ИНТЕРВЮ С ЛЮБОСЛАВ ВЕНКОВ

 

Месец май ще бъде колоездене, разбира се!

Giro d'Italia преобръща България, София и нашата информационна кампания Координати: "Спорт". Започваме с ексклузивен подкаст с техническия директор на Giro d'Italia в България – г-н Любослав Венков. Стартът на най-популярната колоездачна обиколка е днес, а всичко най-любопитно, което ще можем да видим от първо лице в столицата, в неделя, научавате тук и сега!

 

КОЛОЕЗДЕНЕ – БИТКА С ПЪТЯ И САМИЯ СЕБЕ СИ

 

Историята на колоезденето започва като смел експеримент, който превръща обикновеното придвижване в един от най-динамичните световни спортове.

Всичко стартира в началото на XIX век, но истинското раждане на колоезденето като състезателна дисциплина е на 31 май 1868 г. Тогава в парка Сен-Клу в Париж се провежда първото документирано състезание, спечелено от англичанина Джеймс Мур.

През 1869 г. се организира първото междуградско състезание между Париж и Руан (123 км), което доказва, че велосипедът може да изминава големи разстояния. С развитието на технологиите – преминаването от дървени рамки към стоманени и изобретяването на пневматичната гума – скоростта и популярността на спорта нарастват главоломно.

Колоезденето е част е от първите модерни Олимпийски игри в Атина през 1896 г.

Състезанията могат да бъдат на различни настилки и терени и с различни велосипеди.

Златната ера на шосейното колоездене настъпва в началото на XX век с появата на големите национални обиколки. През 1903 г. се ражда Тур дьо Франс (Tour de France), включващ 6 етапа с дължина над 400 км, последван от Джиро д'Италия през 1909 г. Тези състезания са били истински изпитания за човешката издръжливост, като етапите често са продължавали по над 15 часа, а колоездачите са се справяли сами с всяка техническа повреда.

Еволюция на дисциплините
Спортът се развива в няколко основни направления:

  • Пистово колоездене: Част е от първите модерни Олимпийски игри в Атина през 1896 г. 
  • Планинско колоездене (MTB): Появява се през 70-те години на XX век в Калифорния. Група ентусиасти модифицират велосипеди за спускане по пресечен терен.
  • BMX култура: Избухва през същия период в САЩ. Тя е пряко вдъхновена от мотокроса и включва трикове и спринтове на земни трасета.
  • Гравил (Gravel) и Крос-кънтри: Съвременни дисциплини, които комбинират скоростта на шосето с предизвикателствата на черните пътища.

Шосейно колоездене е най-популярната и масова форма на колоезденето.

  • Велосипеди: Използват се шосейни велосипеди с изключително олекотена конструкция (карбон или алуминий). Имат тънки гуми с високо налягане за минимално съпротивление и максимална скорост.
  • Екипировка: Състезателите носят аеродинамични каски и плътно прилепнали екипи. Те намаляват въздушното съпротивление.
  • Формат: Провежда се на открити асфалтови пътища. Дистанцията обикновено е между 150 и 250 километра.
  • Основни дисциплини:
    • Общ старт: Всички състезатели тръгват едновременно в масов пелотон.
    • Индивидуално бягане по часовник: Колоездачите стартират през интервал от време и се борят сами срещу хронометъра.
    • Отборно бягане по часовник: Целият тим кара в синхрон за най-добро време.

Пистово колоездене се провежда на повдигната овална писта с голям наклон (велодром), най-често на закрито.

  • Велосипеди: Използват се специализирани „пистови велосипеди“ с олекотена конструкция като те нямат спирачки и скорости, а са с фиксирана предавка.
  • Конструкция: Използват се специални кормила и дискови капли за постигане на максимално аеродинамична стойка.
  • Динамика: Скоростта при спринтовете редовно надвишава 75 км/ч.
ТРИТЕ ГОЛЕМИ ОБИКОЛКИ (ГРАНД ТУРОВЕ)


Това са най-престижните триседмични състезания в шосейното колоездене. Всяко от тях се провежда в рамките на 21 етапа с няколко дни за почивка, а победител е този, който събере най-малко общо време от всички дни.

•    „Тур дьо Франс“ (Tour de France) – Обиколка на Франция

  • Начало: Създадена през 1903 г. Първото издание включва 6 етапа с дължина над 400 км всеки.
  • Време на провеждане: Всеки юли на територията на Франция и съседните ѝ държави.
  • Най-старото, най-известното и най-престижното колоездачно състезание в света.

•    „Джиро д'Италия“ (Giro d'Italia) – Обиколка на Италия

  • Начало: Провежда се за първи път през 1909 г., вдъхновено от успеха на Тур дьо Франс.
  • Време на провеждане: Всеки май (или началото на юни).
  • Втората по престиж Голяма обиколка, известна с емблематичната си розова фланелка за лидера и бруталните планински етапи.

•    „Вуелта а Еспаня“ (Vuelta a España) – Обиколка на Испания

  • Начало: Стартира за първи път през 1935 г.
  • История: В ранните си години спира на няколко пъти заради Испанската гражданска война и Втората световна война. От 1955 г. се провежда ежегодно.
  • Третият Гранд тур, който през годините печели огромен престиж, превръща се в глобално събитие и традиционно затваря сезона на големите обиколки в края на лятото.

Днес спортът е изцяло трансформиран от науката и технологиите. Стоманата е заменена от ултралеки композитни материали като въглеродни влакна (карбон), космически технологии определят аеродинамичния дизайн на рамките, каските и облеклата. Спортът отдавна е надхвърлил границите на Европа, превръщайки се в глобална индустрия и феномен с милиони почитатели и практикуващи по целия свят.

A ето и няколко любопитни факта: 

  • През 1817 германецът Карл Дрез създава официално първия велосипед от дърво. Той го нарича Машина за ходене. Изработен е изцяло от дърво, включително и колелата, които са направено от огънати дървени дъски. Любопитното е, че първоначално не е имал педали. Наричал се е „дрезина“ и хората са се отблъсквали с крака от земята.
  • Веригата и педалите се появяват десетилетия по-късно. Ранните велосипеди са изглеждали доста странно и често са имали огромно предно колело.
  • Най-бързата регистрирана скорост с велосипед зад аеродинамичен автомобил е над 296 км/ч. Рекордът е поставен от Денис Мюлер-Коренек.
  • По време на едно издание на "Tour de France" колоездачите могат да изгорят над 6000 – 8000 калории на ден – повече от повечето професионални спортисти.
  • Нидерландия е една от страните с най-много велосипеди на глава от населението. Там има повече велосипеди, отколкото хора.
  • Колоезденето подобрява сърдечно-съдовата система, но щади ставите много повече от бягането.
  • Най-дългият тандем велосипед в света е бил дълъг над 20 метра и е побирал десетки хора.
  • Професионалните шосейни велосипеди тежат около 6,8 кг – това е минималното тегло, позволено в професионалните състезания.
  • При спускане професионални колоездачи могат да развият скорости над 100 км/ч.
  • В някои държави има „велосипедни магистрали“ – специални трасета само за колоездачи с отделни светофари и тунели.

 

КОЛОЕЗДЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ

 

На 16 август (3 август по стар стил) 1902 г. в Русе осем души основават Българския колоездачен съюз (БКС). Тринадесет години преди това софиянци учредяват свое „бициклетно дружество“, последвани от жителите на Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен и Варна.

През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша – единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия „Ла Рус“. В целия свят има много малко колоездачни състезания, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и до днес, като в това отношение България изпреварва почти цяла Европа.

Обиколката на България е международно многоетапно колоездачно състезание, което се провежда от 1924 г.. Първият старт е даден на 21 август 1924 г. в София с участието на 21 колоездачи. Преди нашата обиколка се появяват единствено легендарният Тур дьо Франс (1903 г.), Обиколката на Белгия (1908 г.) и Джиро д’Италия (1909 г.). За сравнение – Швейцария организира своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта – цели 11 години по-късно. Традиционни колоездачни нации като Нидерландия и Дания поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война (съответно през 1948 г. и 1950 г.).

Изключително стабилната организация, създадена от БКС и подкрепена от обичта на хиляди фенове към този мъжки спорт, предизвиква взривното му разпространение. Още през 1905 г. клубовете в страната са 27, а в навечерието на Балканската война броят им вече достига 74. През 30-те години на миналия век те са вече 170. Тогавашният главен редактор на в. „Спорт“ Иван Селвелиев в обширна статия определя колоезденето като спорт № 1 в България. Поздравления валят и от Международния колоездачен съюз (UCI), чийто член БКС става през 1928 г., като организацията нарича страната ни „колоездачна крепост“. В предвоенните години България е сред държавите с най-много колодруми на глава от населението, а колоезденето е сред най-популярните спортове у нас, отчасти и заради многото работещи чужденци.

Обиколката на България обикновено включва между 6 и 14 състезателни етапа с приблизителен общ пробег около 1500 километра. Най-дълго е първото издание през 1924 г. – 1917 километра. В надпреварата са участвали спортисти от над 40 държави, като по традиция тя е особено популярна сред колоездачите от Полша и бивша Чехословакия.

През годините на Студената война Обиколката на България е сред най-престижните колоездачни състезания в Европа. Тя привлича опитни състезатели от традиционно силни държави като Италия, Франция и Нидерландия. След политическите промени през 1989 г. обиколката губи част от международния си престиж. Най-много победи в историята (пет) има Ивайло Габровски, а с по три успеха са други четирима български колоездачи – Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов. 

Към септември 2023 г. са проведени общо 70 колоездачни обиколки на България (поради отлагания на състезанието през годините), като през ранната есен на същата година се състоя юбилейното 70-о издание. През 2024 г. състезанието официално отпразнува своя стогодишен юбилей.

Обиколката на България – най-изявени лица

  • Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров – и двамата триумфират като победители в в първата Обиколка на България;
  • Ивайло Габровски – има най-много победи – 5 победи в Обиколката на България;
  • Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов – са с по 3 победи, като Коцев и Зайков печелят състезанието в поредни години;
  • Милко Димов, Иван Бобеков, Петър Петров, Димитър Господинов и Красимир Коев – с по две победи;
  • Павел Шуманов – с  3 победи, при него има най-голяма разлика в годините от победа до победа – 7;
  • Милко Димов – е с най-много етапни победи в една обиколка – 10 от 14 през 1949 г. и с най-голяма преднина пред втория – 51 минути, през 1949 г.;
  • /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.

Изабела Янкова е едно от най-ярките имена в съвременната историята на българското колоездене. Тя е феномен в дисциплината даунхил (спускане), като постиженията ѝ са безпрецедентни за България, когато едва на 17 години постигна „златен требъл“ при девойките.

Тя стана първият български колоездач, печелил световна титла в планинското колоездене (Вал ди Соле, Италия). Завоюва златото на Европейското първенство в Марибор, Словения. Печели генералното класиране в Световната купа на UCI след поредица от победи в различни кръгове (включително Сноушу, САЩ).

През 2022 г. защитива званието си на най-добра в Европа, като 2022 година завършва  на престижното 3-то място в крайното класиране на Световната купа. Част е от международния елитен отбор на Specialized (Gen S), което е признание за нейния изключителен талант на световно ниво.
Николай Михайлов пък е единственият българин, участвал в Обиколката на Италия като се включва в Джирото през 2015-а година.

Няколко любопитни факти за Обиколката на България:

  • Първата Обиколка на България е през 1924 г. От старта тръгват 21 колоездачи. Завършват 13.
  • Първият чужденец, който я печели, е Иржи Хава от Чехословакия през 1965 г. 18 чужденци са побеждавали в Обиколката. Най-много – шестима, са от бившия СССР.
  • Участвали са спортисти от 39 държави – от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
  • С най-много етапни победи в една обиколка е Милко Димов – 10 от 14 през 1949 г.
  • Най-много бегачи стартират през 1949 г. – 117.
  • Награда за най-добре представилия се млад състезател за първи път е въведена през 2002 г.