Джудото е бойно изкуство,  създадено от Кано Дзигоро (Jigoro Kano, 1860 – 1938) през 1882 г. в Токио, Япония.

Базирано на джиу джицу, джудото се фокусира върху няколко основни принципа: 

• Seiryoku Zen’yō – максимална ефективност с минимални усилия;
• Jita Kyōei – взаимна изгода и облагодетелстване, взаимопомощ; 
• Голямо внимание се отделя на безопасността, правилното падане и контролирана подготовка (randori) преди реални състезателни сблъсъци.

Интересен факт е, че Кано не е гледал на джудото само като на бойно изкуство, а като възпитателна система. Целта му е била не просто да се научат техники, а чрез практиката – да се изгради характер, дисциплина, уважение и морални ценности.

Той е въвел обучение по правилно падане (ukemi), защото без това рискът от наранявания е много голям. Характерна черта е, че при хвърляния, този, който хвърля (tori), контролира разместването и помага на отсрещния (uke) да падне по безопасен начин.

През 1889 г. Джигоро Кано пътува в Европа, за да популяризира джудото. Така джудото става първото японско бойно изкуство, достигнало до Запада.

Джудото става олимпийски спорт: за първи път мъже участват през Игрите в Токио 1964, а жените са официално добавени на олимпийско ниво през 1992 г.

Знаете ли, че: 

• Френският полицай Микаел Късън (Mikinosuke Kawaishi) въвежда през 1930-те цветните колани, за да мотивира учениците и да направи системата по-разбираема за европейците. В Япония първоначално имало само бели и черни колани.
• Джудото е първото японско бойно изкуство, което става олимпийски спорт – годината е 1964 г. на Игрите в Токио. Любопитно е, че домакините японци очаквали пълно господство, но Холандия печели злато (Антон Гесинк в тежка категория) – огромна изненада!
• Женското джудо влиза официално в Олимпийската програма едва през 1992 г. в Барселона, въпреки че жените практикуват от десетилетия. 
• Първите клубове по джудо в България се появяват в края на 50-те години, а първото Държавно първенство е проведено през 1962 г.
• В джудото има над 100 официално признати хвърляния (nage-waza) и 68 техники за контрол (katame-waza), но майсторството не е да ги знаеш всичките, а да приложиш правилната в точния момент.
• Джигоро Кано е първият японец, който става член на Международния олимпийски комитет (МОК) – той е смятан за „бащата на японския спорт“.
• Високият ранг 10-ти дан (червен колан) е изключително рядък – официално са го получили само няколко души в историята, включително ученици на самия Кано.
   

Началото на джудото в България се свързва с името на ген. Владимир Стойчев, по чиято инициатива се създават две школи в България. Просъществуват само в периода 1923 – 1924 г., но началото е поставено. 

През 1957 г. ген. Стойчев, председател на БОК, създава първата комисия по джудо и само към секцията по борба към тогавашния ръководен орган – Централен съвет на Българския съюз за физическо възпитание и спорт (ЦС на БСФС). Проф. Живко Филипов, изучавал джудо в Будапеща, е избран за председател и именно той ушива първите джудоги (кимона) у нас.

Изучаването на този спорт става по всевъзможни начини. Тогавашният посланик на Бразилия у нас например доставя литература и екипировка. А за Световното по борба през 1957-ма идват двама японски специалисти да водят тренировки. От 1948-ма джудо и джу-джицу започват да се изучават и като редовен предмет в НСА с пауза от 3 години (1953 – 1956).
Цветан Хаджиев е първият наш дипломиран треньор (1962). По-късно той става и първият наш международен съдия. През 1958-ма България е приета за член на Европейския съюз по джудо. 

През 1962-ра джудото се отделя като самостоятелен спорт и на 15 декември е създадена Българската комисия по джудо, оглавявана от инж. Досев.
През 1963 г., на 29 декември, се провежда първото Републиканско първенство в гимнастическата зала на стадион „Васил Левски”. Сред победителите е и Светослав Иванов (68 кг), който по-късно става треньор, международен съдия и председател на Федерацията. На всички шампиони са връчени грамоти и анцузи, а комплексен победител е „Академик” (София).

На международното татами Бончо Халхулов става четвърти на Световното в Прага през 1964-та.

● Димитър Запрянов носи на България първото отличие от Европейско първенство – бронз при кадетите от Мисколц (Унгария) през 1978-ма. Той е един от най-титулуваните състезатели в историята на българското джудо. Грабва среброто на Олимпийски игри 1980, Москва, мъже, над 95 кг, става трети на Световно и е носител на 3 медала от Европейски първенства.
● Георги Петров става първият ни европейски шампион при мъжете през 1981 в Дебрецен (Унгария) мъже,78 кг. През същата година донася и първия медал от Световно първенство за България – бронз от Световното първенство в Маастрихт (Нидерландия) мъже, 78 кг. През 1985 г. Петров печели и сребърен медал на Световно първенство 1985 Сеул мъже, 86 кг, и бронз на Европейско първенство 1985 Хамър (Норвегия) мъже, 86 кг.
През 1994 г. грабва златото на Световно първенство за ветерани 1994 Бризбейн (Австралия) мъже, над 95 кг.
● Илиян Недков печели бронз на Олимпийски игри 1980, Москва, мъже, 65 кг, както и бронз от Европейското първенство 1981 – Дебрецен (Унгария) мъже, 71 кг и сребро от Универсиада 1984 Страсбург мъже, 71 кг.
● Състезателите ни правят фурор и на първото Балканско първенство в Истанбул през 1975-та. В отборното националите заемат 2. място след тима на тогавашна Югославия. А в индивидуалното титла печели Георги Копривленски, сребро – Цоньо Атанасов, а бронз – Иван Иванов и Светослав Велчев.
● Цветана Божилова пък дълги години доминира в тежка категория като печели над 20 отличия от големи първенства. В кариерата си има 7 медала от европейски първенства – сребро и 6 бронза, трета е на Мондиала в Бирмингам през 1999-та. Печели още 14 отличия от турнири с ранг Световна купа, Гран при и категория „А“.
● През 2004 г., след 24-годишна пауза, Георги Георгиев носи медал за България от Олимпийски игри – бронз от Атина 2004. Той е трикратен бронзов медалист от Европейски първенства. През 2006-та става и първият българин с титла от престижния турнир в Париж с ранг Супер световна купа. Четири пъти печели турнир „Освобождение“ (1995, 1997, 2001, 2002). Двукратен световен шампион за военни. Печели също две световни и две европейски титли по самбо.    
● В последните години Ивайло Иванов е най-успешният ни джудист при мъжете. Носител на четири медала от Европейски първенства. Седми на Олимпийските игри Рио 2016 г., девети на Олимиадата Токио 2020. Той е първият българин с медал от престижния турнири „Мастърс“ – бронз в Доха 2021 г. И още: 7. място на СП Ташкент 2022, кат. 90 кг.
Иванов има успехи и в самбото като печели сребро от Световното в Нарита (Япония) през 2014-а, взима също бронз година по-рано. По-рано тази година Иванов спечели бронз на Европейско първенство 2025 Подгорица (Черна гора) мъже, кат. 90 кг.

При жените Ивелина Илиева е най-успешната ни джудистка в последните години. Европейска вицешампионка от Казан 2016. Тя стига до престижното пето място на Световното в Токио 2019 г. Това е първи подобен успех в средните категории за родното женско джудо. Илиева също е пета на Европейските първенства: Прага 2020,  Варшава 2017, Монпелие 2014 в категория до 57 кг. И девета на Олимпийските игри Токио 2020. Тя има и 3 медала от големи първенства в самбото. Световна и европейска шампионка, съответно от 2010 и 2011 г., печели също бронз на Планетарното първенство през 2011 г.
 

Днес в инициатива на Столична община Координати: "Спорт“ говорим за джудото. Специалният ни гост в това издание – Мая Димитрова – е само на 12 години. Тя е прекрасен пример за това, че спортът подкрепя изграждането на уверени и умни деца.

https://www.youtube.com/watch?v=pZmN4AAs-xs