От градоустройство „на парче“ към цялостно планиране; от бетонни речни корита към зелени линейни паркове; от данъци „на калпак“ към инструмент за управление на градската среда

Как се променя фокусът в развитието на София и какво означава тази промяна за хората, които живеят в града? За това разказа заместник-кметът на Столичната община по направление „Градско планиране и развитие“ арх. Любомир Георгиев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

В разговора той очерта различни, но свързани процеси, зад които стои една обща посока: от решенията „на парче“ към поглед върху града като цялостна система. Това означава новото строителство да се разглежда заедно с инфраструктурата, реките – не само като съоръжения за отвеждане на водата, а като част от зелената система, данъчната политика – като възможен инструмент за благоустройство, а публичните пространства – през начина, по който хората искат да ги използват.

„Не можем да разглеждаме града само като инвестиционни проекти. София е жив град, защото се правят инвестиции, но те трябва да са подредени инвестиции и да са функция на това дали инфраструктурата може да го понесе“, подчерта арх. Георгиев.

От градоустройство „на парче“ към цялостни планове

Една от основните промени, за които арх. Георгиев говори пред БНТ, е връщането на фокуса върху цялостното планиране на териториите.

При встъпването си в длъжност той заварва 275 цялостни плана, някои от които чакат развитие от 15 – 20 години. С тях е работил само един човек, докато около 20 души са били ангажирани с хилядите частични планове.

Днес екипът за цялостните планове вече е увеличен и продължава да се разширява.

„Ние така не можем да правим градоустройство. То се прави през оценка на територията, цялостен план и нещата да работят в система, а не на парче“, заяви заместник-кметът.

От ново строителство към споделена отговорност за средата

Промяната на фокуса засяга и начина, по който се разглежда новото строителство. Въпросът вече не е единствено какво позволява устройственото планиране в конкретния имот, а как новото строителство ще се отрази върху целия квартал – има ли достатъчно улици, канализация, детски градини, училища, места за паркиране и зелени площи.

Такъв модел вече се прилага в „Младост“, където още на етап подробен устройствен план се обсъжда с инвеститорите как натоварването от новите жители може да бъде компенсирано чрез инвестиции в средата – детска градина, озеленяване, паркиране, подобряване на училищната инфраструктура или други необходими мерки. В този разговор трябва да участват и жителите на самите квартали.

От добавена стойност за отделния имот към ресурс за благоустройство

Следващата стъпка, която арх. Георгиев очерта пред зрителите на БНТ, е създаването на устойчив механизъм, чрез който част от стойността, генерирана от развитието на града, да се връща обратно в градската среда.

Това е идеята на Фонд „Благоустройство“.
„Когато ние направим промяна от например магазин в блок на 10 етажа, цената на земята скача като стойност. И тази стойност остава само в инвеститорите. А ние трябва да я използваме, за да създадем благоустройство“, обясни арх. Георгиев.

Днес големи инфраструктурни инвестиции се реализират основно чрез европейски средства или заеми. Според заместник-кмета това не е достатъчно устойчив модел и София има нужда от постоянен инструмент, който да свърже развитието и повишаването на стойността на териториите с инвестиции в публичната среда.

От бетонни корита към реки и линейни паркове

Същата промяна във фокуса арх. Георгиев вижда и в отношението към софийските реки.
Подходът отпреди десетилетия е бил водните течения през града да бъдат вкарвани в бетонни корита. Новата посока е те да запазят инженерната си функция и безопасно да отвеждат високите води, но едновременно с това да бъдат част от природната и парковата система на София.

„Искаме реки, които да имат природен характер около себе си“, каза арх. Георгиев.

В „Манастирски ливади-изток“ през следващата година се предвижда начало на изграждането на линеен парк с ретензионни обеми. Голямото трасе, по което Столичната община ще започне работа, е Владайската река – от "Княжево" до "Орландовци", през града и покрай центъра по бул. „Сливница“.

Първата стъпка ще бъде хидравличен анализ и модел, които да гарантират безопасното управление на водите. След това, там, където пространството позволява, целта е реката да се превърне в зелен коридор за разходки, бягане и велосипедно движение.

„Ако Владайската река стане не канал, а линеен парк, по който можеш да караш колело или да тичаш, тогава качеството на живот през всичките квартали на северната част на центъра ще се повиши“, посочи арх. Георгиев.

От място на преклонение към Княжеска градина за хората

Промяната на фокуса се вижда и в процеса за бъдещето на Княжеската градина.
Вместо разговорът за пространството на бившия Паметник на Съветската армия да започва от въпроса какъв нов паметник трябва да се появи там, процесът тръгва от друг въпрос: „Каква Княжеска градина искаме да има?“

Отговорът се търси чрез представително социологическо проучване, онлайн анкети, събития в самия парк и разговори с експерти по културология, озеленяване, градоустройство, архитектура и социология.

Според арх. Георгиев първите публични дискусии показват ясно умората от дългогодишното противопоставяне около това пространство.

„На всички им е писнало това да е поляризиращо място“, обобщи той.

Отвъд крайните позиции се откроява желанието Княжеската градина да бъде зелено, мултифункционално пространство за отмора и градски живот. Историята не трябва да бъде заличавана – тя може да бъде разказана чрез знаци и елементи от различните пластове на мястото, без градината непременно отново да се превръща в пространство за преклонение.

„За да ни е читаво бъдещето, не е добре да заличаваме история. Трябва да има знаци за това, което го е имало там“, каза арх. Георгиев.

От данъци „на калпак“ към инструмент за управление

Друг пример, който заместник-кметът даде пред БНТ, е отношението към данъчната политика.
По повод идеите на правителството за увеличение на данъка върху недвижимите имоти арх. Георгиев заяви, че би търсил различен модел – данъчните ставки да бъдат свързани със средата и инфраструктурата.

„Ако ги увеличаваме на калпак, по никакъв начин нямаме управленска политика“, заяви той.

Според него данъчната ставка може да отчита конкретни характеристики на средата – има ли метро, кога е обновена канализацията, има ли парк и училище, каква инфраструктура трябва да бъде изградена или разширена.

Така данъчната политика може да бъде не просто начин за събиране на приходи, а инструмент, чрез който общините стимулират определен тип развитие и осигуряват ресурс за благоустройство.

Един град, различен фокус

Цялостни планове вместо планиране „на парче“. Инфраструктура заедно с новото строителство. Част от създадената стойност обратно в кварталите. Реки вместо канали. Публични пространства, които започват от нуждите на хората. Данъчна политика, която може да подпомага развитието на средата.

Това са различните измерения на промяната, за която арх. Любомир Георгиев разказа пред зрителите на „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

Зад тях стои една обща посока – София да бъде планирана и развивана не като сбор от отделни проекти, имоти и инфраструктурни проблеми, а като свързана градска система, в която всяко ново развитие носи и отговорност към средата и хората.