В края на 19-ти век известните български търговци и дарители братята Евлоги и Христо Георгиеви предоставят солидната за времето си сума от 6 милиона лева за построяването на модерна университетска сграда.

Сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е строена на три етапа в продължение на почти половин век.

Първоначалната сграда, т.нар. ”ректорат”, е строена по проект на архитектите А. Бреансон, Н. Лазаров, Г. Ненов и Й. Миланов в периода 1907 – 1920 г.

През 1906 г. е проведен международен конкурс за нейното проектиране. В нея трябва да се приютят ректоратът и съществуващите по това време факултети на Софийския университет. Конкурсът е спечелен от френския архитект Анри Бреансон. За съжаление неблагоприятната обществено-политическа и икономическа обстановка по време на войните в периода 1912 – 1918 г., както и последвалите национални катастрофи, осуетяват реализирането на проекта.

През 1920 г. архитект Йордан Миланов създава нов проект за Университета, строежът на който започва през 1924 г. и завършва през 1934 г.

Разширяването на сградата продължава през 1941 – 1952 г. и 1972 – 1985 г.

Строителството на южното крило се реализира през 1940 –1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972 – 1985 г.

В интериора и по фасади сградата е богата на архитектурно-художествен синтез. В него съжителствуват ренесансови, барокови и класически форми. Във външното и вътрешно архитектурно оформление на СУ вземат участие изтъкнатите български творци: скулпторът Кирил Шиваров, автор на седящите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви, скулпторите Михаил Парашчук, Иван Фунев и Любен Димитров – на пластичната украса на фасадата и крилата, художниците Иван Пенков и Хараламби Тачев – на стъклописите в централния корпус – Ректората.

Сградата на Софийски университет е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение.