АДАПТИРАНА ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ – ЗАЩОТО СПОРТЪТ Е ЗА ВСЕКИ

 

Адаптираната физическа активност (АФА) e съвкупност от практически и теоретични знания, насочени към хората с увреждания, ограничения в движението и такива, имащи други бариери, затрудняващи участието им във физическата активност. Тя е професия за предоставяне на услуги и академична област, която подкрепя развиването на нагласа за приемане на индивидуалните различия, защитава правото на достъп до активен начин на живот и спорт.

Адаптираната физическа активност обхваща, но не се ограничава до физическо възпитание, спорт, активен отдих, танци, креативни дейности, хранене и възстановяване.

Според теорията всяка физическа активност може да бъде модифицирана и адаптирана спрямо индивидуалните потребности на всеки човек с увреждане или ограничение във функционалността.

Философията на адаптираното физическо възпитание се базира на няколко фундаментални принципа: 

• Всички хора, независимо от възрастта, пола, расата, нивото на функционалните си възможности, могат да изпитат ползите от физическата активност;
• Всеки човек може да бъде обучаван, когато инструкциите бъдат адаптирани по начин, отговарящ на неговите физически и психически особености;
• Всеки човек има право на достъп до висококачествено обучение, което да формира чувство за положителна самооценка, да повиши самоуважението му, да спомогне за приобщаването му в обществото и да допринесе за здравословен начин на живот;
• Адаптираната физическа активност е насочена към три основни групи хора – с интелектуални увреждания, с физически увреждания и със сензорни увреждания. 

Исторически погледнато като начало на адаптираната физическа активност можем да посочим известни единични случаи на спортни занимания, практикувани от хора с увреждания едва в последните три столетия. В началото на XX век се появява информация и за първите спортни и развлекателни клубове за хората с увреждания в Европа. В САЩ около 1870 година се заражда практикуването на спорт от хора с увреждания в специализираните училища за хора с увреден слух. Именно от този период датира началото на организираното спортно движение за хора с увреждания. През 1924 г. се случват две важни исторически събития. Под лидерството на Еужен Рубенс-Алкаи се провеждат Първите международни тихи игри в Париж, където участие вземат 133 спортисти от девет нации. Първите спортове, включени в състезателната програма, са атлетика, колоездене, футбол, стрелба и плуване. По време на състезанието се взема много важно решение – създава се Международен комитет за тихи спортове. Това е първата международна спортна организация за хора с увреждания.

„Баща на съвременното параолимпийско движение“ е наричан д-р Лудвиг Гудман, неврохирург, директор на Център за лечение на хора с гръбначномозъчни травми, основан през 1944 г. за пострадали във Втората световна война. Забелязвайки, че „пациентите с параплегия губят самочувствието, активността, личното си достойнство и стават затворени и антисоциални“, д-р Гудман, създава програма за лечение, която включва спорта като част от рехабилитацията на ветераните от войната с травми и увреждания на гръбначния стълб. Първоначално в нея са включени: дартс, стрелба с лък и снукър. През 1948 г. именно той организира и първите съревнования по стрелба с лък за спортисти на инвалидни колички. В едно от изказванията си д-р Л. Гутман казва: „Целта на Стоук-Мандевилските игри е да обедини парализираните мъже и жени от всички краища на света в едно международно спортно движение и техният дух на истинско спортсменство да даде надежда и вдъхновение на хилядите парализирани хора. Не би могло да се окаже по-добра помощ на хилядите парализирани от тази да се помогне чрез спорта за по-нататъшното приятелство и разбирателство между народите“.

През 1955 г. се учредява Международна Стоук-Мандевилска федерация, която установява тесни взаимоотношения с Международния олимпийски комитет (МОК).

През 2000 г. се подписва и първото споразумение с Международния олимпийски комитет, в което МОК признава новосъздадения Международен параолимпийски комитет (МПК) като международна обществена организация, която представлява параолимпийския спорт и отговаря за реализирането на Параолимпийските игри. През 2001 г. двете организации се споразумяват заявките за домакинство да включват провеждането на Олимпийските и Параолимпийски игри на едно и също място.

Спортът за лицата с интелектуални затруднения получава своето развитие основно в рамките на движението Спешъл Олимпикс (СО). За начало на това спортно движение се приема юни 1963 г., когато Юнис Кенеди Шрайвър организира в собствения си дом в Мерилeнд (САЩ) летен лагер за деца и младежи с умствена изостаналост. През 1964 г. с помощта на различни частни организации в цяла Америка се организират летни спортни лагери за хора с умствена изостаналост. Те са финансирани от специално създадения фонд „Фондация Кенеди”. Анализът от проведените спортни мероприятия доказва, че лицата с интелектуални затруднения се нуждаят от целогодишна спортна дейност, за да достигнат високи спортни резултати. В тази връзка се ражда идеята за международни състезания, които се организират на 19 и 20 юли 1968 г. в Чикаго. Те се приемат за първите Спешъл Олимпикс игри.

През 1988 г. Международният олимпийски комитет подписва исторически документ, с който официално признава Спешъл Олимпикс и им дава правото да носят това име. През 2010 година в Полша, Спешъл Олимпикс Интернешънъл подписва „Меморандум за разбирателство“ и с Международната федерация по адаптирана физическа активност (IFAPA).

В съвременния живот адаптираната физическа активност има ключова роля за насърчаване на приобщаването, равните възможности и активния начин на живот на всички хора, независимо от техните индивидуални особености, тъй като предоставя поле за изява на способностите и разкрива силата на човешкия дух.

БЪЛГАРСКИ ПОСТИЖЕНИЯ В АДАПТИРАНИЯ СПОРТ

България може да се гордее с много успехи от страна нашите паралимпийци, спортисти с интелектуални затруднения и спортисти със сензорни увреждания. 

Поради различните по ранг и вид състезания за хора с увреждания, представяме  информация за българските постижения във форуми от най-високо ниво за съответните направления. 
Адаптирана физическа активност за хора с физически увреждания

Георги Сакеларов е първият паралимпийски шампион на България. Той носи два златни медала от Параолимпийските игри в Сеул през 1988 г. - хвърляне на диск мъже и тласкане на гюле мъже. Донко Ангелов пък грабва сребърен медал в тройния скок в Сеул.
Четири години по-късно, през 1992 година, в Барселона българските паралимпийци печалят още три отличия. 
Георги Сакеларов взема златния медал в тласкане на гюле мъже и сребърен медал в хвърляне на диск мъже. Донко Ангелов пък затвърждава сребърния си медал.
В Атланта 1996 г. плувкинята Полина Джурова носи сребро в 100м гръб за страната ни. Георги Сакеларов се класира трети в тласкането на гюле. В същата дисциплина Иванка Колева остава четвърта, а в мятането на диск – пета.
Следват игрите в Сидни през 2000, а България отново се качва да най-високата стълбичка. Иванка Колева носи златото в тласкане на гюле. 
Осем години след този медал, в Пекин, Стела Енева грабва среброто за страната ни в хвърляне на диск, а Даниела Тодорова – бронз в хвърляне на копие.
2012 година носи три нови отличия за българския паралимпийски спорт. От параолимпиадата в Лондон Стела Енева се връща с 2 сребърни медала: хвърляне на диск и  тласкане на гюле. Радослав Златанов пък печели бронз на скок на дължина.
В Рио де Жанейро през 2016 година Ружди Ружди става третият ни златен медалист от параолимпийски игри в историята с отличие в тласкане на гюле.
През 2020 година в Токио Ружди отново взема медал в тласкане на гюле, но този път сребро, а Християн Стоянов, носи среброто в бягане на 1500м. 
На параолимпийските игри в Париж през 2024 Ружди Ружди дублира златния си олимпийски медал в тласкане на гюле.
Важно е да отбележим, че в параолимпийските игри участие вземат и хора със зрителни увреждания. 

Адаптирана физическа активност за хора с интелектуални затруднения

В България има две организации, които развиват спорта за хора с интелектуални затруднения – Федерация за адаптирана физическа активност /ФАФА/ и Спешъл Олимпикс България. 
ФАФА подготвя състезатели за двата най-големи спортни форума към настоящия момент за хора с интелектуални затруднения - световни първенства организирани от SUDS и VIRTUS и Олимпиада Trisome Games, която през 2024 се проведе за втори път.  
Федерация адаптирана физическа активност е спортна организация, която създава условия и трайни навици за спорт и високи спортни постижения за младежи с ментални увреждания, чрез адаптирани методи и похвати.
От 2021 г. ФАФА е член на световните федерации SUDS и VIRTUS отговарящи за спорт за високи постижения за хора със синдром на „ДАУН“ и интелектуални увреждания. Това международно признание, дава възможност на атлетите да представят страната ни на състезание от най-висок ранг. 
През 2025 година, атлетите ни взеха участие в редица състезания от международен характер  - по гимнастика, тенис на маса, джудо, лека атлетика и др.
На 13 ноември федерация отбеляза 10 годишен юбилей, като по този бовод  бяха връчени награди следните категории:
най-бързо развиващ се клуб - СК Адаптирани спортове Кюстендил с председател Кирил Николовски - Радена Ангелова
джудо - Божидара Ангелова и Александър Александров
боче - Габриела Тагарева и Ивана Кирилова
плуване - Георги Костадинов, Александър Сърнов, Емил Кондев
художествена гимнастика - Василена Богданова, Диляна Попова и Томислава Стоянова
спортна гимнастика - Емилиян Костадинов, Рамонола Сикандер и Пламен Грозданов
приятел на спорта - Гергана Маркова и Магдалена Иванова
тенис - Пламен Павлов и Иван Божинов
лека атлетика - Александър Асенов, Боян Вандов, Светослав Богданов, Виктор Караджов,
Марио Антонов, Цветелин Бочев
През юни 2026 година България ще бъде домакин на Световното първенство за хора със Синдрома на Даун в 5 спорта. 

Представителите на Спешъл Олимпикс България се състезават на световните летни и зимни игри Спешъл Олимпикс.
През 2023 година в Берлин, на летните игри, атлетите на Спешъл Олимпикс България завоюваха 19 медала, а на световни зимни игри в Торино 2025 нашите спортисти спечелиха още 6 медала. Сред най-изявените атлети в последните години са Тянка Георгиева, Стоян Георгиев, Валери Маринов, Ваня Иванова, Иван Везюв и други.
Адаптирана физическа активност за хора със слухови увреждания 

За спортистите със слухови нарушения се организират Дефлимпийските игри от 1924 година. 

На 24-те летни Дефлимпикс,  през 2022 година, в Бразилия България печели 3 медала:
Панайот Димитров, борба 55 кг, сребърен медал 
Николай Христов, карате до 75 кг, бронзов медал
Елена Узунова, хвърляне на копие, бронзов медал
През годините едни от най-добрите постижение са в спорта борба и в бадминтона.
Днес, 15.11.2025 г., стартират 25-те  летни дефлимпийски игри в Токио, Япония. 
България ще бъде представена от 16 спортисти в 4 спорта. 
Желаем им  късмет и успешно представяне!