От 13 до 30 ноември фестивал „Киномания“ отново ще представи богата селекция от актуални и интригуващи продукции. Мотото на фестивала тази година е „Нежността е новият пънк“, вдъхновено от думите на режисьора Йоаким Триер.
„Киномания“ се реализира с финансовата подкрепа на Столичната община и е част от Календара на културните събития на София.
Програмата на фестивала вижте тук.
39-ото издание на фестивала се открива на 13 ноември от 19:00 ч. в зала 1 на НДК с „Made in EU“ на Стефан Командарев. Българо-германско-чешката копродукция имаше своя дебют на кинофестивала във Венеция, където беше посрещната с дълги овации. „Made in EU“ бе отличен с голямата награда за най-добър пълнометражен филм на последното издание на фестивала „Златна роза“, а Гергана Плетньова спечели наградата за най-добра женска роля.
Във впечатляващия актьорски състав на „Made in EU“ са Гергана Плетньова, Герасим Георгиев-Геро, Тодор Коцев, Ивайло Христов, Анастасия Ингилизова, Ованес Торосян, Иван Бърнев и др. Вълнуващата история, която преплита семейната драма с дълбоки социални и хуманни послания, е фокусирана върху героинята Ива, шивачка в малък български град. Действието се развива през март 2020 г. и засяга редица теми – от междучовешките отношения до по-широката нужда от обединение.
Онлайн изданието Next Best Picture, известно с независимите си анализи и прогнози за кинонаградите в САЩ, нарече филма „ангажиращ и необходим“, а изпълнението на Гергана Плетньова е описано като „резервирано, но мощно присъствие, което стабилизира цялата емоционална вихрушка и оставя траен отпечатък“. Сценарият е на Симеон Венциславов и Стефан Командарев, като самият той споделя, че „няма по-добър сценарист от живота“.
Неизменна и дългоочаквана част от фестивала е акцентът върху скандинавското кино. В унисон с традицията, 39-ото издание отдава заслуженото внимание на една от най-силните кинематографии в света. Мотото на фестивала тази година е „Нежността е новият пънк“, вдъхновено от думите на режисьора Йоаким Триер. Освен неговия нов филм „Сантиментална стойност“ – спечелил престижната „Голяма награда“ (Grand Prix) от конкурсната програма в Кан и избран за норвежката кандидатура в надпреварата за „Оскар“ за най-добър международен пълнометражен филм, програмата представя „Последният викинг“ с Мадс Микелсен, американо-финландската копродукция „Лятна книга“ с Глен Клоуз по Туве Янсон, норвежките „Грозното сестриче“ и „Мечти“, метъл комедията „Още едно хеви пътешествие“, в която има и българско участие, както и специална прожекция на „Момичетата“ по повод 90 години от рождението на легендарната Биби Андершон.
На 16 ноември, непосредствено преди прожекцията на „Сантиментална стойност“, почитателите на скандинавското кино могат да посетят и представянето на книгата „Теми и стилове в скандинавското кино“ на Мирела Василева от 17:00 ч. в Nexus Space.
По покана на издателство „Емас“ специален гост на „Киномания“ ще бъде норвежкият писател Ю Несбьо, чиито книги са преведени на повече от 50 езика и са продадени в над 60 милиона екземпляра по света. Той ще се срещне с публиката след прожекцията на трилъра „Ловци на глави“ (Headhunters, 2011) по едноименния му роман, която предстои на 15 ноември от 16:00 ч. в кино „Люмиер“. С нея ще се даде официален старт на „Седмицата на скандинавското кино“. От 18:30 ч. Ю Несбьо ще представи най-новата си книга „Кръвни връзки“ в Event Space 2020.
И тази година публиката на „Киномания“ ще се потопи в магията на Празника на италианското кино. Специално за фестивала, за първи път в България ще гостува Валерия Бруни Тедески – една от най-ярките фигури в съвременното европейско кино. Родена в Торино и израснала във Франция, тя впечатлява с неподражаемо съчетание на италианска емоционалност и френски финес. Тя става звезда още с дебюта си в Hotel de France, печели „Сезар“ за най-обещаваща актриса и „Давид на Донатело“ за La seconda volta. В кариерата си тя работи с емблематични режисьори като Патрис Шеро, Франсоа Озон и Стивън Спилбърг. Валерия Бруни Тедески ще се срещне с публиката в три специални представяния – на официалното откриване на Празника на италианското кино на 14 ноември от 19:00 ч. в кино „Одеон“, на 15 ноември от 13:00 ч. в кино „Люмиер“ за филма „Дузе“, и на 15 ноември от 13:30 ч. в кино „Одеон“ за филма „5 секунди“.
В новия „Дузе“ (Duse) на Пиетро Марчело (Франция-Италия) Бруни Тедески създава монументално и незабравимо изпълнение, като се превъплъщава в образа на легендарната италианска актриса Елеонора Дузе. Филмът пренася в периода след края на Първата световна война и възхода на фашизма, когато вече над 60-годишна, Дузе решава да се завърне на сцената. С характерната си дълбочина и чувственост, Бруни Тедески прави собствена, съвременна интерпретация на вечната тема за страстта, саможертвата в името на изкуството и борбата с ограниченията на собственото тяло и социалните реалности. Тя е звезда и в още едно заглавие от програмата – „5 секунди“ на майстора Паоло Вирдзи („Лудетини“, „Търсач на удоволствия“). В него си партнира с Валерио Мастандреа, внасяйки уязвимост и вътрешна сила в образа на доверената и тайно влюбена приятелка.
В програмата е и последният филм с нейно участие – „Вечният визионер“ (Eterno visionario) на Микеле Плачидо – вдъхновяващ портрет, посветен на живота на нобелиста Луиджи Пирандело. Филмът изследва сложния му живот, разкъсан между любовта към музата Марта Абба, семейните задължения към съпругата Антониета Портулано, страдаща от психично заболяване, и неговите творчески стремежи. Той ще бъде представен и от актрисата Федерика Луче Винченти.
Сред заглавията от Празника на италианското кино се откроява и „Моят учител по тенис“ (My Tennis Maestro) на Андреа Ди Стефано – завладяваща драма, която използва тениса като метафора за училището на живота. Филмът разглежда битките, които водим със себе си, и трудно извоюваните победи. Феноменалният Пиерфранческо Фавино е в ролята на бившия шампион Раул Гати – треньор с тъмно минало, който се сблъсква с призраците на собствените си поражения. Двамата герои се учат един от друг, като филмът деликатно заявява, че истинските точки се печелят в живота, а не само на корта.
Още една от големите звезди на италианското кино – Алесандро Борги – е част от испано-италианската продукция „Сервантес преди „Дон Кихот“. Филмът разказва за малко известен период от живота на Мигел де Сервантес. Действието се развива през 1575 г., когато младият войник Сервантес, ранен в морски поход, е пленен от алжирски корсари и продаден на страховития Хасан Бая (Алесандро Борги). Спасение той намира в разказването на истории — неговите приказки вдъхват надежда на съкилийниците му и постепенно привличат вниманието дори на неговия похитител.
Традиционният Фестивал на френския филм се открива на 14 ноември от 19:00 ч. в кино „Люмиер“ с „Цветовете на времето“ (La Venue de l’avenir) на Седрик Клапиш – визуално възхитителен и дълбоко човешки филм, който свързва две епохи – 1895 и 2024 г. Група далечни братовчеди наследяват стара къща в Нормандия и се впускат в пътешествие към миналото, за да открият следите на мистериозната Адел – тяхна прародителка, потънала в света на импресионизма и зората на фотографията. Клапиш, известен със своя усет към човешките истории и топлината на образа, превръща това семейно пътуване във философска притча за паметта, изкуството и непреходността на красотата.
Друг любопитен акцент е „Когато те обичах“ (C’est si bon) на Диан Кюрис на 23 ноември от 16:00 ч. в кино „Люмиер“. Биографичната драма изследва последните години от бурната връзка между френските кинозвезди Симон Синьоре и Ив Монтан. Сюжетът се фокусира върху последните години от техния брак, в който те се лутат между наранена вярност, публична известност и истинска любов. Аферата на Монтан с Мерилин Монро влияе на отношенията им, а връзката им е изтъкана от предателства и страст. Като изследва противоречивите взаимоотношения на една от най-известните двойки в историята на френското кино, Кюрис поставя въпроси за любовта, предателството и обществените възприятия.
На Анджелина Джоли е поверена главната роля във филма „Мода“ (Couture) на Алис Винокур. Личната драма е съчетана с магията на парижкия стил и разказва за американска документалистка, чийто живот се преобръща след тежка диагноза. На фона на ателието на Chanel – място, което за първи път отваря вратите си за киното – се преплитат три женски съдби: режисьорка, манекенка и гримьорка, обединени от желанието да съхранят красотата и достойнството си в свят на светлини и сенки. Прожекцията е на 22 ноември от 17:00 ч. в зала 1 на НДК.
На 20 ноември от 19:00 ч. в кино „Люмиер“ филмът „Новата вълна“ (Nouvelle Vague) на режисьора Ричард Линклейтър пренася в Париж през 1959 г., по време на създаването на легендарния „До последен дъх“ (À bout de souffle) на Жан-Люк Годар, в сърцето на едно поколение, променило историята на седмото изкуство. С изключителна черно-бяла визия, точен избор на актьорски състав и хипнотична атмосфера, Линклейтър отдава почит към младостта, бунта и киното като начин на мислене.
Сред класическите акценти е и „Едит Пиаф: Животът в розово“ (La Vie en Rose, 2007) на Оливие Даан – на 30 ноември в 17:00 ч. в кино „Люмиер“. Емблематичната биографична драма за живота на Едит Пиаф донесе „Оскар“ на Марион Котияр за най-добра женска роля. Филмът проследява живота на Пиаф от детството ѝ в бедност до световната ѝ слава, като акцентира върху трудностите, загубите и страстите, които са я оформили като артист. Музиката, изпълнена от самата Котияр, е водещ елемент, който засилва емоционалния ефект на сцените. Филмът съчетава визуална красота, психологическа дълбочина и музикална магия, показвайки сложността на една икона, чийто живот е белязан от страдание и величие. „Едит Пиаф: Животът в розово“ е специален акцент по повод 50-годишнината на актрисата Марион Котияр.
В програмата са още „13 дни, 13 нощи“ (13 Days, 13 Nights) на Мартен Бурбулон – напрегнат политически трилър по действителни събития, посветен на евакуацията от Кабул през 2021 г., както и „Да си тръгнеш някой ден“ (Partir un jour) на Амели Бонен – трогателна история за млада готвачка, която се връща в родното си градче и открива нов смисъл в любовта и семейството. С този филм бе открито последното издание на кинофестивала в Кан.
Сред поетичните заглавия е и „Арко“ (Arco) на Юго Биенвеню – завладяваща анимация, отличена в Анси, която отвежда зрителя в далечното бъдеще, където едно момче пътува през времето и среща свят, изгубил връзка с природата. Създаден с визуалната изтънченост на Миядзаки и Мьобиус, филмът е възхвала на въображението и детството.
Селекцията се допълва от „Жан Валжан“ на Ерик Бенар – свежа адаптация на първите страници от „Клетниците“ на Виктор Юго, която връща към началото на една от най-емблематичните истории във френската литература.
В програмата на „Киномания“ е и носителят на „Награда на журито“ от кинофестивала в Кан „Сират“ (Sirât, 2025) на испанския режисьор Оливер Лакс. Френско-испанската копродукция се оформя като една от най-смелите и въздействащи изненади на годината. Филмът проследява историята на баща (Сержи Лопес), който издирва изчезналата си дъщеря Марина в мароканската пустиня, в компанията на своя син (Бруно Нунес Архона). Двамата се присъединяват към рейв парти, но по пътя се сблъскват с физически и емоционални изпитания, които поставят под въпрос човешките им граници и морални убеждения. Филмът е изграден върху мощна звукова и визуална конструкция и е предизвикателство за сетивата, което кара зрителя да се изправи пред собствените си страхове и надежди. Режисьорът Оливер Лакс съумява да даде нова перспектива на възприятията за киното като преживяване.