интелигентни градове и дигитална трансформация
 София наложи модел на дигитализация, който пести време на гражданите и администрацията.
• Беше представена платформата „Решава София“ за пряко гражданско участие и споделяне на градски данни.
• Като успешен пример бе посочен AI чатботът за прием в детски градини и училища, който обработва над 300 запитвания дневно на естествен език, спестявайки хиляди часове административен труд.

2. Местна климатична стратегия и зелен преход 
Столицата затвърди лидерската си позиция с получаването на наградата на Bloomberg Philanthropies за 2025 г. и Знака за мисия на ЕС  (EU mission label)
• Бяха предприети конкретни стъпки за реализацията на  „Зеления ринг“ – 30-километров линеен парк, свързващ 30 квартала, който ще бъде гръбнакът на вело- и пешеходната мрежа.
• Подписан бе Климатичният договор на София, ангажиращ града с 81% намаление на емисиите до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

3. Местна демокрация и миграция 
В рамките на тази група, председателствана от Асоциация за развитие на София, бе постигнато съгласие за учредяване на Годишна награда на B40. Тя ще отличава добри практики в областта на гражданското участие, демократичните иновации и отвореното управление. Като пилотен проект в тази сфера, София стартира и европейския проект CIVICAct, финансиран по програма CERV с максимален резултат. Проектът ще се изпълнява от 2026 г. в партньорство с Тирана, Подгорица и Ниш.

4. Местна икономика и културно сътрудничество 
В тази работна група фокусирахме дейността си върху мерки за подкрепа на местните икономики и укрепване на културния обмен като инструмент за регионално сближаване. Създадохме  работещи механизми за икономическо взаимодействие и културна кохезия между балканските градове.
София излиза от председателството с утвърден авторитет, оставяйки след себе си работещи механизми за сътрудничество и ясен план за дигитално и зелено развитие в бъдеще.