Манастирите са създадени в различни епохи – от IV век до наши дни. Намират се в различно състояние на съхраненост – от напълно разрушени до пълноценно действащи. Общото между тях е манастирското им призвание и това, че понастоящем попадат в гравитационното поле на нашия днешен столичен град.
Колко са манастирите на Софийското Светогорие?
Приблизителният им брой е 40, но окончателно число не може да има, защото и в наши дни се откриват археологически останки от древни обители, въздигат се нови…
Ето днешния списък на манастирите от Софийското Светогорие:

Балшенски "Св. Теодор Стратилат" Бистришки "Св. Петка" Бистришки "Св. св. Йоаким и Анна" Боянски "Св. св. Никола и Пантелеймон" Буховски "Св. архангел Михаил"
Буховски "Св. Мария Магдалена" Владайски "Св. Петка" Германски "Св. Йоан Рилски" Горнобански "Св. св. Кирил и Методий" Горнобански "Св. Георги"
Дивотински "Св. Троица" Долнобогровски "Св. св. Петър и Павел" Драгалевски "Св. Богородица Витошка" Дървенишки "Св. Илия" Елешнишки "Св. Богородица"
Илиенски "Св. Илия" Клисурски "Св. Петка" Кладнишки "Св. Николай" Княжевски "Св. апостол Лука" Кокалянски "Св. архангел Михаил"
Кътински "св. 40 мъченици" Курилски "Св. Йоан Рилски" Лозенски "Св. Троица" Лозенски "Св. Спас" Лозенски "Св. Димитър"
Лозенски "Св. св. Петър и Павел" Казиченски "Рождество Богородично" Кремиковски "Св. Георги" Мърчаевски "Св. Троица" Обрадовски "Св. Мина"
Орландовски "Св. Три Светители" Панчаревски "Св. Николай Летни" Пасарелски "Св. св. Петър и Павел" Подгумерски "Св. Димитър" Равнополски "Св. 40 мъченици"
Сеславски "Св. Николай" Суходолски "Св. Троица" Челопеченски "Св. Богородица" Чепински "Св. Три Светители" Шияковски "Св. архангел Михаил"
Назад

Курилски манастир "Св. Йоан Рилски"

Курилският манастир  "Св. Йоан Рилски" е разположен на десния бряг на  р. Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София.

До Курилския манастир се стига по пътя от София до гр. Нови Искър.

На мястото на днешния Курилски манастир е имало манастир още през Първото българско царство, но в началото на османското робство е разрушен.
През 1593 г. манастира е възстановен със средствата на жителите от околните села – Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква, изписан през 1596 г. от известния живописец Пимен Зографски. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с два притвора.

През 1830 г. към църквата се пристроява вътрешно предверие, където е изписан образа на патрона – Св. Иван Рилски. Деветнадесет години по-късно е построен втори притвор.

До средата на XIX век манастирът е обитаван от 45 монахини, реализиращи огромна мисионерска дейност.

През 2013 г. започва поетапна реставрация на стенописите в храма. Освен започналата реставрация са изградени музейна част, библиотека, архондарик и камбанария. Направено е цялостно обновяване на облика на дворното пространство.

В Курилския манастир се съхранявали и някои ценни реликви, като едно евангелие писано от отец Матей и печатано във Влашко през 16 в. и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г. (и двете сега са в Църковния историко-археологически музей в София).