СТРЕЛБАТА С ЛЪК – ОТ СПОСОБНОСТ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ДО СПОРТ

 

Лъкът води своята история още от древни времена. Стрелбата с лък е сред най-старите бойни и ловни умения. Той е основно оръжие за оцеляване, лов и мащабни военни конфликти в Европа, Азия и Средиземноморието. От рефлексните лъкове на Изтока до английския дълъг лък (Longbow), това оръжие бива посочвано като едно от най-важните изобретения в историята, което променя нейния ход.

Най-ранните доказателства за използването на лъка за лов са скални рисунки приблизително от около 20 000 г. пр.Хр. във Валторта, Испания, на които са изобразени група стрелци, ловуващи стадо елени.

Древните египтяни са сред народите, за които най-рано има свидетелства, че са използвали лъкове и стрели и са усвоили стрелба с лък преди поне 5000 години с цел ловуване и воюване. В Китай стрелбата с лък датира от времето на династия Шанг (1766 – 1027 г. пр.Хр.). Военната колесница от онова време е превозвала трима мъже: кочияш, лек кавалерист и стрелец. По времето на зараждащата се династия Зу (Чoу) (1027 – 256 г. пр.Хр.) дворцовите благородници са присъствали на турнири по стрелба с лък, където е звучала музика и които са били изпъстрени с размяна на елегантни привети.

Впоследствие, когато китайците пренасят стрелбата с лък в Япония през 6. век, тя оказва първостепенно влияние върху етикет-поведението и разни техники. Японците наричат тяхното бойно изкуство кюджуцу (kyujutsu – изкуствотo на лъка), по-известно като кюдо (kyudo – път на лъка) – дисциплина, силно повлияна от дзен-будизма. Стрелецът стреля от 28 метра в цел с размер 36 см диаметър. Лъкът е дълъг 2,21 метра, направен от ламиниран бамбук и дърво.

През гръко-римския период лъкът все по-често се използва за лов и бойни действия. Стрелците с лък са били изобразявани често върху керамични съдове през този период. Партите са били конници, които са развили умението да се извъртат (да обръщат тялото си) върху седлото на коня и са умеели да стрелят назад в галоп.

Популярността на стрелбата с лък се дължи до голяма степен и на митологични фигури като Робин Худ, Вилхелм Тел и герои от древногръцката митология Одисей е наистина споменат като такъв, който притежава умения от висша степен в областта на изкуството на стрелба с лък.

Английската литература също почита големия лък заради прочути победи в битките при Креси, Аджинкорт и Поатие.

Преходът към спорт от миналото до наши дни:

С изобретяването на барута и навлизането на огнестрелните оръжия през XVI – XVII век, стрелбата с лък губи военното си значение. Тя се запазва като традиция и се развива единствено като спорт за състезания и форма на забавление и развлечение, особено в Англия.

Международната федерация ФИТА е основана през 1931 г. в гр. Лвов от Полша, Франция, Белгия, Швеция и Чехословакия.

Световното първенство започва да се провежда от 1931 г. Първият официален бюлетин на ФИТА излиза 1933 г. във Варшава. Лъковете се определяли в няколко категории/видове: прав/отворен, свит/затворен и дълбок лък, като последният се е практикувал от китайци, монголци и прабългари.

На втората Олимпиада – през 1900 г. в Париж (Франция), спортът „стрелба с лък” дебютира с участието на 154 състезатели от 3 нации: 18 от Белгия, 129 от Франция и 6 от Нидерландия.

За първи път на Олимпийските игри през 1904 г. в Сейнт Луис в програмата са включени и жени.

След 3 последователни олимпиади стрелбата с лък е изключена от програмата на Олимпийските игри от 1912, като се завръща през 1920 за игрите в Антверпен, след това стрелбата с лък отново е изключена от програмата на Олимпийските игри чак до игрите в Мюнхен през 1972 година, от когато е неизменна част в програмата на Олимпийските игри.

В Игрите в Лос Анжелис през 2028 година дебют ще направи и компаунда, като така комплектите медали, които се разпределят, става шест:

  • Рекърв мъже;
  • Рекърв жени;
  • Рекърв Смесени отбори;
  • Компаунд Смесени отбори;
  • Рекърв мъже отборно;
  • Рекърв жени отборно.

Днес състезателната стрелба се ръководи от Световната федерация по стрелба с лък (World Archery). Използват се високотехнологични олимпийски рекърв лъкове и компаунд лъкове (с ролкова система), които изискват изключителна прецизност и физическа подготовка.

И за най-любознателните – няколко любопитни факта:

  • Първото състезание по стрелба с лък е през 1673 г. в Йоркшир (Англия).
  • Най-старата Федерация по стрелба с лък е основана през 1879 г. в САЩ. Членовете ѝ наброяват над 10 000 000 стрелци. 
  • Най-старите запазени лъкове, открити до момента, датирани между 8000 – 6000 г. пр.Хр. са лъковете от Холмегаард, Дания. Дължината им е между 150 – 170 см, а материалът, от който са направени, е бряст. Тисът, който иначе се смята за много добър за направата на лъкове, още не е растял в Дания по това време.
  • Египтяните първоначално използвали единичния (прост) лък, който е направен от едно парче дърво, като основно оръжие във войната. 
  • В средата на третото хилядолетие пр.Хр. в Египет се появява усиленият лък, състоящ се от две парчета дърво, залепени или свързани с кожа в средата. 
  • Истинска военна революция обаче носи композитният лък, които се разпространява по-широко през второто хилядолетие пр.Хр. Нарича се така, тъй като е направен от няколко материала – най-често дърво, рог и сухожилия, съединени с животинско лепило. 
  • Любопитен факт е, че в гробницата на Тутанкамон са открити 32 композитни и 14 прости лъка.

Основните видове лъкове се разделят на три главни категории: Рекърв (модерни спортни лъкове), Компаунд (съставни), Гол Лък и Традиционни (лонгбоу и рекърв). Всеки от тях има специфична конструкция, предназначение и начин на стрелба. 

Рекърв (модерен спортен лък) – Това е високотехнологична версия на традиционния рекърв лък. Отличава се със сглобяема конструкция от рамене и тяло, като раменете се извиват съответно в горната и долната част, от където идва и името на стила (re-curve). Това е стилът, който се използва в Олимпийските състезания от завръщането на стрелбата с лък през 1972 година. Оборудван е с тетива, мерник, кликер, балансировка, бергер. Силата на опън на състезателен рекърв лък достига до над 20 килограма (44 паунда), а скоростта на изстреляната стрела е над 200 км/ч. Съвременните Рекърв лъкове са изработени с помощта на технологично напреднали материали, включително и карбонови влакна и карбонова пяна. Стрелите са изработени от олекотени материали като карбон и алуминий.

Компаунд (Съставен лък) – Най-модерният и технологичен тип. Използва система от ексцентрици (макари) и кабели. Тази механика облекчава тежестта при пълен опън с до 70 – 80%, което позволява на стрелеца да прицелва дълго време без умора. Модерния компаунд лък започва историята си през 60-те години на 20. век, като е включен в програмата на световните първенства от 1995. Компаунд лъковете са оборудвани с устройства за нивелиране, увеличителни стъкла в мерниците и високотехнологична балансировка и в резултат прецизността на 50 метра е изключително висока

Гол лък (Barebow):  Голият лък е рекърв по своята същност, но е забранена употребата на мерник (прицелването става само с помощта на самата стрела, кликер (няма възможност за определяне на дължината на опън) и балансировка.

Традиционни (Дълги лъкове и Рекърв):
     • Лонгбоу (Longbow): Класически дълъг лък с права форма или лек рефлексен профил. Изработва се от дърво (или ламинирани материали) и изисква повече физическа сила при опъване.

Стрелбата с лък е спорт, който може да се практикува от детска възраст до дълбока старост. Спортът е включен в програмата на Параолимпийските игри, като се провеждат състезания както за хора с ампутирани крайници, така и за хора с нарушено или дори липсващо зрение.

В съвременната стрелба с лък се провеждат фийлд и 3Д състезания, които са модерен хуманен начин да се симулира лов и същевременно да не се нараняват никакви животни.