На 12 декември на новооткритата столична театрална сцена "Театър Оз" от 19.30 ч. театър "Нокс" представя премиерно спектакъла "Нещо като Аляска" на режисьора Стефан Зарев. Представлението е по пиесата на емблематичния британски драматург и носител на Нобелова награда за литература за 2005 г. Харолд Пинтър. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура". Спектакълът ще бъде изигран само пет пъти – до 16 декември на сцената на "Театър Оз" (ул. "Леге" №10).
Пиесата "Нещо като Аляска" (1982 г.) е малко поставян текст на българска сцена, като последната емблематична продукция е тази на Пантелей Пантелеев още преди промените от 1989 г. В нея режисьорът съчетава пиесата с друг драматургичен текст на Пинтър – "Любовникът". Поставянето на подобен текст за тогавашния период е било събитие за българската сцена. Любопитно е да наблюдаваме как (и защо) той се появява отново днес – сякаш по необходимост, за да разбуди онова критично мислене за човешкия дух и природа, за измеренията на свободата, за (не)постижимите опити да се свържем с този отсреща. Постановката на Стефан Зарев дава осъвременен поглед върху тези вечни въпроси, за да си сверим компасите с това, което може би ни предстои.
"Човек трудно си задава големите въпроси. Може би защото дълбоко в себе си знаем, че отговорите им не ни принадлежат. Но сякаш сме длъжни да продължим да питаме. За да останем "будни" за настоящето – за това, което започва да се изкривява, да става нередно.
Пиесата на Харолд Пинтър е вдъхновена от книгата "Пробуждания" на Оливър Сакс, който се занимава с пациенти, страдащи от летаргичен енцефалит, върху които се експериментира с ново лекарство, което успява да ги "пробуди". Текстът проследява събуждането на една такава пациентка, която е прекарала по-голямата част от живота си в този "буден сън".
И тук идват онези големи въпроси. Защото напоследък все повече наблюдаваме един особен режим на съществуване – сякаш все по-дълбоко потъваме в една будна кома. И там, някак автоматично, живеем, без да претендираме, че сме господари на съдбата си. Ставаме по-скоро подчинени на телата си, на желанията си – за да оцелеем. Тогава провиждаме свободата си, но пред нея вече е вдигната решетката на собствената ни капитулация. Виждаме я сякаш твърде късно. Остава само надеждата, че това би могло да ни пробуди.", казва режисьорът Стефан Зарев.
Режисьор на представлението е Стефан Зарев, сценограф – Илина Грозева, композитор – Милен Апостолов, превод – Галина Томова-Станкева, хореограф – Вилислава Дипчикова, плакат – Даниела Трачева.
В ролите са актьорите Полина Недкова, Георги Гоцин, Яна Бобева.