Столична община представи напредъка по ключови градоустройствени проекти, данните за строителната активност през последното тримесечие и резултатите от гражданското участие в планирането на публичните пространства.
Напредъкът по цялостните устройствени планове за „Кръстова вада“ и „Люлин 1“, действията за защита на Боянското блато, бъдещето на Княжеска градина и парк „Кукуряк“, реконструкцията на 93. СУ и възстановяването на лифтовете на Витоша бяха сред основните теми на второто издание на „Открито за града“, което се проведе на 22 октомври.
Форматът събира екипа на Направление „Градско планиране и развитие“ на Столична община и журналисти за открит разговор за работата на администрацията, конкретните решения и приоритетите за развитието на София.
Заместник-кметът по градско планиране и развитие арх. Любомир Георгиев представи резултатите от последното тримесечие и постави акцент върху необходимостта от цялостен подход към градоустройството, при който инвестиционните намерения се разглеждат заедно с потребностите от инфраструктура, обществени услуги, зелени площи и качествена градска среда.
- Строителната активност: по-малко заявления за устройствени процедури, но без рязък спад на одобрената РЗП
Арх. Боян Недев представи статистическите данни за периода юли – септември 2026 г. През това тримесечие са издадени 306 градоустройствени заповеди и 39 разрешения за строеж на сгради, обхващащи 210 706 кв. м разгъната застроена площ, без включени сутерени. Издадени са и 74 разрешения за строеж на техническа инфраструктура.
Сред значимите инфраструктурни обекти е бул. „Копенхаген“, за чието изграждане е издадено разрешение за строеж. Проектът предвижда връзка между метростанция 18 в „Младост 3“ и бул. „Цариградско шосе“.
Анализът на администрацията показва намаляване на заявленията за разрешаване и одобряване на устройствени планове, съчетано с увеличаване на визите за проектиране и исканията, свързани с инфраструктурата. В същото време не се наблюдава рязко намаляване на одобряваната разгъната застроена площ.
Арх. Георгиев обърна внимание, че броят на разрешенията за строеж сам по себе си не дава достатъчно точна представа за мащаба на инвестиционната активност. Затова направлението поставя акцент и върху анализа на разгънатата застроена площ, която показва реалния обем на разрешеното строителство.
- „Кръстова вада“ и „Люлин 1“: цялостни планове вместо развитие на парче
Арх. Теодора Моева представи напредъка по два цялостни устройствени плана, които решават различни проблеми на градската среда, но следват общ принцип – планиране на територията като свързана система от улици, сгради, обществени пространства и инфраструктура.
От общо 275 заварени в началото на годината процедури за цялостни устройствени планове, част от които са започнали преди повече от десетилетие, направлението придвижва проекти, които могат да решат дългогодишни проблеми с уличната мрежа и социалната инфраструктура.
Планът за част от „Кръстова вада“ в район „Триадица“ е в напреднала фаза. Чрез прилагането на чл. 16 от Закона за устройство на територията се създава възможност за обособяване на общински терени за улици и социална инфраструктура, включително за детска градина с дворна площ над 3000 кв. м.
По време на обсъждането на проекта не са постъпили възражения. След приключване на необходимите технически процедури се очаква планът да бъде внесен за одобрение в Столичния общински съвет в рамките на около месец и половина.
Представен беше и планът за преструктуриране на „Люлин 1“, който предвижда цялостна организация на уличната мрежа, паркирането, велосипедната инфраструктура и обслужването на квартала. По него предстоят ограничени корекции вследствие на постъпили възражения.
- Боянското блато: върнат е инвестиционен проект за 28 къщи
Арх. Татяна Герганова, временно изпълняваща длъжността главен архитект на София, представи предприетите от Столична община действия за защита на Боянското блато.
Администрацията е върнала документацията на ново инвестиционно намерение за изграждане на 28 еднофамилни жилищни сгради с изгребни ями в терен, който попада върху блатото, като е изискала допълнителни проучвания.
Според представения от администрацията анализ реализацията на проекта би довела до сериозна намеса в природната среда, включително дрениране и осушаване.
Към документацията е приложен хидрогеоложки доклад, основан на архивни данни от 2005 г., без необходимия актуален анализ на въздействието върху водния обект, подземните води и околната среда. Необходимо е да се изготви и представи актуален хидрогеоложки доклад с приложени резултати от от лабораторни изследвания на земни проби.
Арх.Герганова подчерта, че съществуващите устройствени предвиждания не отчитат в достатъчна степен реалните природни характеристики на територията. Затова администрацията настоява за допълнителни изследвания, преди да бъдат взети последващи решения.
В отговор на журналистически въпроси беше обяснено, че Столична община продължава да търси правните механизми за регламентиране на границите на водния обект и неговото опазване. В тази връзка е изработен проект за специализирана кадастрална карта, който е внесен в Агенция по геодезия, картография и кадастър за одобрение.
- Ул. „8 декември“: стъпка към разрешаването на петгодишен блокаж
Арх. Любомир Георгиев представи напредъка по казуса с големия строителен изкоп на ул. „8 декември“ в Студентски град.
След пет години административни процедури и съдебни спорове е предприета решаваща устройствена стъпка, която премахва възможността за предвижданото досега застрояване с височина около 75 метра. Подписаният от кмета Терзиев ПУП предвижда максимална височина от 26 м.
Целта е да се създадат законови и устойчиви условия за развитие на терена и възстановяване на засегнатата улична инфраструктура.
- 93. СУ: нови корпуси и повече пространство за учениците
Урбанист Александър Лумбев представи разработено решение за реконструкцията на 93. СУ „Александър Теодоров – Балан“, след като в един от корпусите са установени конструктивни проблеми.
Предпроектното проучване показва, че компрометираната част следва да бъде премахната и заменена с нови обеми, като се предвижда изграждането на още два корпуса.
Архитектурното решение предлага повдигане на част от новите сгради, за да се запази максимално дворното пространство и да се създадат допълнителни покрити площи за учениците.
Проектът е част от усилията за модернизиране на училищната инфраструктура и преминаване към едносменен режим на обучение.
- Витоша: две устройствени процедури и предстоящо участие на жителите на Княжево
Арх. Любомир Георгиев представи напредъка по двата подробни устройствени плана, свързани с подобряване на достъпността до Природен парк „Витоша“ – за възстановяване на въжената линия „Княжево – Копитото“ и за новата линия „Алеко 1“.
Столичният общински съвет е разрешил изработването на плановете, като предстои произнасяне на компетентния екологичен орган относно необходимостта от екологична оценка.
За началната станция на Княжевския лифт се планира работилница с жителите на квартала. Целта е да бъдат обсъдени конкретни въпроси за местоположението, достъпността, функционалността и връзката на бъдещото съоръжение със заобикалящата градска и природна среда.
- Княжеска градина: хората искат чиста, зелена и достъпна градска среда
Меглена Герасимова от „Компонента“ представи първите резултати от гражданското участие в процеса за обновяване на Княжеска градина.
Един от най-интересните изводи от проведените до момента интервюта и публични дискусии е, че отвъд идеологическите спорове за паметника хората поставят на преден план необходимостта от чиста, светла, зелена и подредена градска среда, която предлага възможности за разнообразни ежедневни дейности.
Важна тема е запазването на достъпа на различните групи, които използват градината, включително децата и младежите. Международният експертен опит насочва вниманието и към необходимостта от отчитане на различните исторически пластове на пространството.
В отговор на журналистически въпроси арх. Георгиев уточни, че се очаква до края на годината да бъде подготвена първа версия на концепцията, а към края на януари 2027 г. – проект на заданието, който ще бъде представен публично.
Столична община е поискала от държавата прехвърляне на собствеността върху обектите, свързани с бившия паметник, за да може да поеме отговорност за тяхното стопанисване. Успоредно с провеждането на бъдещия конкурс ще се търси финансиране за реализацията на проекта.
- Парк „Кукуряк“: над 3500 отговора в гражданската анкета
Симеон Малинов представи резултатите от процеса на гражданско участие за бъдещия парк „Кукуряк“ в „Овча купел“.
Повече от 3500 отговора са получени в анкетата за бъдещето на пространството, чийто статут остана неразрешен повече от 15 години заради съдебни спорове между БАН и Столична община.
Гражданското участие се развива на няколко нива – анкети, културни събития на терен, срещи и практически работилници. Целта е предложенията на хората да бъдат включени пряко в заданието за бъдещия международен архитектурен конкурс, планиран за 2027 г.
Интересен резултат е, че участниците не се ограничават до предложения за пейки, алеи и оборудване, а поставят въпроси за свързаността на парка с останалите зелени пространства и цялостната градска среда.
- „Младост 1А“: новото строителство трябва да носи отговорност към квартала
Арх. Любомир Георгиев представи резултатите от срещите с жителите на „Младост 1А“, където основната тревога е свързана с презастрояването и недостига на социална и транспортна инфраструктура.
Администрацията обсъжда с инвеститорите механизми, чрез които реализацията на нови инвестиционни намерения да бъде обвързана с принос към квартала – изграждане на детски градини, спортни съоръжения и обновяване на съществуващата училищна инфраструктура.
Арх. Георгиев подчерта, че разговорите продължават и към момента няма финализирани споразумения.
Целта е в рамките на действащото законодателство да се намерят решения, при които част от стойността, създавана от новото строителство, да се връща обратно в средата и да подобрява качеството на живот на хората.
- Ул. „Цар Иван Шишман“: към цялостен режим за опазване на архитектурния облик
Във финалната дискусия с журналистите беше поставен и въпросът за бъдещето на три съществуващи къщи на ул. „Цар Иван Шишман“.
Арх. Любомир Георгиев обясни, че направлението предвижда устройствено проучване на цялата улица и разработване на режим за опазване на характерния ѝ архитектурен облик. Вече се водят разговори с Националния институт за недвижимо културно наследство, като двете институции споделят необходимостта от цялостен подход.
Към момента действащите устройствени планове не дават законово основание за спиране на инвестиционните намерения, но бъдещото проучване може да доведе до промени в устройствената регулация.
Второто издание на „Открито за града“ продължи започнатия диалог между администрацията и медиите за прозрачността на градоустройствените решения, напредъка по конкретни проекти и дългосрочните приоритети за развитието на София.