Кметът Васил Терзиев се включи в инициативен комитет за разкриване и опазване на Античния амфитеатър на Сердика
  • Столичната община подкрепя инициативата, която обединява представители на различни политически сили и  ще участва с експертна дейност

  • Работна група към Министерството на културата, ясна пътна карта и предварителна бюджетна рамка са необходимите първи стъпки за напредък по инициативата

Столичната община подкрепя инициативата за разкриване, опазване и социализация на Античния амфитеатър на Сердика и ще участва с експерти и действия в рамките на своите правомощия. Кметът на София Васил Терзиев се включи в инициативния комитет за опазването на един от най-значимите археологически паметници на Древна Сердика. 

„Културно-историческото наследство на София трябва да бъде съхранено, разкрито и достъпно за хората. Да има свое място в пешеходните пространства, в културния живот и в ежедневието на града. Така пазим връзката с миналото и му даваме бъдеще,“ заяви кметът Васил Терзиев. 

„Изключително важно е, че институциите обединяват усилия и започват съвместна работа за опазването на Античния амфитеатър на София. Културно-историческото наследство на града е приоритет за кмета Васил Терзиев. Столичната община ще направи всичко в рамките на своите правомощия, за да подкрепи тази инициатива и развитието на София като културно-историческо средище, което привлича туристи“. Това каза заместник-кметът по култура и туризъм Ирина Дакова на пресконференция за представяне на инициативата.

Амфитеатърът на Сердика е едно от най-големите и внушителни антични съоръжения, разкрити на територията на София. Под нивото на неговата арена са открити и останките на по-ранен Античен театър. Комплексът е със статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Неговото опазване и представяне пред обществеността са важни за историческата идентичност на столицата и за развитието на културния туризъм.

Инициативният комитет обединява представители на науката, културата, обществения и политическия живот около каузата за съхраняването и възстановяването на Амфитеатъра. Негов председател е Владимир Николов – депутат и заместник-председател на парламентарната група на „Прогресивна България“. Сред участниците са проф. Людмил Вагалински, доц. Емил Бузов, проф. Георги Рачев, проф. Сергей Игнатов, доц. д-р Тодор Чобанов и други.

Необходимите следващи действия

Като първа стъпка Ирина Дакова посочи създаването на работна група със заповед на министъра на културата, с ясно разпределени задачи. Тя следва да очертае пътна карта за необходимите действия и институционални стъпки.

„Важно е да бъде подготвена и предварителна бюджетна рамка, която през следващата година да послужи за планиране на необходимите средства и за 2028 г.“, подчерта заместник-кметът.

Директорът на Регионалния исторически музей – София доц. Венета Ханджийска потвърди готовността на Музея да участва в процеса: „Казусът с Античния театър и Амфитеатъра е изключително сложен. Важно е всички институции, ангажирани с грижата за културното ни наследство, да обединим усилията си около обща цел и последователно да я следваме. Музеят за история на София ще окаже цялостна експертна подкрепа в рамките на своите възможности.“

Според експертите е необходимо първо да бъде изготвен и реализиран план за пълно археологическо проучване с осигурено финансиране. Резултатите от него трябва да послужат като основа за цялостна концепция за опазване, експониране и осигуряване на обществен достъп до комплекса.

До завършването на проучването е необходимо да се търсят възможности за ежегодна поддръжка и консервация на разкритите структури.

Предизвикателствата пред опазването на Комплекса

Останките от Театъра и Амфитеатъра попадат в няколко частни имота, което значително затруднява цялостното им експониране. Допълнително предизвикателство е наличието на сгради със статут на недвижими културни ценности на територията на Комплекса.

През годините Столичната община многократно е сигнализирала за лошото състояние на археологическите останки. Комисия от Министерството на културата е давала предписания за почистване на структурите.

Античният театър и Амфитеатърът все още не са изцяло проучени. Това затруднява изготвянето на обща концепция за тяхното представяне и осигуряването на обществен достъп. Значителна част от Амфитеатъра остава неразкрита, а проучените структури се нуждаят от последователни мерки за защита и консервация.

Археологическите проучвания 

Комплексът е проучван поетапно през 2004 г., 2005 – 2006 г. и 2009 – 2010 г. от екип с участието на Музея за история на София, днес Регионален исторически музей – София. 

Останките от Амфитеатъра са локализирани за първи път през 2004 г. при археологическо проучване в имот на ул. „Будапеща“ № 2 – 4, където е разкрита югоизточната част на трибуните и част от арената. През 2005 – 2006 г. проучването продължава в имот на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 12, където също са открити на голяма площ останки от Амфитеатъра. През 2009 – 2010 г., във връзка с инвестиционни намерения за частно строителство, са проведени проучвания в имот на ул. „Будапеща“ № 3. Там са открити част от северния зид на арената на Амфитеатъра и още останки от по-ранния театър.

Статут и режими за опазване

Със Заповед на министъра на културата № РД9Р-3/28.01.2016 г. обектът „Античен театър и Амфитеатър“, разположен в кв. 506 и кв. 506а по плана на централната градска част на София, получава статут на "археологическа групова недвижима културна ценност" с категория „национално значение“. Със заповедта са определени териториалният му обхват и режимите за опазване. Територията на културната ценност е предназначена за археологическо проучване, консервация, реставрация и експониране на място на разкритите архитектурно-археологически структури в среда с възможности за широк обществен достъп. 

В охранителната зона се прилагат режимите за опазване на втората защитена зона на Историко-археологическия резерват „Сердика – Средец“, обявен с постановление на Министерския съвет от 1976 г.

Значението на Комплекса надхвърля рамките на отделния археологически обект. Като част от историческата идентичност на София той има потенциал да се превърне в един от най-разпознаваемите символи на столицата и в значим център на споделеното европейско Антично наследство. Реализирането на този потенциал изисква общи институционални действия, осигурено финансиране и последователна работа по проучването, опазването и социализацията му.

19.11.26 г., 21:21 ч.