На 23 ноември в Регионален център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" експерти, културни оператори и представители на институции обмениха гледни точки за приноса на културата в градската икономика по време на представянето на икономическата оценка на фестивал A to JazZ `2023. Проучването, реализирано от "Алфа Рисърч", показва над 94% удовлетвореност от фестивала, солидна лоялна и младежка аудитория, растящ международен интерес, над 2,2 милиона лева привлечени приходи в градската икономика и 220% възвръщаемост на инвестициите в организацията на фестивала.

В събитието взеха участие Петър Димитров, основател на A to JazZ, Боряна Димитрова, ръководител на изследването от Alpha Research, Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата, Яна Генова, заместник-кмет на Столична община по култура, образование, спорт и младежки дейности. Участниците се обединиха около извода, че базираните на данни анализи на творческите индустрии подпомагат взаимовръзката между култура, институции и общество, превръщат ги в катализатор на културни продукти, които носят значими туристически и икономически ползи за страната.

Проучването на Alpha Research включва качествена оценка на нагласи и възприятия за фестивала от страна на посетителите и търговците, както и количествена оценка на разходите за организация, съпоставена с приходите, постъпили от индивидуално изхарчените суми от посетителите на събитието. Анализът показва, че 6% oт публиката идва от други места в България или чужбина и разходите за придвижване, консумация и настаняване са довели до над два пъти нетни ползи за всеки инвестиран лев. Икономическата полза от A to JazZ се равнява на над 1,5 милиона лева и данните и съпоставката им със същите индикатори от 2019 г. ясно показват, че А to JazZ се утвърждава не само като традиционен градски фестивал, а като цялостно културно преживяване, което става емблема на града по подобие на големите фестивали в много градове в Европа.

Социологическият анализ на фестивала показва също и над 94% удовлетвореност на една високообразована и взискателна публика, която има опит в посещението на културни събития в България и чужбина. Лоялната аудитория на фестивала, посетила поне 4 издания, е близо 40%, а младежката възрастова група става все по-изявена. Тези данни утвърждават високата обществена оценка, образователната роля на A to JazZ към потреблението на култура сред деца и младежи, както и силата на фестивала в привличането на нови публики.

"Всяка възможност за обратна връзка и измерващ модел, даващ информация за приноса на културата в икономиката на града е важна" – сподели Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", отбелязвайки, че използваната методология не изчерпва възможностите за измерване на положителното въздействие на културата върху градската икономика, но дава едно добра основа за по-активен диалог за измеримостта на ефекта на културата. Диана Андреева от "Обсерватория по икономика на културата" поясни, че добавената стойност на творческата икономика в рамките на София е почти 12% и се нарежда на четвърто място като сектор с принос за икономиката на столицата.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика добави още една гледна точка върху данните от оценката и подчерта, че трябва да се имат предвид и приходите за възнаграждения за артистите и културните продукти, свързани със събитието. Той очерта така наречения "съвкупен принос" на фестивала, според който както разходите за реализация, така и приходите от потребление, се разглеждат като добавена стойност в полза на различните участници в процеса – творци, подизпълнители, публика, хотели, заведения, услуги.

Развитието на нови публики и позиционирането на София като дестинация за културен туризъм чрез знакови проекти като A to JazZ са основни приоритети, залегнали в културните политики за развитие на София в следващите години, коментира Яна Генова, заместник-кмет по култура на Столична община. Тя подчерта, че този подход е важен, за да се осигури и устойчивост на културните събития и оценката сама по себе си е стъпка към по-голямата цел — да се провокира различно мислене за културата и културните оператори да се мотивират от ефекта на своите дейности.

"Щастлива съм всеки път, когато социолози и икономисти говорят за култура. Ангажирам се да работим повече върху това културната политика на Столична община да бъде основана на повече данни и анализи, а през януари 2024 г. ще проведем дискусия за Календара на културните събития на София.", каза още заместник-кметът.

Участниците в последвалата дискусия подчертаха смисъла от базирани на данни културни политики във всички градове в страната и подчертаха  функцията на знакови събития като фестивал A to JazZ като рекламен и имиджов инструмент за позиционирането на България като културна и туристическа дестинация.