Съществуват редица теории за произхода на най-популярния спорт в света – футбола.

Според някои историци първите сведения за игра с топка и използването на крака датират от 2500 г. преди Христа. В Египет са открити в гробниците топки, направени от парцали и животинска кожа. На база на древни рисунки учените предполагат, че египтяните са играли игра, подобна на днешния футбол.

Има данни за подобен вид спорт, практикуван и в Древен Рим. Римската игра харпастум, която в превод означава "игра с малка топка", се практикува около 800 години и се споменава в класическата литература. Юлий Цезар използва харпастум, за да поддържа войниците си във форма и готови за битка. Играта, която се описва като доста груба, станала толкова популярна, че била включена в ранните Олимпийски игри. В Китай също имало подобни игри с топка.

Първите документирани мачове по футбол в Англия са около VIII век. Тогава срещите са били главно между съседни селища. Играело се е с топка, но не е имало ясно установени правила и често двубоите преминавали в хаотични съревнования. 

Но повратен момент в историята на футбола е през XIX век. Всеки регион в Англия играел собствена версия на футбола, поради което нямало точни и ясни установени правила и това правело невъзможни футболните срещи между различните градове.

Това обаче се променя през 1848 г., когато в Кеймбридж са създадени първите неофициални правила. Експерти събират информация от всеки регион и я обобщават в така наречените “Кеймбриджки правила”. Първоначално не са общоприети, но поставят основата на правилата, които част от тях познаваме и до днес. Разбира се, че с течение на годините правилата се променят с оглед по-атрактивен да стане този вид спорт.

Така се стига до 1863 г., когато се основава Футболната асоциация на Англия. 

Първата официална английска лига стартира през 1888 г., а в нея участват 12 отбора. След като спортът добива популярност, футболът се прехвърля в останалата част от света. Благодарение на британските моряци, индустриалци и търговци се разпространява в останалите европейски държави и в Южна Америка.

Разновидности

Футболът има много разновидности, а най-известната е футзалът. Този спорт, който се играе в зала, е изключително полезен за развитието на подрастващите играчи. Изключително голям брой известни футболисти, сред които Пеле, Неймар и Андрес Иниеста, правят първите си футболни стъпки именно чрез футзала.

Най-новата разновидност на най-популярния спорт в света е ходещ футбол (walking football).

Този спорт, насочен към по-възрастни хора или такива със здравословни проблеми, набира все по-голяма популярност, а все повече известни европейски футболни клубове го развиват чрез своите фондации.

Световната здравна организация препоръчва на населението над 50 години да прави от 150 до 300 минути упражнения с умерена интензивност на седмица, а ходещият футбол е прекрасен начин да се поддържа форма, докато се забавлявате.

Столичната община заедно с Българския футболен съюз (БФС) вече организира първия турнир по ходещ футбол, а съвсем скоро ще се проведе второ издание на спортното събитие.

Знаете ли, че:

• Първите топки в Китай са били изработени от различни боклуци, обвити в парцали. По време на Средновековието в Европа топките са били направени от свински мехури;
• Най-старият футболен клуб в света е "Шефийлд", създаден през 1857 г. от Натаниел Кресвик и Уилям Прест;
• Английският съдия Кен Астън въвежда картоните във футбола. Шофирайки автомобила си, той спира на светофар и му хрумва брилянтната идея – да се използват жълти и червени картони. Жълтият да служи за предупреждение, а червеният – за отстраняване от игра;
• Астронавтът Нийл Армстронг е настоявал да занесе футболна топка на Луната, но от НАСА не са му позволили;
• Дейвид Прат държи рекорда за най-бърз червен картон. Играчът на английския „Чипенхам“ е изгонен от терена още в третата секунда в мача срещу „Башли“ през 2009 г.
• Непретенциозните чешки отбори СК „Батов“ и ФК „Кристак“ държат рекорда за най-много изпълнени дузпи в един мач. Двата тима изпълняват общо 52 удара от бялата точка;
• Първият излъчен мач по телевизията е контролата между титулярите и резервите на „Арсенал“ през 1937 г.;
• Проучване показва, че приблизително 4 млрд. души се интересуват от футбол. Около 1 млрд. практикуват този спорт, а 265 млн. е броят на картотекираните играчи в света.

В България футболът е представен за първи път от швейцарските учители, които пристигат в страната през 1894 година по покана на тогавашния министър на образованието – Георги Живков, с цел да въведат и развият спорта в новосъздадената българска държава. 
Учителят Жорж дьо Режибюс е демонстрирал за пръв път играта “футбол” в двора на Варненската мъжка гимназия "Фердинанд l" на 14 май 1894 г. 
Той формирал два отбора от учениците с по единадесет души, маркирал игрище – врати от двата края на игрището с ученически палта и обяснил накратко правилата на играта. Поставил кожена топка по средата на терена и дал старт на първата футболна среща някога в България. 
Играта е пренесена в град София на следващата година от друг швейцарски учител – Шарл Шампо. 
Правилата на футбола са публикувани на български от швейцарски учители в списание „Училищен преглед“ през 1897 г., като спортът продължил да набира популярност в началото на XX век. 
През първите двадесет години на ХХ век, въпреки че съществуват клубове, липсват организирани турнири и първенства. Срещите биват неофициални и приятелски.
16 – 17 декември 1923 г., в град София, 19 делегати основават Българската национална спортна федерация (БНСФ). Те поставят началото на организация, която през годините устоява и ръководи спортния живот у нас, включително и футбола. Във времето организацията многократно сменя името си, което днес е Български футболен съюз (БФС).
През 1923 година България става член на ФИФА, което дава официално признание на българския футбол в световен мащаб. Същата година се създава и националният футболен отбор на България, който започва да участва в международни състезания.

Националният отбор на България по футбол дебютира на 21 май 1924 година на квалификациите за Летни олимпийски игри '1924, губейки от Австрия във Виена. 
Между 60-те и 90-те години на XX век българският футбол преживява своите златни десетилетия. През този период националният отбор и много клубове в страната постигат значителни успехи както в международните, така и в националните състезания:

● Трети на Летни олимпийски игри през 1956 година в Мелбърн;
● Втори на Летни олимпийски игри през 1968 година в Мексико Сити;
● Пети на Европейското първенство през 1968 година;
● През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участва още на финалите през 1966, 1970 и 1974 година;
● На Световно първенство по футбол през 1986 година България стига до 16-ина финал, но все още е без победа. 
● На Световното първенство по футбол през 1994 г. е най-големият успех на националния отбор на България – четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков – Камата. 

Знаете ли, че:

● Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол;
● В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа България участва 20 пъти, като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936);
● Първото държавно първенство по футбол се провежда през 1924 година, но не завършва. През 1925 година първи шампион на България е отборът на Владислав (Варна);
● В България, съгласно ЗФВС, са регистрирани 685 футболни клуба;
● Прякор на националите: "Лъвовете";
● Състезателят с най-много срещи за националния отбор е Стилиян Петров, а с най-много голове – Димитър Бербатов;
● Най-убедителна победа: 7:0 над Норвегия, София, 3 ноември 1957 г.;
● Най-голяма загуба: 0:13 от Испания, в Мадрид, 21 май, 1933 г.;
● Най-старото дерби, съществуващо и до днес, “Славия” – “Левски”, за пръв път е проведено на 1 април 1915 година, завършило при резултат 1:0 за “Белите”. 

Източник: Интернет.