| ХОКЕЙ НА ЛЕД – КРАЛЯТ НА ЗИМНИТЕ СПОРТОВЕ |
Хокеят на лед е отборен зимен спорт, който се играе върху ледена пързалка с шайба.
Думата „хокей“ вероятно произлиза от френското „hoquet“, което означава „гега на овчар“. С такива „геги“ британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от Монреалския университет и през 1878 г. те съставят първите ѝ правила.
Хокеят на лед е възникнал през втората половина на деветнадесети век в Канада. Произходът му се корени в древни европейски игри, особено британски и скандинавски, които са включвали използването на стикове и топки или шайби върху замръзнали езера и реки. След като тези игри са пристигнали в Северна Америка, те са били постепенно адаптирани, кодифицирани и трансформирани в модерна дисциплина, характеризираща се с точни правила, определени роли и нарастваща състезателна организация.
Хокеят се играе на ледена пързалка, разделена на три зони чрез сини и червени линии. Основната цел е шайбата да бъде вкарана в противниковата врата, като голът се зачита само ако е отбелязан със стик под нивото на горната греда. На леда се състезават по петима полеви играчи и един вратар от отбор, които се сменят често поради високото физическо натоварване.
Екипировката е задължителна и включва каска с визьор, нагръдник, предпазни кори и специални кънки. Докато силовата борба (изтласкване с тяло) е позволена, нарушения като спъване, задържане или удари с високо вдигнат стик се наказват с отстраняване на играча за 2, 5 или 10 минути.
Редовното време се състои от три части от по 20 чисти игрови минути. Времето спира да се отчита при прекъсване на играта. При равенство в редовното време следва продължение на принципа „внезапна смърт“, като печели отборът, отбелязал първи гол, и наказателни удари, в случай че никой отбор не вкара гол в продължението.
Благодарение на зрелищния си характер и силните си физически и технически компоненти, хокеят на лед бързо се разпространява не само в Канада, но и в Съединените щати и Северна Европа.
Първият мач в зала е проведен е в Монреал на 3 март 1875 г. Преди това играта се е практикувала предимно на замръзнали езера. За кратко време се превръща в структуриран спорт с национални първенства, официални федерации и постоянно нарастваща фенска база. Това бързо и широко разпространено развитие благоприятства навлизането му на международната спортна сцена още през първите десетилетия на ХХ век.
Включването на хокея на лед в олимпийската програма е дори преди раждането на Зимните игри.
През 1920 г. по време на летните игри в Антверпен, Белгия, хокеят на лед прави своя олимпийски дебют на Летните игри, като “извънсезонен спорт”, като състезанията се провеждат на лед. Канада (представена от „Торонто Гранитс“) печели първия златен медал в този ранен етап от олимпийската история.
Хокеят на лед е постоянна част от програмата на Зимните олимпийски игри от тяхното стартиране през 1914 в Шамони.
Интересни факти:
- До 1959 г. вратарите не са носили предпазни маски. Жак Плант от Монреал Канейдиънс е първият, който започва да носи маска редовно, след като писва от постоянни наранявания по лицето.
- Първите "шайби", използвани в организирания хокей, са били направени от дърво и са били с квадратна форма.
- Преди всеки официален мач в NHL и AHL шайбите се замразяват, за да се предотврати тяхното подскачане по леда.
- Поради интензивността на играта, един хокеист може да загуби между 2.2 и 3.6 кг (5-8 паунда) само за един мач.
- Най-силните удари изпращат шайбата със скорост над 160 км/ч.
| Хокеят на лед в България |
Първите сведения за хокей на лед в България са от 1897 г. Но в България е имало още от векове подобен спорт, който се е играел от два отбора с различен брой играчи като вместо шайба е имало лоено топче и пръчки като целта е била да се вкара топчето в предварително направена дупка. В някои части на страната като в северозападна България спортът е бил известен като „Св(у)инки“. На други места в България този детски спорт се е наричал различно и се е практикувал както зимно, така и лятно време (Подобно на хокей на лед и хокей на трева).
Първият отбор в България се е сформирал под името „Атлетик“ през 1916 г.
В същата година се сформира и втори отбор с име „Савата“.
През 1928 г. се провежда първото първенство на България по хокей на лед, спечелено от „Славия“ (Сф). Това състезание спира да съществува до 1948 г., след като първенството се преобразува и започва на ново в нова схема през 1953 г.
На национално ниво първият мач на България е през 1942 срещу Югославия, в който България побеждава с 4:2.
През 1952 г. се провежда и първият държавен шампионат по хокей на лед. Хокейни отбори е имало през годините от градове като Русе, Велико Търново, Габрово, Перник и др. Най-голямото постижение на българския национален отбор по хокей на лед е 3-то място в група C през 1967 г. и през 1976 г. участва на Олимпийските игри в Инсбрук, Австрия.
През 2003 г. отборът достига до 30-о място в световната ранглиста, което е рекордното класиране на българите.
В последното си участие на Световно първенство през 2008 г. в Брашов, Румъния, България записва една победа и четири загуби, след което завършва на предпоследното 5-о място и остава в Дивизия II.
Българският национален отбор по хокей заема 38-о място в класацията на Международната федерация по хокей на лед към 26 май 2019 г.
Към днешна дата страната се състезава основно в дивизиите на Световното първенство, а основни клубове с история са "Славия", ЦСКА и "Левски".