Документална изложба

"С мъдрост в сърцето"

Инж. Иван Иванов – кмет на София 1934 – 1944 г.

Документалната експозиция е организирана от Държавна агенция „Архиви“ и дирекция „Култура“ на Столична община по случай 141-та годишнина от обявяването на София за столица на България, която ще отбележим на 3 април. След приключване на извънредното положение заради COVID-19 изложбата ще бъде представена в Галерия на открито в градска среда, а дотогава я разглеждаме онлайн, за да се срещнем с инж. Иван Иванов – един от най-успешните градоначалници.  

В експозицията са използвани документи от личния архивен фонд на инж. Иван Иванов, от фондовете на Софийско градско общинско управление, Дирекция на Водопровода „Рила – София“, съхранявани в Държавен  архив – София и личните архиви на скулптора Марко Марков, архитект Ив. Васильов, архитект Георги Овчаров и др., съхранявани в Централния държавен архив и държавните архиви в страната.

Представени са лични документи и снимки, като акцентът е поставен върху служебната дейност на инж. Иван Иванов, свързана с проектирането и ръководенето на строежа на водопровода „Рила – София“. Част от документите показват различни страни от дейността му като един от най-успешните столични кметове. Показани са документи и снимки за неговите изключителни заслуги в областта на градоустройството, озеленяването, транспорта, електрификацията, строителството на емблематични за столицата държавни и обществени сгради и превръщането на София в модерен европейски град.

Сред материалите, включени в изложбата е и присъдата на инж. Иван Иванов от Народния съд.

Експозицията завършва със снимки за неговото участие, след освобождаването му от затвора през 1946 г., в проектирането и строежа на хидровъзела „Сталин“ („Искър“), ВЕЦ „Пасарел“ и язовир „Панчарево“.

* * *

Иван Иванов е роден на 2 юли 1891 г. в град Сливен. През 1908 г. завършва Военното училище в София. Учи строително инженерство в Мюнхен, Германия. Участва като доброволец в Балканската война, а след това продължава образованието си в Мюнхен и през 1915 г. се дипломира. След завръщането си в България работи в Пътно-паважното отделение на Столичната община, в отдела за водни строежи при Министерството на земеделието и държавните имоти, където проучва възможностите за строеж на язовири по теченията на реките Тунджа и Тополница. През Първата световна война участва в проектирането и строежа на временни жп линии за нуждите на армията. От 1919 г. е помощник-началник на Водопроводното и канализационно отделение при общината. Ръководи проучването и проектирането на Рилския водопровод (1919 – 1924), а от 1925 г. – дирекцията за неговото изграждане до завършването му през 1933 г. Командирован е в Австрия, Германия, Италия и Испания за проучване на водоснабдяването в тези страни. От 1934 г. е член-кореспондент на БАН.

На 24 май 1934 г. с царски указ е назначен за кмет на София. По време на кметуването му се извършва основно реорганизиране на службите в Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чиновници. Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните (1915 –1918). През 1934 г. е изготвена нова „Наредба – закон за застрояване на столицата София“, която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в града. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на „Плана Мусман“, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица – Столична голяма община чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. Иван Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения във водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. Въвежда се автобусният и тролейбусният транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934 – 1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно, градоустройствено и благоустройствено развитие.

Иван Иванов е осъден от Народния съд, а през 1946 г. е реабилитиран. Участва в разработването на проекти за цялостно проучване на река Искър. През 1950 – 1957 г. ръководи строежа на хидровъзел „Искър“.

Умира на 20 юни 1965 г. в София.